Огромен финансов ресурс в левове в брой, придобит от незаконна дейност, сиви практики, укриване на данъци и корупция, търси начин да бъде легализиран преди въвеждането на еврото. Притежателите на такива средства бързат да ги вложат в различни придобивки като злато, луксозни стоки, недвижими имоти. За тях докладите на ЕЦБ и Еврокомисията, с които ни отрязаха от скорошно влизане в еврозоната, е много добра новина, защото им дава поне още една година време да изперат парите си.
С наближаването на вероятността да влезем в еврозоната финансисти и икономисти все по-често отварят дума за проблема с изкарването на светло на огромна сума необложени левове. Според икономиста Георги Ангелов
става дума за около 10 млрд. лв. -
груба сметка на база на различните оценки за размера на сивата икономика в страната.
"Парите в обращение според статистиката на БНБ са около 30 млрд. лв. При размер на сивата икономика от 25-30% е реалистично поне 1/3 от тези пари да са недекларирани и необложени", смята Ангелов.
Тези пари не могат да се включат в общата кампания за безплатно обръщане на левовете в евро в банките преди влизането на страната в еврозоната. Причината е, че банките ще искат да бъде доказан произходът на всяка по-голяма сума. "Затова начинът е тези пари да влязат в оборот, т.е. да бъдат похарчени. Виждаме го вече по силния ръст на продажбите в търговията и в недвижимите имоти", казва Ангелов. Наскоро друг икономист - проф. Даниела Бобева, отбеляза наблюденията си за засилените обороти от известно време на обменните бюра у нас.
Според Ангелов тепърва се очаква бум на пазара на недвижими имоти, не само заради ускореното банково кредитиране. Това от своя страна ще продължи да подхранва ръста на цените на жилищата у нас. Успокояване на пазара може да се очаква след приемането на еврото.
Мащабите на изваждането на "спящ" финансов ресурс и изсипването му в икономиката може да се окажат още по-фрапантни.
Официално не се говори, но е известен факт за анализаторите, че горе-долу колкото депозити официално има в банковата система на физически лица - около 80 млрд. лева, почти още толкова са
спестяванията на населението в дюшеци, кутии за обувки и др.
Това казва в интервю за БТА доц. Драгомир Стефанов от катедра "Недвижима собственост" в УНСС. Според него този кеш, ако е в левове, трябва буквално за няколко месеца да се превърне в евро, защото иначе ще "изгори" година по-късно, когато ще спре обмяната на левове.
Доц. Стефанов също предупреждава, че
част от тези пари са укрити доходи, за които не са платени данъци,
и притежателите им всячески търсят начин да ги узаконят. Той също отбелязва, че през последните години бизнесът с недвижими имоти в страната е станал много привлекателен за такъв тип играчи, при това не само от България. "Чужденци също превъртат кеш в страната ни и изпират пари в жилищни имоти", казва доцентът от УНСС.
Притежателите на такива средства са готови да ги вложат, без значение за неоправдано високата цена на даден имот. Купувачи дори предлагат с 20-30 до 50% по-висока цена, стига продавачът да приеме плащане в брой, ако не на цялата сума, то поне на част от нея. Брокери потвърждават, че такива случаи зачестяват.
Отделно традиционна практика от край време е при покупка на жилище официално да се изповяда само данъчната оценка, а разликата до реалната цена да се дава на ръка на продавача, за да се спесят данъци. Разпространена практика е също така строителни предприемачи да притискат купувачите на жилища да платят в брой част от сумата с цел укриване на обороти. Ако не се съгласиш - няма сделка.
Така години наред в сектора на недвижимите имоти продавачи и купувачи нарушават закона за ограничаване на плащанията в брой.
Масово се надвишава таванът на кешови разплащания от 10 000 лв.,
въпреки предвидените глоби - 25% от общия размер на направеното плащане за физическо лице и 50% - за фирма. Причината е, че НАП рядко успява да хване нарушителите и наложените глоби са пренебрежимо малко.
Има и още една законова регулация - за всяка финансова операция със суми над 30 000 лв. банките трябва да проучат произхода на парите. Ако не може да се докаже произходът им с документи, парите не само, че не трябва да влязат в банковата система, но и има тежки последици за притежателите им. Гражданите са свидетели как и за по-малки суми банките искат да се попълват декларации за произхода им. Доколко всички тези декларации обаче са обект на специални проверки от ДАНС? Сезира ли се и НАП? Колко са уличените и наказани нарушители? Официални данни няма.
Изсветляването на имотния пазар зависи не само от банките - според Закона за мерките срещу изпирането на пари нотариуси, адвокати, данъчни консултанти, брокери също трябва да установяват действителните собственици на клиентите си и произхода на парите им. Наскоро от НАП се похвалиха от безценната помощ на нотариусите при събиране на данъчни задължения, защото те вече имат достъп до базата данни на НАП и трябва да одобряват сделки, само ако продавачът е изряден данъкоплатец. В случай че той има просрочени задължения към хазната, те се отбиват от сумата на продажбатана жилището. Дали нотариусите са така стриктни и
при подаване на сигнали за пране на пари чрез имотни сделки?
А дали брокерите "идентифицират" клиента си и го разпитват за произхода на парите му? Трудно е да си представим.
Затварянето на очите за всякакъв тип нередности е национален спорт в България. Не случайно през октомври 2023 г. страната ни бе включена в "сивия списък" на държавите, които подлежат на "засилено наблюдение" от Организацията за борба с изпирането на пари (FATF) и не е ясно докога ще остане в него.
Организацията отправи препоръки към страната ни заради недостатъци в режима на борба с прането на пари, включително корупцията. Част от пропуските, които трябва да отстраним, е подобряване на надзора върху операторите на парични преводи, обменните бюра и брокерите на недвижими имоти, таке че да се гарантира, че информацията за действителните собственици, съхранявана в регистрите, е точна и актуална.