Освен изпитание за националните здравни системи, кризата с коронавируса бе и тест за здравината на гражданските права и свободата на словото във всяка държава. За съжаление, България не издържа този тест. Едва ли има изненадан, че що се отнася да използването на COVID-19 като претекст за отнемане на права, нашите управляващи са в един лагер с Унгария, Румъния, Полша и Чехия. В тези страни покрай извънредното законодателство властите се опитаха да прокарат законови промени и да издадат заповеди за ограничаване на правото на свободно изразяване и на търсене на информация. Това са част от заключенията на международната журналистическа организация International Press Institute в изследване, озаглавено "Медийната свобода в Европа в сянката на COVID-19".
От февруари до декември м.г. институтът е регистрирал и анализирал 107 различни форми на медиен натиск в Европа. Според авторите на доклада извънредната ситуация е използвана най-превратно и във вреда на гражданските права в държави, в които управляващите вече имат богат опит в прилагането на репресивни мерки спрямо независимите медии. Като водещ пример е посочена Унгария и режимът на Виктор Орбан, с който България стои в един пасаж.
"Появата на вируса и навлизането на света в условия на пандемия
отключи рефлекса на част от националните власти
да затрудняват работата на журналистите и да налагат ограничения, част от които надхвърлиха желанието за осигуряване на дистанция и сигурност. Не е изненадващо, че много от тези нарушения идват от държави с вече съществуващи авторитарни тенденции и регистрирани случаи на ограничаване на свободата на медиите", посочват авторите на изследването. Като първи пример за това е посочена Унгария, където пандемията бе използвана, за да се отнемат колкото се може повече права и да се засили контролът върху информацията. Будапеща оглави класацията с приемане на извънредно законодателство, прокарано през април, и с приемане на наказание до 5 г. затвор за разпространението на фалшива информация за пандемията. "Подобни инициативи бяха предприети и в Румъния и България. Извън ЕС редица държави, най-вече Русия, въведоха ограничителни закони или укази, забраняващи „невярна информация“ за вируса", се казва в изследването.
За България IPI посочва опитът на ГЕРБ да въведе в първите дни на коронакризата нов член в Наказателния кодекс за налагане до 5 г. затвор и до 50 000 лв. глоба за публикуване на "невярна информация" за разпространяване на заразна болест. Идеята дойде часове, след като главният прокурор Иван Гешев призова за "своевременна, бърза и адекватна промяна на българското законодателство" по отношение на фалшивите новини, с които се всява паника. Промените минаха на първо четене, но впоследствие ГЕРБ се отказаха да ги утвърдят окончателно, след като президентът Румен Радев наложи вето. "Законът
атакува последните остатъци от свободата на словото
Няма дефиниция за невярна информация. Експертите, журналистите и гражданите ще бъдат принудени да си налагат автоцензура, и то в условията на динамична промяна на разбирането ни за пандемията и за необходимостта от алтернативни позиции. Тази норма може да бъде употребена за интерпретиране на всяко неудобно свободомислие. По-важно – това ограничение остава и след изтичането на извънредното положение", се казваше в мотивите на ветото, цитирано в изследването.
В анализа личи един стар недъг, когато става дума за познанията на Европа за България. Евронаблюдателите забелязват и отчитат едва крайната фаза от усилията на управляващите и на медийните кръгове около тях да запушат устата на критичните журналисти. IPI смятат, че нагонът на ГЕРБ и на коалиционния им партньор "Обединени патриоти" за медийни репресии се е събудил едва след избухването на пандемията. Всъщност истината е, че кризата бе използвана като претекст за реализирането на планове, които управляващите кроят от доста време.
Паралелно с приетите наполовина предложения на ГЕРБ, ВМРО активира стара своя идея, представена още през 2018 г. Миналата пролет партията на вицепремиера Красимир Каракачанов лансира отново законопроект, който далеч надхвърляше мерките срещу разпространението на дезинформация в сферата на медицината. Текстовете на ВМРО практически
превръщаха СЕМ в Министерство на истината
по отношение на публикациите в интернет. Малкият коалиционен партньор създаде възможност СЕМ да иска затваряне на сайтове, а предложенията предвиждаха още и затвор за разпространение на информация, която управляващите определят като "невярна". ВМРО също се опита да въведе фигурата на "фалшивите новини", която при националистите се наричаше "дезинформация в интернет среда". Предвиден бе и затвор до 3 години за човек, който разпространява "дезинформация", както и глоба от 500 до 2000 лв. за собственика на домейна, чрез която тя е разпространена.
Предложенията на ВМРО бяха отхвърлени, но при дебата говорителите на ГЕРБ, и особено шефът на медийната комисия Вежди Рашидов не скриха, че най-голямата партия във властта също мисли в посока СЕМ да играе ролята на цензор, който казва какво може и какво не може да се публикува онлайн. Рашидов дълго време подготвяше почвата и настройваше обществото, че паралелно с транспонирането на новата европейска директива за аудио-визуалните услуги през есента на 2020 г. ГЕРБ също ще каже тежката си дума по темата за "фалшивите новини". Устремът на съпартийците на премиера Бойко Борисов да дописват директивата се изпари едва след избухването на летните протести срещу неговото правителство и срещу главния прокурор.
