Капаци ли сложи на очите си българската дипломация, та продължава да търси в задънена улица подход към РС Македония? След като блокира старта на преговорите на Скопие за присъединяване към ЕС, изпадна в европейска изолация и сега се лута какво да прави.
Външната министърка Екатерина Захариева е безпомощна, защото не излъчва никакви идеи, а остави дипломатическата инициатива на военния министър Красимир Каракачанов, който в качеството на лидер на ВМРО се развъртя с охота като слон в магазин за порцелан. Премиерът Бойко Борисов нахлупи любимата си шапка невидимка, с която се спасява в деликатни международни ситуации, и едва миналия вторник успя да произведе свързана мисъл за българо-македонските отношения: „Всички противоречия между България и Република Северна Македония трябва да бъдат изгладени. Следващите поколения няма да ни простят, че сме пропуснали тази голяма възможност... Геостратегическата цел на България е тази, въпросът е да намерим политическа воля и ние, и вие“, каза той на среща в София с министъра на външните работи на РС Македония Буяр Османи. С което даде убедително доказателство, че под шапката невидимка се ражда само празнословие.
Много по-смислени сигнали
за излизане от безизходицата идват от македонска страна, и то не от политическите среди. Един 37-годишен певец подаде ръка на България през границата, но тя се стъписа, без да знае как да реагира. Васил Гарванлиев от Струмица, който ще представи РС Македония на тазгодишния конкурс на "Евровизия" в Ротердам през втората половина на май с песента Here I stand ("Тук стоя"), се изправи смело пред своите сънародници насред антибългарската истерия и заяви: "Аз съм българин". Нечувана публична дързост в момент, когато би трябвало да търси популярност за национална подкрепа на конкурса. Направи го не отнейде в чужбина, където е израснал, а от родния си град, където се върна преди три години. Без да се стресне от надигналия се вой, той заяви на 15 март във Фейсбук: „Бугарскиот пасош го имам 20 години – така реши фамилијата барајќи безбедност и иднина за нас! – Пред вас стојам без глума, со моето срце во ваши раце“. За българските си корени обясни, че идват от баба му по бащина линия, която е от село Игралище, недалеч от Петрич.
"Тук стоя и съм българин"
- тези думи трошат най-строгото табу в РС Македония, където според официалната политика българите са толкова незначително малцинство, че при броене на жителите попадат в графата "други" заедно с "ескимосите" и "марсианците" (както се пишат подигравателно някои). Последното преброяване е правено преди 19 години, а през април т.г. предстои ново. В официалния архив на скопския статистически институт е записано, че през 2002 г. са се осмелили да се определят като българи едва 1417 души. България пък твърди, че през последните 10 години е издала паспорти на повече от 100 000 македонски граждани, а още 70 000 чакат ред, за да докажат българския си произход. Разминаването в числата е видимо и дава основание да се смята, че вероятно още повече македонци осъзнават българските си корени, но предпочитат да не си навличат главоболия.
Необходима е смелост, но и немалко авантюризъм, за да твърдиш открито днес в РС Македония, че си българин, така както албанците не се притесняват, че са албанци. Продължаващата линия за изкореняване на българщината трябва да се търси не толкова в учебниците и в историческите фалшификации, колкото в потискането на самосъзнанието на гражданите. Хората се страхуват да се самоопределят като българи и Каракачанов не трябваше да се гаври с македонци, пожелали българско гражданство - независимо от мотивите им и от поведението им (дори да е антибългарско). Те все пак са си спомнили за българските си корени и са се потрудили да ги докажат. Огласяването им от него в списъци, за да бъдат словесно линчувани в страната си, не показваше дипломатически такт.
Македонците с българско самосъзнание трябва да знаят,
че има кой да ги защити от тормоз, защото България може по всяко време да постави пред ЕС въпроса за тяхното право да се определят като българи. В този смисъл тя няма да бъде самотна, а ще срещне разбиране от всички държави, защото закрилата на малцинствата е един от фундаментите на човешките права в Европа. В София само президентът Румен Радев схвана колко е важно този проблем да се изкара на преден план, вместо държавата да се върти в исторически омагьосан кръг, който е непонятен за другите европейци. Заседанието, което свика на 1 март с участието на представители на службите за сигурност, имаше за цел "адекватна защита на правата на българските граждани зад граница, когато те са обект на атаки само заради националното си самосъзнание". Темата беше добре избрана, но събеседниците не бяха най-подходящите, защото този разговор трябваше да води с дипломати или с такива, които се правят на дипломати, за да трупат патриотарски актив пред изборите на 4 април. Именно неподходящите участници дадоха възможност на македонския президент Стево Пендаровски да го упрекне, че се намесва във вътрешните работи на страната му.
Факт е обаче правилността на поставения въпрос за правата на българската общност в РС Македония, защото и премиерът Зоран Заев, и външният министър Буяр Османи веднага заеха отбранителна позиция и започнаха да обясняват, че са готови да стигнат чак до промени в конституцията, за да покажат колко са добронамерени към гражданите с българско самосъзнание. Те много добре разбират къде са уязвими, когато трябва да доказват изпълнение на базовите критерии за членство в ЕС. Буяр Османи обаче разкри на 5 март, че "този въпрос не е бил част от обсъждането на двустранните отношения със София и не е забелязал интерес той да бъде повдиган", както съобщи агенция МИА, цитирана от БГНЕС.
Ще излезе, че правителството на Бойко Борисов въобще
не забелязва съществуването на българи в Македония
Може би си мисли, че те не са малцинство, а са мнозинство, но не смее да го изрече. Затова пък Каракачанов се изяви отново на 15 март: "България няма нито териториални, нито малцинствени претенции спрямо РС Македония. Никой от нас не иска те да се отказват от своята (македонска - б.р.) идентичност." Думите му имаха за цел да замажат гафа с провокативната му осмомартенска картичка, върху която личаха контурите на несбъдналата се Санстефанска България.
За да има успех, България трябва да покаже загриженост за всеки македонец, който би се е присъединил към инициатива от типа #Аз също съм българин в Македония!
