Светлината, огряла Съдебната палата в София, когато главният прокурор Сотир Цацаров обеща проверката срещу финансовия министър Владислав Горанов да приключи бързо, вече е на 9.46 трилиона километра. Толкова е една светлинна година. Проверката не само не е финализирана, ами и се е превърнала в една от най-дълбоките тайни на държавното обвинение. Вероятно оттам разчитат на времето - че необезпокоявани ще тупат топката до края на мандата на това правителство, в което Горанов е под крилото на премиера Бойко Борисов. Скоро ще приключи и мандатът на Цацаров, който обещаваше скорост. Неговият приемник Иван Гешев нищо не е обещавал. А и публиката може да е забравила къде живее финансовият министър, без да плаща наем. И че "хазаин" му е кръстникът, чийто син е взел на работа. Сигурно ще е забравила и абсурдното обяснение, че семейство Горанови се е пренесло в просторното жилище в луксозен затворен комплекс, подплашено от пернишкото земетресение.
Когато става дума за проверката за престъпление по служба и търговия с влияние срещу толкова висш представител на държавата прокуратурата,
би трябвало да е не просто бърза, но и максимално открита
За да не остане никакво съмнение, че проверката се държи в някое чекмедже умишлено с цел да бъде ползвана в подходящ момент Горанов да бъде "опраскан" или "помилван". Ако изводът е, че няма данни за извършено престъпление, прокуратурата трябва ясно да обясни защо това е така. Да отговори също дали е сметнала какви са наемите в тази част на София и каква сума е спестил министърът, докато живее там безплатно. Да стане ясно дали подопечната му НАП е правила някога ревизии на фирмите на кръстника му и какво са установили те. Дали на НАП е било наредено да проучи самия министър. И т.н., и т.н.
Но докато по други дела от прокуратурата се леят доказателства, в това число и личните данни на пълния й състав, то по тази проверка мълчанието е гробно. Крие се дори кой е наблюдаващият прокурор. Макар че по дела за достъп до обществена информация Върховният административен съд недвусмислено е постановявал, че имената на прокурорите, които работят по даден казус, не може и не трябва да са тайна. Този мистичен наблюдаващ прокурор не позволява дори да се даде гласност какво бави проверката толкова време.
Публично известно е единствено, че от 21 март тази проверка, започната от Върховната касационна прокуратура, е в Специализираната прокуратура. Дали това е така, защото спецобвинението се занимава с корупционните дела срещу хората от властта, или просто
горещият картоф се прехвърля между инстанциите,
знаят само избрани хора от прокуратурата. Това мълчание напомня за съдбата на разследването на катастрофата, причинена от друг министър на Борисов - Ивайло Московски, при която загина невръстното му дете. След година протакане прокуратурата донесе от девет кладенеца вода, за да стигне до извода, че инцидентът със снегомобила е случаен и виновни няма. Почти сигурно е, че така ще се случи и с проверката за апартамента.
Така прокуратурата пак се превръща в политически играч. И за пореден път доказва, че не може да й се има доверие, че ще разследва обективно и в разумен срок, когато иде реч за "наш човек". Особено болезнено това се отнася за специализираната прокуратура, към която освен разследванията срещу организираната престъпност бяха прехвърлени и тези за корупция по високите етажи на властта. Откакто това се случи, специализираната прокуратура постоянно показва, че
не е нищо повече от шумен отряд за показни акции
със съмнителен краен резултат. Едва ли е случайно, че точно от нейните редици излезе следващият главен прокурор - Иван Гешев.
Заслужава си да се обърне внимание и на решението, с което шефът на спецпрокуратурата Димитър Франтишек отказва да предостави на "Сега" информация за проверката. В него например се говори за "предварително производство". Скоро ще станат 20 години, откакто в Наказателно-процесуалния кодекс такъв термин няма. Уж е само един малък детайл. Но е показателен за това къде във времето е останала прокуратурата.
Първите няколко месеца от проверката срещу Горанов прокуратурата се оправдаваше, че чака антикорупционната комисия КПКОНПИ да се произнесе има ли конфликт на интереси. Но и след като Горанов получи индулгенция от този орган, обвинението продължава да протака проверката. А една година е доста дълго време, през което, ако се работеше, би могло да се проучат и най-малките детайли от сагата с апартамента, обитаван от министъра от 2012 г. Те обаче явно играят с него. Въпросът е защо и докога.
