Прокуратурата у нас често е обвинявана, че злоупотребява с информация за политически цели. Много са случаите, в които държавното обвинение прави бомбастични разкрития, които обаче не водят до логичен край под формата на дела и осъдителни присъди. Вместо това разследванията срещу хора по високите етажи на властта се употребяват като инструмент за натиск, дискредитиране или пък за изпиране от всякакви съмнения за извършено престъпление. На този фон не е изненада, че пазеният в тайна списък с 38 политици и магистрати с укрити авоари в чужбина се превърна в поредния кьорфишек на прокуратурата. Въпреки че миналата седмица тя се опита да сложи точка на скандала със съобщение как проблеми със сметки и имоти на магистрати и политици няма, останаха куп въпроси без отговор.
1. Защо проверките продължиха толкова време?
Повече от 2 години държавното обвинение се мъчи да разбере дали лица, заемащи висши публични длъжности, са скрили, че притежават банкови сметки и имоти зад граница. Още през май 2019 г. тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров изисква от ДАНС по линия на финансовото разузнаване да изготви такава справка. В отговор през юли и август 2019 г. ДАНС изпраща две справки с класифицирана оперативна информация, голяма част от която е описана като "непотвърдена". От прессъобщение на прокуратурата се разбра, че 11 политици и 27 магистрати не са декларирали, че притежават лично или чрез подставени лица пари и имущество в чужбина.
И дотам. После година и половина ни дума, ни вопъл, ни стон от прокуратурата, която категорично отказваше да даде информация каква работа е свършена по това разследване.
За тайния списък се заговори отново едва през май тази година. Вътрешният министър Бойко Рашков обеща да разгласи публично имената на политиците и магистратите от справката на ДАНС, ако държавното обвинение не го направи, като намекна, че информацията за недекларирани авоари се използва за натиск.
Това накара прокуратурата да действа изпреварващо и да излезе с официално съобщение за проверките. Изненадващо обаче държавното обвинение категорично отрече да има хора на висши публични длъжности с укрито имущество. Проверени са двама народни представители, двама зам.-министри, двама председатели на общински съвети, кмет, четирима зам.-кметове, 27 магистрати, 17 съдии, петима прокурори и петима следователи. При никои от тях не е констатирано нарушение, декларира прокуратурата. За да оправдае дългото протакане, прокуратурата прехвърли вината на НАП, която дори и към този момент все още не е приключила с всички данъчни ревизии, които са за периода от 2016 г. до 2019 г. Проверки са възложени и на антикорупционната комисия КПКОНПИ.
Сегашният шеф на комисията Цацаров даде абсурдно обяснение за мудните ни институции. "Справките за имотите и сметките в чужбина на хората от властта не съдържат доказателства. Те съдържат само оперативни данни, чийто източник дори не е посочен. С оперативна информация доказване по НПК не се прави. Именно събирането на доказателства в потвърждение или оборване на оперативната информация е причината, поради която според мен част от проверките продължават още. Всичко друго е пълна спекула и демагогия. А от това до компроматите крачката е само една", заяви той в интервю за "24 часа".
Според вътрешния министър Бойко Рашков обаче дългото забавяне от страна на разследващите е дало възможност на лицата в списъка да разчистят следи за евентуални нарушения. "В крайна сметка не трябва да се чака 2 години, защото ще изтекат и давностни срокове. Това забавяне създава такива предпоставки. Странно ми е как е възможно, въпреки че ДАНС веднага е осигурила списъка. Какво налага 2 години този въпрос да не се реши?", коментира той.
2. Използван ли е списъкът за натиск?
Бойко Рашков допусна също, че дългият срок на разследването е предпоставка за натиск. Имената на проверяваните политици и магистрати така и не бяха съобщени официално. Стана ясно единствено, че сред тях има народни представители и зам.-министри, но не и дали те са били от управляващото мнозинство.
Ситуацията е още по-проблемна, когато става дума за магистратите в списъка. Под въпрос е доколко проверяваните съдии биха били независими във вземането на решения, докато имената им са в прокуратурата. Вътрешният министър дори намекна, че по този начин е оказвано влияние върху Висшия съдебен съвет. "ВСС има доста категорично поведение в подкрепа на главния прокурор неслучайно. Прокуратурата има данни за магистрати от ВСС. Там има материали за високопоставен прокурор и за неговата съпруга. Един такъв прокурор няма да поиска да се публикуват такива данни, защото ще възникнат въпроси и за него самия", обясни Рашков.
3. Използван ли е списъкът за "изпиране" на имидж?
Прокуратурата избра да съобщи, че има списък с лица с недекларирани сметки и имоти чак в края на октомври 2019 г., въпреки че ДАНС е докладвала за това няколко месеца по-рано. Това едва ли е случайно. Моментът с гръмкото съобщение на държавното обвинение съвпадна с избора на Иван Гешев за главен прокурор. Точно тогава в интернет пространството се разпространи компромат срещу единствения кандидат за шеф на прокуратурата. Става дума за два документа, които бяха представени като кореспонденция между зам. главния прокурор Борислав Сарафов и директора на Специализираната административна дирекция "Финансово разузнаване" в ДАНС Евгени Евгениев. В тях пишеше, че през 2015 г. е била изискана проверка на информация дали Гешев има сметка на стойност 3 745 586,74 швейцарски франка в банка в кантона Цуг. От ДАНС отговорили, че той действително има такава, като през нея са регистрирани трансакции. Прокуратурата обаче моментално отрече тази информация, като уточни, че документите са фалшиви, а в списъка с политици и магистрати, с който разполагат, не фигурира Иван Гешев. "Документите" са очевидно неистински и целта на публикуването им определено е свързана с насроченото за утре, 24.10.2019 г., изслушване на кандидата за главен прокурор", обяви тогава прокуратурата.
Поради факта, че тайният списък на ДАНС с недекларирано богатство не е публикуван официално, все още е загадка дали Гешев действително не фигурира в него. Главният прокурор също така категорично отказва да осветли имуществото на жената, с която живее на семейни начала - Детелина Ханчева, която развива бурен бизнес с неслучайни хора. Вътрешният министър Рашков пък нито отрече, нито потвърди, че Гешев е в списъка.
4. Защо прокуратурата отказва да публикува списъка?
Въпреки надделяващия обществен интерес държавното обвинение остава глухо за призивите тайният списък с политици и магистрати на ДАНС да бъде обнародван. Така и не стана ясно какво точно пречи на прокуратурата да го разгласи предвид това, че лицата, заемащи висши публични длъжности, както и магистратите са задължени по закон да попълнят имуществена декларация, която е публична. Още повече че според закона за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, който не декларира или невярно декларира обстоятелство пред Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., освен ако не е предвидено по-тежко наказание.
Точно тази теза застъпи и бившият прокурор Андрей Янкулов, информацията от списъка по закон е публична, тъй като хора в него са длъжни да обявят имотите си пред обществото. "Няма нищо класифицирано в нея. Ако те не са си изпълнили задължението да си обявят имуществото, който и друг да го направи, няма да наруши нищо и да засегне никого, а ще действа в съответствие с целта на закона - обявява скрита информация, която по естеството си трябва да бъде явна", коментира той.
Според прокуратурата обаче става дума за информация, класифицирана като поверителна, и разгласяването й би било престъпление. "Материалите от възложените на НАП проверки съдържат данъчна и осигурителна информация, която е предоставена по реда на ДОПК само и единствено за служебни цели. Това изключва разпространението на информацията от възложените проверки от страна на прокуратурата, тъй като това би било извършване на нарушение на българското законодателство и/или престъпление", гласи съобщението. Бойко Рашков контрира, че не може имената на магистрати и политици да са класифицирана информация.
Това открито нежелание на държавното обвинение за публичност поражда съмнения за нечисти интереси около въпросния списък. След като разследващите са на мнение, че няма данни за престъпление, а лицата са задължени по закон да обявят имуществото си, няма пречка за огласяване на имената им. И никъде не става дума за информация, която е обект на данъчна и осигурителна тайна.
5. Защо прокуратурата рязко смени мнението си за списъка?
Прави впечатление начинът, по който прокуратурата промени отношението си спрямо тайния списък на ДАНС. В първото официално прессъобщение от октомври 2019 г. държавното обвинение твърди уверено, че 38 души не са спазили закона, като не са декларирали имуществени обстоятелства. "След приключване на данъчните проверки прокуратурата ще прецени наличието на предпоставки за образуване на наказателни производства срещу лицата за евентуално извършени данъчни престъпления", съобщи тогава прокуратурата.
Близо 2 години по-късно институцията отрече да е така. "По отношение на останалите посочени в справките на ДАНС лица е констатирано, че част от тях са декларирали притежавано недвижимо имущество и банкови сметки в чужбина, а за други задължението за деклариране е възникнало в по-късен момент", казват сега разследващите. Означава ли това, че бавното протичане на проверките е възпрепятствало да бъдат наложени наказания? Или в опита си за пиар прокуратурата е злоупотребила с информация - най-малкото, за да изпере Иван Гешев от съмненията, че крие пари в чужбина.
