Икономиката на Република Южна Африка бележи един от най-сериозните си спадове от близо десетилетие. Това засилва огромното предизвикателство, пред което президентът Сирил Рамафоса се изправя в опитите си да вдигне икономиката на крака. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е паднал с 2.2% за периода от януари до март в сравнение с предишните три месеца. Това е най-резкият спад за първото тримесечие от 2009 г., когато икономиката на РЮА спадна с 6.1%.
При почти всички сектори се наблюдава спад,
като най-рязък е в земеделието. През последните няколко години страната страда от много бавен ръст на икономиката и много високи нива на безработица, която е около 27%. Преди време президентът Сирил Рамафоса обяви в предизборната си кампания, че икономиката ще бъде приоритет за него. Избягване на намаляването на кредитното доверие в страната също е основен приоритет на правителството.
Затова не е чудно, че чуждите паспорти са на особена почит в Южна Африка. Експертите прогнозират, че т.г. броят на кандидатстващите за тези документи ще отбележи рекорд. Много южноафриканци живеят в чужбина и без втори паспорт. "Тази тенденция се наблюдава от няколко години. Когато хората изгубят доверие в собствената си страна, искат да имат възможност да я напуснат в случай на нужда. Това обаче не означава, че те наистина се изселват", казва Ейнджъл Джонс в интервю за "Дойче веле". Нейната фирма Homecoming Revolution издирва по поръчка на южноафрикански фирми сънародници в чужбина, за да ги върне като работна ръка в страната.
По данни на статистичeската фирма Eighty20 през 2018 г. в чужбина са живели почти 1 милион южноафриканци. Най-големите южноафрикански общности са във Великобритания, Австралия, САЩ, Нова Зеландия и Канада. Политическата ситуация в Южна Африка е решаващ фактор за това тези хора да заминат в чужбина, казва Ейнджъл Джонс. "Много хора са загрижени за предстоящата поземлена реформа. Подобна беше ситуацията в страната и по времето на голямата престъпност и покрай кризата с тока. Всички ние изпитваме любов и омраза към Южна Африка", допълва Джонс.
А поземлената реформа е особено емоционална тема
за хората. Белите южноафриканци съставляват едва 10% от общото население, но и десетилетия след края на Апартейда те притежават 72 на сто от всички селскостопански площи. Заради това опозиционните партии и бедните тъмнокожи южноафриканци настояват за бързо преразпределение на собствеността. Управляващата партия Африкански национален конгрес има планове за конституционна реформа, която ще позволи отчуждаването на земи и без обезщетения.
Възможностите за израстване в кариерата в чужбина са особено привлекателни за младите южноафриканци, казва Джонс. Това обаче води до тревожно развитие - много млади учители например получават добри предложения за работа в Обединените арабски емирства. В същото време южноафриканската образователна система страда от липса на квалифицирани учители. Мениджърът на южноафриканската фирма Financial Emigration Джонти Леон формулира ситуацията много драстично: "Ние губим нашите лекари, инженери, адвокати и финансови експерти. А това са хората с най-високи заплати и важни данъкоплатци".
В същото време по-възрастните южноафриканци търсят интересни алтернативи извън родината си. Всички те имат пари и си купуват възможността за легален престой в Европа. "Повечето от нашите клиенти не възнамеряват да заминат веднага. Но винаги имат един план Б в джоба си", казва Аманда Смит. Тя ръководи бюрото на лондонската консултантска фирма Henley & Partners в Кейптаун. Фирмата е специализирана по въпросите на гражданството и местоживеенето. Смит споделя, че в рамките на една година броят на молбите за получаване на втори паспорт е нараснал с 229 процента. Около 55% от подалите молби за втори паспорт са бели южноафриканци. Предпочитаните страни за бягство обаче предизвикват изненада: Малта, Кипър, Молдова и Португалия. Причината е много проста - хората могат много лесно да се снабдят с паспорти за тези държави. "Те предлагат възможността за придобиване на гражданство, ако кандидатът инвестира определена сума в страната или придобие недвижим имот", припомня Аманда Смит. "Това са предимно хора, които са загрижени за икономическото и политическото положение в страната и искат да осигурят на децата си по-добро бъдеще. Има и бизнесмени, притежаващи капитали в тези страни, на които това пък им осигурява повече гъвкавост и мобилност", уточнява експертката. Южноафриканският задграничен паспорт е валиден само в 102 държави по света. Сред тях обаче не са такива важни икономически центрове като САЩ, Великобритания или шенгенското пространство. "Никой не иска да бяга от Южна Африка. Но мнозина очевидно предпочитат да имат и резервен план в случай на остра нужда, заключава тя.
В други страни от Африка тази тенденция също буди силна тревога. През лятото на 2018 година вътрешният министър на Мароко информира, че година след година над 600 марокански инженери напускат страната. А това е огромно обезкръвяване на страната, което силно затруднява инфраструктурното й модернизиране. При това инженерите са само част от обхватното изтичане на мозъци, с което Мароко трябва да се бори. Всяка година
8000 компютърни специалисти също напускат Мароко,
както изтъкна президентът на мароканското сдружение за информационни технологии Салва Белкезиз-Каркари. През последните три години ситуацията се изостри допълнително, казва социоложката от Института за африкански изследвания в Рабат Фатима Аит Мадани. "Последните три випуска от инженерния институт са емигрирали. Това са общо 760 инженери", казва тя. През последните години в Мароко се наблюдава една нова тенденция: страната напускат не само студенти и абсолвенти, а и вече утвърдени специалисти. "Те вече работят в Мароко, но се стремят към по-добри условия за живот в Европа и най-вече към по-добри шансове за образованието на децата си", казва експертката.
Подобна е ситуацията и в другите държави от Магреб. От 2011 година насам 10 000 инженери са напуснали Тунис. Положението се изостри особено след 2015 г., когато много тунизийци се разделиха с надеждата за подобряване на икономическото положение в страната. Оттогава насам 69 000 тунизийци се заминали в чужбина, за да търсят работа, казва ръководителката на офиса на международната организация за миграцията в Тунис - Лорена Лиандо. А тази цифра отговаря на 1.7 процента от трудоспособното население на Тунис. Проблемът с изтичането на мозъци е тема и в Алжир. Понастоящем във Франция работят 15 000 алжирски лекари. Други 4000 са подали молби за напускане на страната в обозримо бъдеще. Причините трябва да се търсят в лошото заплащане на лекарите в Алжир и в остарялата държавна здравна система.
В държавната здравна система на Алжир работят над 50 000 лекари. Болниците разполагат със солидна леглова база от 150 000 легла. Но държавната здравна система няма конкуренция от частна система за здравеопазване.
Системата е остаряла и неефикасна
Недоволството от лошите трудови условия и мизерното заплащане прогонват все повече добре образовани хора. Проучване на ОИСР показва, че през 2010 г. около 5 милиона добре образовани хора от трите държави на Магреб са работили в чужбина. Този проблем може да бъде решен с инвестициите в сферата на сигурността, мира и стабилността, трябва да допринесат за по-доброто развитие на трудовия пазар. Също както и инвестициите за установяване на демократични стандарти. Прозрачността и борбата срещу корупцията са още една предпоставка за задържането на високообразованите хора в родните им страни, които спешно се нуждаят от тях.
