Изборите винаги са снимка на поведението на електората. Тя показва много неща, но само тия, които са в обхвата на обектива. Така и с отминалите - нещо онагледиха, по-голяма част от действителността остана тайна. Нека все пак 3 седмици след вота видим какво е ясно, какво - не, в електоралната разстановка.
По-високата избирателна активност спрямо юни изненадващо зарадва с нови гласове повечето формации, попадащи в общественото полезрение. Дори и одумваното "Величие" не загуби, а задържа реалния си вот. ГЕРБ, ПП-ДБ, "Възраждане", БСП и ИТН
увеличиха актива умерено,
като при партията на Слави Трифонов ръстът е за шампанско (почти 30%). Може да се предположи, че с тия резултати ИТН и БСП се установиха трайно в "златната среда", а "Възраждане" потвърди таван от 300 000 - 350 000 гласа. Обаче бъдещето на ДПС-тата е неясно. Не се знае ПП-ДБ има ли сили да надскочи твърдия си електорат, или е нужно преформатиране. По принцип може да се очаква
бърз срив при МЕЧ, но не е задължително
С други думи, ние не знаем разстановката моментна ли е, или пък ни дава материал за дългосрочни прогнози. Може все пак да се направят изводи, че продължават да са налични осезаеми тенденции в търсене на кардинално ново, нещо срещу всички (вотът за МЕЧ, "Величие"); но успоредно и за баланс, умереност (ГЕРБ, ИТН, БСП). Като цяло гласуващите хора са непоносимо специфичини - хем нямат хъс, хем чак тъй не са се дезинтересирали;
търсят новото, ама и на старото едно рамо
удрят... Много е меко тестото, включително и по скоро изгрялата тема "Няма ляво и дясно, има либерално-консервативен сблъсък, като на запад". Ляво като полюс няма (стопи се с БСП). Ама кое е либералното? Ако са 14-те процента на ПП-ДБ, това сблъсък ли е? Едно джудже сред други шест и Снежанка (Бойко Борисов).
Ако продължим с метафорите, този път футболна, разстановката е като класирането в първенството - недостижим лидер (ГЕРБ - "Лудогорец"), люта борба надолу, където блестят две ЦСКА - ДПС-та.
Но да видим и външната среда, която винаги предопределя вътрешната. "Световното положение" вече не буди чак толкова истерии както през периода на 7-те вота. Свикнахме с войната в Украйна, няма карантини. Eврозоната ни е един
постоянен напредък на място
Пределният разрив републиканци - демократи в САЩ отдавна е тривиалност. Тръмп спечели, обаче не е като да е за първи път. От друга страна са неизвестните: "Магнитски" може да се стегне или разхлаби, възможни са изненадващи ходове на Балканите в шахмата между големите. Не се знае докъде ще стигне възхода на крайната десница в Западна Европа, по-специално - Германия.
Обобщено: В момента "знаем, че нищо не знаем". С чувство за хумор (но и дози истина) може да се добави, че това е не само висшата философска мъдрост. Но и че е моментният венец на човешките разбирания. Днес
не знаем кой е мъж, кой жена,
не знаем добре ли ще спи Илон Мъск вечерта, което е ключово за света през деня. Тоест милата родна картинка е в тон с цивилизационната.
И все пак нещо в нея е видно, очертало се е, там е. То е новата фигура на политическия ни модел, наричан някога двуполюсен. Отдавна обществото не се взира в подобни теоретични постановки. Но макар и сухи, те са важни:
Първоначално в българския преход във властта се сменяха СДС и БСП. Това бе разрушеният от царя и НДСВ двуполюсен модел, възстановен нататък в по-мека форма от ГЕРБ и БСП-ДПС. По едно време изглеждаше, че ПП (отделно или заедно с ДБ) може да е полюс. Вече е ясно, че няма да е. Така в настоящия момент имаме една единствена силна партия (ГЕРБ), без да се знае колко точно силни или слаби са останалите, но спрямо нея определено са доста слаби. Отделно
всички са скарани до омраза,
но пък никога не се знае кой кого колко. И няма ли да се сдобрят. Всичко това е един невиждан до момента модел - окопи и стърчащо плашило. Червени линии ли? Има, но и няма. Пред избирателя просто са наредени дини - той никога не знае коя каква е отвътре; почуква... - к'вото излезе!
Бостанът и окопите са ясни. Но защо ГЕРБ е плашило?
Връзката хора-партии, съответно тъканта на модела, винаги досега бе свързана с идейни очаквания за бъдещето. Хората се надяваха на нещо добро, хубаво, и според това укрепваха или разрушаваха полюсите и подразделенията им. Царят събуждаше блян за царски чудодейства, включително за 800 дни. Ранният Борисов - да се разправи със Станишев, Доган. Средният Борисов - пак с тях. ПП-ДБ - с Борисов... Обаче след 7 вота, хаос и предателства
никой не очаква нищо
от никого. Дори симпатизантите на ГЕРБ са наясно що за стока е партията им. Но организационно е в кондиция, стърчи сред околната раздробеност. И след като с нищо добро в бъдещето не е свързвана, всички я гледат със страх - да не би да го опропасти съвсем, след като от това зависи и България. Страхуват се партиите, понеже пак на килимчето на Борисов трябва да идат. Страхува се той, понеже съзнава уникалността на положението. Страхуват се хората да не видят пак корупции и разпищоленост. Умора - дори обяснения що стърчи плашилото не се търсят - просто се приема, че го има.
Паралелите с футбола са наистина поразителни - никой вече не дерзае що така "Лудогорец" е първи; "Лудогорец" е мразен, плаши, но стърчи без алтернатива; всеки просто е свикнал с нещата, каквито са. Свикна се и с уговорените мачове, които да доказваш е толкова смислено, колкото мокростта на водата.
