Началото на българския балетен театър е поставено с представлението на балета "Копелия", осъществено на 22.02.1928 г. Този ден се счита за рождената дата на българския балет. Личността, осъществила това знаменателно за българската култура дело е Анастас Петров - ярка фигура, оказала решително въздействие върху процесите на поява и утвърждаване на професионалния сценичен танц.
Деветдесетгодишното развитие на сценичния професионален танц в България си има своята специфика и своеобразно развитие. За разлика от Европа и Америка класическият и модерният танц се създават и развиват едновременно, без да са в конфликт помежду си. Късната поява на сценичното танцово изкуство в българския културен живот предопределя еднакво модерността на всички направления. За българското общество в началото на ХХ в.
класическият балет е изглеждал точно толкова нов и непознат,
колкото и модерните танцови форми. След Втората световна война чрез съветското влияние в българския балетен театър и образование категорично доминира руската класическа школа. Ако за класическия балет това се оказва положително заради работата на високопрофесионални специалисти и поставянето на балетното обучение и репетиторската работа на здрава методическа основа, то за развитието на съвременния танц обстоятелствата не са благоприятни. Класическият танц се превръща в догма, в идеология, а модерните стилове са отречени. Идеологизирането на едно толкова абстрактно и възвишено изкуство като танца довежда впоследствие до капсулиране на основните направления класически танц и фолклор в две като че ли съвършено отделни форми, а развитието на съвременните танцови техники спира за десетилетия. В същите тези години модерният танц търпи бурно развитие и оказва силно влияние върху академичния изпълнителски стил, като го обновява. В Европа и САЩ работят хореографи, които бележат качествено нови пътища на развитие. Липсата на информация през 50-те и 60-те години на ХХ в. налага консерватизъм и ограничен подход към понятието "съвременна хореография". Смесва се новаторство в класическата лексика с модернизъм. Господства схващането, че владеенето на класическата техника е напълно достатъчно за професионалния балетен артист.
В своето неравно и нелесно развитие българският балетен театър има своите безспорни върхове. С годините се утвърждава българската балетна школа, създават се балетни театри в големите градове из страната. Основаният през 60-те години Балет "Арабеск" се превръща в трибуна
на модерните търсения в танца
Българският балетен театър притежава своите звезди, оставили ярка диря в паметта на публиката и създали образци на артистично майсторство. Лили Берон, Любка Колчакова, Валя Вербева, Асен Гаврилов, Крум Янков са откритията на Анастас Петров и първото поколение изпълнители, станали впоследствие и първите педагози в новооснованото през 1951 г. Държавно хореографско училище. Че българите се отличават с красиви фигури, вродена танцувалност, музикалност и завладяващ темперамент, става ясно от първите възпитаници на пионерите на българския балет. Вера Кирова, Красимира Колдамова, Калина Богоева, Маргарита Траянова, Цвета Джумалиева, Ичко Лазаров, Константин Дамянов са легендарни изпълнители, чиито достижения ги нареждат сред световните върхове в изпълнителското майсторство.
Големите артисти, звездите, са лицето на балетния театър, но двигателят на процесите са хореографите, тези, които градят репертоара, без който един национален театър не би могъл да съществува. Принос за развитието на хореографията ни имат имена като Анастас Петров, Мария Димова, Нина Кираджиева, Богдан Ковачев, Хикмет Мехмедов, Петър Луканов. С историята на балет "Арабеск" се свързват имената на Маргарита Арнаудова, Маргарита Градечлиева, Боряна Сечанова, Мила Искренова, Росен Михайлов. От 1996 г. ежегодно се провежда конкурсът за съвременни хореографи "Маргарита Арнаудова", който дава уникален шанс на млади хореографи и излъчва нови открития. Сред тях са Асен Наков, Ангелина Гаврилова, Станислав Генадиев и Виолета Витанова, Филип Миланов, Галина Сребрева.
Въпреки постоянния проблем - недостатъчно финансиране и недостиг на средства, картината на балетния живот в България е пъстра и богата. Функционират пет извънстолични балетни трупи във Варна, Русе, Стара Загора, Пловдив и Бургас.
Интересен феномен е балетът на Стара Загора,
който от две години е под ръководството на известната ни прима Силвия Томова. За кратък срок компанията утрои числеността си, привлече млади артисти от цял свят и непрекъснато предлага интересни заглавия. Факт, който доказва, че когато ръководителят е инициативен и действен, начини и средства се намират.
Във повечето трупи доминиращ е класическият репертоар или произведения, които използват лексиката на академичния танц, и това е разбираемо с оглед на цялостното развитие на българския балет. Единствената компания, която представя изцяло съвременни като стилистика и танцов изказ спектакли е Балет "Арабеск". Трупата, която през изминалия сезон отбеляза своя 50-и юбилеен сезон, бе и си остава мястото, където ценителите могат да се наслаждават на най-доброто от българската и световната модерна хореография. Понастоящем "Арабеск" е обединен с Държавния музикален и балетен център "Стефан Македонски". В оперетния ни театър функционират две диаметрално различни балетни компании - "Арабеск" и Балета към оперетата. Той се състои от отлично подготвени класически изпълнители, които се усъвършенстват в стила на вариететния и джазов танц. Водещи хореографи там са Светлин Ивелинов, Антоанета Алексиева и Татяна Янева - последните две са и сред ярките прими на театъра.
Балетът на Софийската национална опера, естествено,
е визитната картичка на танцовото ни изкуство
В него се оглеждат и достиженията, и проблемите на балетния ни театър като цяло. Благодарение на от години прокарвания и отлаган закон за пенсионирането на балетните и танцови артисти трупата е млада и се отличава със забележително добър солистичен състав. Любопитен факт е, че сред солистите мъжете са повече и там конкуренцията е по-голяма. Обикновено е обратното. Сред най-младото поколение изпълнители блестят имената на Никола Хаджитанев, Емил Йорданов и Цецо Иванов. В последните няколко сезона Софийската национална опера имаше само две действащи прими - Марта Петкова и Катерина Петрова - крайно недостатъчни да покриват целия репертоар. От миналия сезон младата и много перспективна Боряна Петрова встъпи в премиерска позиция. В лицето на Марта Петкова националният ни балет притежава абсолютната звезда от световна класа. Това, което липсва са съвременни хореографии от световна величина и български заглавия. Ако първото е въпрос на средства, то второто е изцяло въпрос на управленска стратегия.
Годините на прехода доказаха, че делегираният бюджет и пазарните механизми не са полезен за българския балет вариант. Всички елитни балетни театри в Европа са изцяло и щедро финансирани от държавата. Балетът е бутиково и скъпо изкуство, изкуство на зримата поезия, изкуство, което изисква грижи и вложения, но щедро се отблагодарява, като променя живота на хората и представя националната култура по най-красивия начин.
