- Г-н Ангелов, ще има ли оздравителен ефект от "Апартаментгейт", или ще си останем с оставките на неколцина от властта и отпуска на шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев?
- Смятам, че ще създаде малко повече "дисциплина" у хората, които искат да са в политиката. Занапред те ще се въздържат от действия, които могат да ги ударят след време като бумеранг. Имотният регистър отдавна е публичен, беше въпрос на време някой да се разрови в него и да открие интересни неща. Не става дума само за апартаменти и къщи за гости без гости, но и за скъпи автомобили, яхти, частни самолети и т.н.
- А също и за банкови сметки и за имоти зад граница?
- Само въпрос на време е да се стигне и до такива разкрития. Така че всеки, който иска власт и пост - в политиката, в администрацията, ще трябва да внимава какво прави. Да, практиката да се декларират сделки на данъчната оценка е масова. Може би тази практика ще понамалее сега.
- От години се говори, че имотните данъци в България са доста ниски - особено на фона на развитите държави. Вие също сте го коментирали. Чудя се обаче, ако и сега масово се крият данъци, какво би станало при повишение на ставките?
- Винаги има съпротива, когато става дума за вдигане на данъци и такси. Но е въпрос на икономическа логика. Защото в момента може да има мезонет, който струва милион, а е с данъчна оценка 100 000 лева. Бремето не е справедливо разпределено върху стойността на имота. Затова е добре, преди да се мисли за вдигане на ставки, да се оправят данъчните оценки, така че да съответстват или поне да са близки до пазарните нива.
- Преди дни премиерът Борисов намекна, че новият завод на "Фолксваген" вероятно ще е у нас. Защо немците биха избрали България - при положение че непрекъснато говорим за огромен недостиг на работна ръка?
- Инвеститор, който прави производство с висока добавена стойност и може да си позволи високи заплати, ще намери хора, ще ги обучи. Неслучайно вече имаме 50 000 души в производството на автокомпоненти и този сектор продължава да се разраства. Проблемът с работната ръка е за другите, които по различни причини не могат или не искат да дават високи заплати. Затова е важно да привлечем "Фолксваген". В автомобилния завод само се сглобяват коли, но всеки автомобил има хиляди части, всяка част се прави от различен производител. Т.е. един завод може да привлече много доставчици и поддоставчици да работят у нас. Те също създават работни места, и то много. За да привлекат работници, ще трябва да предложат добри заплати. Това ще принуди много други фирми да станат по-конкурентни, да намерят начин и те да плащат по-добре, за да ги има.
Един завод прави по 1000 автомобила на ден. Това прави минимум 10 млрд. лева оборот - двойно повече от най-големия завод в България в момента. Т.е. самият автомобилен завод веднага ще стане №1 у нас. Плюс доставчиците, ефектът ще е огромен.
Словакия с 5 милиона население има три автомобилни завода и вече правят четвърти. Преди 20 години словаците решиха, че искат да имат автомобилна индустрия като чехите и го направиха. Започнаха от нулата. И ние можем. Сега е моментът. Виждаме как заради Брекзит много компании напускат Великобритания и се оглеждат къде да се премесят. За няколко години Унгария и Словакия привлякоха три завода - на "Мерцедес", БМВ и "Ягуар". Важно е и ние да се възползваме и да привлечем големи играчи, и то в различни сектори. Но България трябва да е готова да предложи окрупнени терени, площадки с готова инфраструктура. А това липсва.
Много искаме значими инвестиции в Северна България, особено в Северозападна. Но инвеститорите оглеждат и се отказват, защото там няма добри пътища, няма газопроводи, няма електропроводи, няма вода или ВиК мрежата е стара. Това тепърва трябва да се оправя. Ще отнеме години, дори десетилетия, ако съдим по досегашните темпове. Ще дам пример с "Аурубис" - Пирдоп. Това е едно от най-големите предприятия у нас. А газопроводът до него още не е изграден. Вече 20 години!
Всеки, който прави експортно ориентирано производство, иска добри пътища към Западна Европа. Т.е. трябва да е готова магистралата до Сърбия. А ние нямаме готова магистрала до нито една страна от ЕС - нито до Гърция, нито до Румъния. И до Сърбия нямаме. Дунав мост 2 се оказа добра инвестиция, трафикът е голям, приходите са такива, че даже има идея за намаляване на таксите. Но няма добър път към Видин. А това е важно за инвеститорите.
Вижте какво става с "Хемус". В края на миналата година се отпуснаха 1.3 млрд. лева за строителство на 134 км. Едва преди дни стартира изграждането на малка отсечка. В момента държавата има много пари и само трябва да реши в какво е важно да инвестира. Но куца организацията, предварителната подготовка. Трябва да има готови много проекти и когато има пари, да се направи бързо обществена поръчка и да се стартира работата. Метрото в София напредна много, защото имаше готови проекти и успя да получи огромно европейско финансиране по програма "Транспорт" в предния програмен период. Тогава имаше риск България да не усвои средствата и от "Метрополитен" казаха - ние имаме готов проект, дайте на нас европарите. Въпрос на организация е.
През последните три години неизменно имаме бюджетен излишък. Не за друго, а защото планираните капиталови разходи не могат да се усвоят. И причината е в лошата организация на централната и местната власт.
- Бившият вицепремиер Николай Василев упрекна правителството, че още не е подало заявление за допускане на България в "чакалнята" за еврото?
- Няма смисъл да подадеш заявление, ако не си готов - ще получиш отказ. Миналата година страните от еврозоната и България се разбраха, че първо трябва да изпълним няколко важни условия - преглед на активите на банките, реформи, промени в законите и др. Трябва да покажем и напредък в борбата с корупцията по високите етажи. Т.е. първо трябва да си напишем домашните, тогава да кандидатстваме. Факт е, че в България повечето важни неща стават под натиск от външни партньори - и в съдебната система, и в енергетиката, навсякъде.
- Понякога дори външният натиск не помага. Например още сме далеч от електронизацията на всички етапи от обществените поръчки, която според европравилата трябва да е факт до края на тази година?
- Е-управлението е ахилесовата пета на България. Като започнем от това, че още нямаме електронна идентификация. Всеки човек трябва да има в личната си карта електронен подпис, с който да ползва всякакви е-услуги. В Естония това го има от 20 години. У нас при всяка смяна на личните карти управляващите казват - сега нямаме готовност, следващия път ще го направим. Сега отново предстои масова смяна на лични документи и пак няма готовност. В МВР има голяма съпротива срещу електронните услуги. Преди години им предложихме, за да няма километрични опашки по гишетата на КАТ, да може човек да си запази час по телефона или по интернет. Тогава отговорът бе - "Че кой ползва интернет в България".
Има и друг проблем - с двойния стандарт. Политиците, висшите чиновници не могат да схванат проблема, защото те не се редят по опашки, за тях има отделен вход. Те си уреждат нещата по бързата процедура. Така е и със записването на децата в детската градина или в елитното училище - властимащите винаги се класират, за разлика от обикновените родители. Едно обаждане до кмета или до директора на детската градина е достатъчно. Възприятията на политиците са твърде изкривени заради този двоен стандарт.
