Наскоро група изследователи публикува документ, който разкрива, че през последните 2 милиарда години нагорещеното течно външно ядро на Земята изтича към горния слой на нашата планета, наречен мантия, разказва БГНЕС. Учените са установили, че по-новите планини и скали, образувани на повърхността на Земята, представляват комбинация от два изотопа на волфрам – волфрам-182 и волфрам-184, които обикновено се намират във външното ядро на планетата.

Този факт заинтригува учените, тъй като материалът, който изригва от вулканите и образува нови планини, идва директно от мантията на планетата, слой, разположен над ядрото на Земята. Фактът, че такава комбинация от изотопи е открита в скала, образувана от сравнително нови изригвания, показва, че течното ядро с температура от 5 000 градуса по Целзий е започнало да изтича в мантията преди около 2,5 милиарда години. Учените не са открили доказателства за течове преди това, разказва още БГНЕС.

Причината за изтичането остава загадка, мистерия са и възможните последствия за самото ядро и способността му да произвежда магнитно поле, което е от съществено значение за съществуването на живота на планетата.

Въпреки че могат да открият течовете, учените все още не знаят какво ги причинява. Според една от техните хипотези, това е причинено от някои богати на кислород материали, които се простират от повърхността в по-ниските нива на мантията, граничещи с външното ядро на планетата. Там кислородът, донесен от земната повърхност, кара волфрама от ядрото да се издигне до мантията.

Друга хипотеза предполага, че същият процес е причинен от постепенното втвърдяване на вътрешното ядро, което първоначално се е състояло изцяло от течен метал. Това е втвърдената въртяща се част на ядрото, която е отговорна за съществуването на магнитосферата на планетата, която предпазва Земята от смъртоносни частици, които я бомбардират от космоса, включително и тези, идващи от Слънцето.

Остава неясно дали течовете от външното ядро на планетата в мантията могат да повлияят на функционирането на вътрешната сърцевина и в крайна сметка да окажат влияние върху нашата магнитосфера. Въпреки това, както казва групата от изследователи, най-новата констатация може да помогне на учените да разберат по-добре същността и механизмите, на които се основава основната функция на Земята.