Чувал съм легенда, че Филип Македонски вероятно бил първият турист - качил се на днешния връх "Ботев" просто ей така - като голям цар на голям връх. Да се видят един друг. Не знам дали е вярно. Истината е, че хората допреди два-три века не са познавали понятието туризъм, тоест 

да ходиш масово насам-натам

просто за да отмаряш и разглеждаш. 

Ходели са насам-натам, когато им се е случвало да го правят, с някаква утилитарна цел - да намерят нещо хубаво за употреба, да търгуват, да воюват. Инак такова ходене е било повече опасно, отколкото примамливо. Туризмът, както го разбираме днес, е плод на модерните времена. Тези времена благодарение на свръхпроизводството са дали възможност големи групи хора да имат свободно време, да разполагат със сравнително бърз начин за придвижване и с относителна задоволеност на най-важните нужди поне за няколко месеца напред. Така могат да си позволят да пътуват за кеф.

За т. нар. "български туризъм" напоследък се изговори доста - как сезонът щял да се провали заради "бетонната джунгла" или как напротив - нямало да се провали. И не било хубаво да се говори сега за кусурите му. Как държавата в лицето на министерството се грижела и как без нея хотелиерите и концесионерите щели да се избият, а тя туряла ред, и т. н.

Във всичко това има и вярно, и чиста митология, но митологично не в духа на Филип Македонски. Изказаните мнения са често противоположни и зависят от коя страна на бариерата е изказващият се. Защото българите се разделихме на ползващи и предлагащи туристически услуги, а манталитетно си носим и хубавото, и лошото. Истината е, че в туризма у нас като във всяка дейност, пред която едва се открехват портите на алъш-вериша, цари атмосфера на надлъгване. То носи някои наши характерологични особености, пък по-лошите от тях, както знаем, са описани злъчно от Алеко Константинов още преди век и нещо. Ако Бай Ганьо беше усетил възможностите на туризма и имаше такива тогава, той нямаше да обикаля градищата на Европа, за да гледа едно и също - "хора, къщи, салтанати". А щеше да дигне хотелчета по морето и да чака мющерии. Тоест щеше от турист по неволя да стане туристически бос по призвание. 

Но щеше ли да е добър хотелиер? Едва ли. Вероятно би вдигнал бетонна казарма с малки стаички и да пести зверски от ток, вода и храна, като купува най-евтините продукти и се опитва да ги пробута на възможно най-завишени цени. Впрочем да не бързаме да го упрекваме. Принципът - 

купувай евтино, продавай скъпо

е валиден при всяка свободна търговия. Нюансите са в мярката, отвъд която започваш повече да губиш, отколкото да печелиш и повече да отблъскваш, отколкото да привличаш. Та Бай Ганьо, нелишен от известна социална пластика, сигурно би схванал накъде духа вятърът и ако не той, то децата му биха се ошлайфали в туристическото дело. Биха добили дискретност и известна любезност, биха започнали да говорят по-тихо и не за това как са се напили снощи, особено ако наблизо има клиенти. Биха схванали, че делото, което ги храни, не е за един месец или един сезон. Иначе биха фалирали или наченали да вопият към държавата: "Държаво, давай туристи, загиваме!"

А какво би правил същият персонаж, ако беше днес и беше само турист? Не би бил приятна, но би бил позната на всички картинка. Вероятно щеше да краде кърпи и други джунджурии от стаите, това ясно. Щеше да се тъпче на ол инклузива до четвъртито състояние, това също ясно. Щеше примерно да си вози джета до морето с джипката, и това ясно. Щеше да пее "Шушана" или "Ой Сливнице" на терасата, докато го търпят - ясно и то. Ала и той, като му затъне джипът, глобят го няколко пъти или усети масово неодобрение, щеше да еволюира.  

Впрочем българският турист и хотелиер не са нещо уникално. Те следват моделите, които съществуват в света. Техните принципи са едни и същи, с малко отлики. Турският модел например е свързан със сериозно държавно субсидиране на туризма, а гръцкият - не толкоз. Гръцкият не изглежда да страда от това. Значи причините за успеха са и в друго.

Другото е в културата на туризма. Не в културния туризъм; има различни видове "туризъм" - "ловен", "алкохолен", "селски" и т.н., което по-скоро помага на журналисти и докторанти да си пишат нещата, отколкото на самия туризъм. Става дума за култура на туризма. Това се учи с повече свобода и отработване на сложен комплекс взаимоотношения. 

Когато богат обслужва бедни или когато богат е обслужван от бедни и най-важното става демонстрацията на тези неща, то като пришка на сурат във взаимоотношенията 

взема връх простотията

Обслужването се превръща в имитация, фалш, зле прикрита неприязън между едните и другите. Тъкмо то е причината за разслоението между отделните хотели, ресторанти, комплекси и курорти днес, а не данъците и липсата на държавна грижа. 

Казано с други думи, и най-лъскавото мутрафонство, и най-находчивият ганьовизъм могат да привлекат, но не и да задържат туристи. Може да го стори единствено методичната, многогодишна и обикновена човешка любезност, съчетана с толерантност и акуратност.

Впрочем на тези неща учи само опитът. Ни държава, ни апели помагат.