Дългогодишен български дипломат, който сега е пенсионер, разказваше как е започнала дипломатическата му кариера през 1977 г. Пратили го като млад кадър в Сомалия, която не била много привлекателна, но пък се смятала за африкански знаменосец на марксизма-ленинизма и затова се отнасяла дружелюбно към гостите от соцлагера. Половин година по-късно обаче станал свидетел на разтърсващи сцени.
Местният диктатор Сиад Баре погнал съветските си инструктори по "научен социализъм" и за броени дни ги изгонил до един. На летищата и пристанищата войници не само обръщали джобовете им, но и отпаряли подметките на обувките им, за да се уверят, че не са скрили някой долар. Никаква социалистическа солидарност не личала за сбогом. Сиад Баре се разгневил, че по време на войната за Огаден (област в Северна Етиопия, населена с етнически сомалийци) руснаците заедно с кубинците застанали на страната на друг марксист-ленинец Менгисту Хайле Мариам. Те смятали, че комунистическите лозунги ще им позволят да поддържат военното си присъствие и в двете държави, контролиращи входа към Червено море през Аденския залив. Впрочем от другата страна на залива също поддържали военна база въз основа на топлите си социалистически връзки с Али Насър Мохамед от "прогресивния" Южен Йемен (тогава отделен от Северен Йемен).
С някои изключения, като например изграждането на Асуанския язовир в Египет, руското присъствие в Африка се крепяло на два фундамента -
идеологията и военната помощ за местните диктатори
Тъй като това е времето на Студената война, комунистическата идеология е гарнирана с антиколониален патос, за да отблъсне младите националистически режими от Запада. Гладните народи обаче не се хранят с лозунги и куршуми, а и Съветският съюз разбира към залеза на социалистическата система, че се е разпрострял не по силите си в Третия свят, поради което сам свива присъствието си зад граница, преди той самият да се свие до границите на Руската федерация.
Напоследък обаче окопалият се в Кремъл мечтател за събиране на отломките от СССР започна да си фантазира за връщане на руското влияние в бившия Трети свят. Офертата му е повече от скромна в сравнение със съветското време, но очакванията му са големи. Президентът Владимир Путин се надява чрез дипломатически жестове да покаже на оклюмалите си сънародници и на малцината си симпатизанти по света, че не се е наврял в пълна международна изолация заради войната в Украйна.
Срещата на високо равнище Русия-Африка,
свикана в Санкт Петербург на 27-28 юли, трябваше да послужи като ракета носител, която да го върне на високата планетарна орбита, от която падна внезапно броени дни след началото на агресията. Шумотевицата около нея започна отрано, обаче и отрано се видя, че няма да достигне очакваната висота. След отлагане с една година грандиозното международно шоу, което бе планирано за четири дни (25-29 юли), конфузно бе свито до два, защото африканците нямаха какво толкова да си кажат с Русия. Освен това за разлика от първата среща Русия-Африка в Сочи през октомври 2019 г., където участваха 43 държавни и правителствени ръководители, този път се отзоваха само 19 държавни глави. Руснаците дадоха вид, че не са се разстроили, защото още 30 държави бяха представени на по-ниско равнище.
Путин се постара да ги омае с обещания за инвестиции и мощно икономическо сътрудничество, с перспективи за развитие на ядрената енергетика в Африка и други фантазии, които да отклонят интереса им към Запада и да ги направят податливи на руската пропаганда, чиято главна слабост е, че е много далеч от действителността. Руската търговия с цяла Африка възлиза на скромните 14 млрд. долара годишно (по руски данни за 2022 г. - 18 млрд. долара), докато търговията на ЕС с африканците е близо 300 млрд. долара, на САЩ - 254 млрд. долара, а на Китай - 65 млрд. долара. Освен това над 70% от всичката руска търговия е концентрирана само в четири африкански държави - Египет, Алжир, Мароко и Южна Африка. Като се изключи крайният север и крайният юг,
на практика тя отсъства от континента
Що се отнася до преките чуждестранни инвестиции, на Русия се пада по-малко от 1%. За сравнение малката Нидерландия инвестира 6 пъти повече в Африка. Така например, Путин обеща на ДР Конго инвестиция от 500 млн. долара в железопътната мрежа, но не пристъпи към изпълнение. На Мароко обеща в Сочи рафинерия за 2 млрд. долара и дори подписа споразумение, което си остана само на хартия. Показателно е, че най-важният експортен продукт на Русия в Африка през последните години са наемниците от групировката "Вагнер", която оперира най-активно в Мали и Централноафриканската република. Събраните "от кол и от въже" разбойници, бяха разлюбени от Путин в Русия след бутафорния метеж на вожда им Евгений Пригожин, но продължават да му вършат услуги в Африка, като подкрепят едни или други воюващи кланове, само колкото да намалят традиционното военно присъствие на французите. От това животът на местното население не се подобрява, а страданията му се увеличават, защото към безчинствата на тамошните терористи се добавят и издевателствата на руските наемници.
Липсата на реална икономическа полза
от руско-африканските отношения се допълва и от вредата, която им нанесе Путин с атаките си срещу обичайните зърнени доставки от Украйна. Войната, която разстрои световната търговия, нападенията срещу пристанища и складове, общият спад на производството - всичко това води до недостиг на храни за гладуващото население в най-бедните държави и до повишаване на цените. Африканските страни нямат причини да подкрепят руската агресия и затова в ООН гласуват с голямо мнозинство за прекратяването ѝ, но в същото време внимават да не разгневят обезумелия Путин, защото все пак трябва да се хранят. На срещата в Санкт Петербург "отиваме по причини, свързани с продоволствената сигурност, а не по причини, свързани със сигурността", каза пред "Файненшъл таймс" Холоуд Хаир, директорка на Confluence Advisory, судански мозъчен тръст.
Преди четири години в Сочи бе приета заключителна декларация, в която 23 пъти имаше позоваване на Устава и принципите на ООН, както и на базовите правила на международното право. На срещата в Санкт Петербург Путин отиде като международен престъпник, който отрича международните правила. Анексирането на части от Украйна той придружи с прозрението, че никакви международни правила не го ограничават да прави каквото си иска. "Кой ги е измислил?", запита той с престорена наивност, забравяйки за ООН и всякакво международно приличие.
С намерението да измести Запада, Путин бе тръгнал на сафари в Африка, което е забавление за богати. Но в действителност се оказа мизерен бракониер, обладан от мисълта да отмъкне нещо за своя полза, без да се интересува от вредите, които причинява. В това си качество предложи на африканците примамка: безплатни доставки на ограничени количества зърно срещу общо съгласие търговията да върви по-нататък в национални валути, за да се избегнат западните санкции. Както е добре известно обаче, от всички храни безплатно е само сиренето в капана.
