Руската пропаганда, макар и да е плитка поради недостойната си кауза, ни изправя пред дълбок философски въпрос: валидни ли са законите на диалектиката в ерата на Владимир Путин? Човекът, за когото се твърди, че е сложил край на международния правов ред, установен след Втората световна война, би трябвало да е отменил и някои природни закони, върху които се основава здравият човешки разум.
Да видим как действа един от трите закона на диалектиката, формулирани от Хегел. Той гласи, че количествените натрупвания (с положителен или отрицателен знак) водят до качествени промени в развитието. Русия го тълкува по следния начин: каквито и западни санкции да се налагат, те не работят. След като са лишени от смисъл, трябва да се отменят. Дебелокожието или дебелоглавието при формулирането на такава мисъл се свежда на прост език до
"бълха я ухапала" руската мечка
Най-усърдният глашатай на руската пропаганда в Европейския съюз е унгарският премиер Виктор Орбан. Той се опира на такава теза, макар и да не признава, че я ползва назаем от Москва. Развива и други съждения, почерпени сякаш от кремълски семинар. Последните му прозрения прозвучаха в реч на 25 юли в румънския град Бъйле Тушнад, където има голяма унгарска общност. Там Орбан заяви, че западната стратегия е изградена върху четири нестабилни опори: първата е, че санкциите ще отслабят Русия и ще дестабилизират нейното ръководство; втората е, че Украйна може да спечели войната срещу Русия с натовски оръжия; третата е, че санкциите ще навредят повече на Русия, отколкото на Европа, и четвъртата е, че светът ще се обедини срещу Русия. "Качили сме се в кола, на която и четирите гуми са спукани: абсолютно ясно е, че войната не може да бъде спечелена по този начин", заяви той.
За Украйна бе лесно да разобличи Орбан като ретранслатор на руската пропаганда, защото е добре запозната се нейния понятиен апарат. Но унгарският премиер отправи послание към европейската аудитория, която няма същите защитни рефлекси. Поради исторически причини
България е още по-отворена да слуша гласа на Москва
В отделни случаи дори може да го възпроизвежда, както стана по време на телевизионния дебат преди президентските избори на 18 ноември 2021 г. Тогава президентът Румен Радев каза: "Санкциите, наложени заради Крим и Украйна, не дават резултат. Колко години оттогава ние нямаме промяна в поведението (на Русия - б.а.), ние нямаме ефект от тези санкции." От което произтече спорното му заключение, че "Крим в момента е руски - какъв да е?" Сетне последваха уточнения, че фразата му е разбрана неправилно.
Тогава Русия все още не бе започнала пълномащабна война. Оставаха четири месеца до агресията в Украйна. Твърдението на Радев можеше да се възприеме само в един смисъл - че санкциите не дават резултат, защото са недостатъчни. Самият той разви такава мисъл: "Германия извършва огромни инвестиции в Русия - в газодобивния сектор, в нефтената промишленост, голям завод на "Мерцедес"... Как стават тези неща? Стават с една изключително прагматична политика." С други думи, вместо санкции Радев бе забелязал колаборационистка политика на някои западни държави, която обаче погрешно посочи като положителен пример. Вече се вижда ясно, че тази уж прагматична политика е водела пряко към сиренето в руския капан.
Проглеждането дойде със закъснение
и към хилавите санкции заради Крим светът започна поетапно да добавя нови и нови наказателни мерки срещу Русия в отговор на нейните военни престъпления. Дали количествените натрупвания ще доведат до качествени промени? Всичко зависи от тяхната тежест и продължителност. Тезата, че трябва да бъдат отменени, защото Русия не се отказва от войната, е покана за още по-агресивно поведение на Москва.
В критиките си срещу западните санкции Кремъл задължително добавя, че са незаконни. Нима? Всяко човешко общество, откакто свят светува, се основава на система от правила. Нарушаването им се санкционира, за да се поддържа неговото съществуване. Иначе се разпада. Санкциите могат да бъдат всякакви, но най-хуманната според съвременните разбирания е изолацията. В една държава изолацията може да се налага чрез вкарване на провинилите се в затвора. В международните отношения не става така, защото няма затвори за държави. За да бъде защитен международният правов ред, който Русия се опитва да разруши, въпреки че за неговото изграждане има роля и Съветският съюз (който тя също разруши), единствената цивилизована санкция (без прибягване до война) е изолацията. В този смисъл от гледна точка на международното право
санкциите са напълно законни
Постепенното им засилване е показател, че те не са самоцел, а са средство, чиято цел е вразумяването на Русия и връщането ѝ в световната общност с приетите колективни правила. Ако целта все още не е постигната, засилването, а не отслабването на санкциите е логичният път.
Разбира се, има държави, които от десетилетия са подложени на международна изолация, но не променят поведението си. Такава е Северна Корея, в която външните санкции спояват обществото около династията Ким. Самата КНДР няма интерес да се отвори към света, за да не изложи на ерозия автократичния си режим, който се чувства на безопасно в своята самота. Путинова Русия изглежда се е насочила към севернокорейския модел и неслучайно КНДР така охотно призна за независими държави марионетните проруски режими в т.нар. Донецка и Луганска народна република. Тя бе изпреварена само от инициаторката на отцепването им Русия и от поставената под руски военен чадър Сирия.
Никакъв прагматизъм не може да оправдае шикалкавенето на България как да се държи, когато се поставя под въпрос международният правов ред. Самата тя може да оцелее само при неговото спазване, защото няма сили сама да се защитава срещу сериозна външна заплаха. Смисълът да членува в Европейския съюз и НАТО е да се възползва от колективната закрила, а не да живее за чужда сметка. Когато проруските сирени припяват колко е изгодно да влезем в нови преговори с "Газпром " (при съществуващ договор), за да си осигурим срещу рубли по-топла и по-евтина зима, не бива да се съмняваме, че ни подават същото сирене от капана, което вгорчи живота на германците.
