Тази година дойде 11 септември и за Европа, но е по-различен. ЕС най-сетне реши, че повече няма да търпи Орбановите набези над европейските ценности, и отвори пътя към спирането им. Ежедневната политика най-сетне се изправи срещу дългосрочния интерес и се призна за виновна. Европейският 11 септември се измерва в силата на удара срещу интелектуалните и духовните устои на Европейския съюз, които всъщност са и най-здравият му фундамент. По своята същност набезите на Орбановата банда може да се нарекат терористични актове – нападения върху европейския начин на живот, който поставя индивида на първо място, тоест... с извинение за българската аудитория... либералния модел. На 11 септември 2018 година се състоя поредният дебат за състоянието на върховенството на закона в Унгария с участието на премиера Виктор Орбан. Това не беше първият дебат с него, но беше най-добре аргументираният, поради което звучеше повече като съд, отколкото като обикновен политически дискурс. Причината е, че този път се отиде отвъд политиканстването и се премина към реални доказателства. Затова е важно да се отбележи, че преди да започне дебатът по същество, бяха представени няколко становища, освен това на авторката на проекторезолюцията Юдит Сархентини (Зелени/Европейски свободен алианс, Холандия), която беше компресирана в няколко изречения, оправдаващи нуждата от активирането на член 7, ал. 1 от Договора за ЕС. Важно е да споменем още в самото начало за какво става дума в алинея 1 от този член, тъй като това беше обект на свободни тълкувания, и то от законодатели, по време на близо тричасовия дебат. Алинея 1 не се отнася до изключването на Унгария от ЕС, нито до отнемането на правото й на глас в съвета, а до констатирането на „наличие на очевиден риск от тежко нарушение от държава членка на ценностите, посочени в член 2". До тази констатация може да се стигне след изслушване на виновната страна членка и да се отправят препоръки към нея. Точно по този член ЕК се "бори" с Полша вече повече от две години. За започването на тази процедура не е нужно постигането на единодушие, докато на следващи етапи (алинея 2) единодушието е задължително. Става дума за самата констатация - тоест необходимо е повечето страни членки да се съгласят, че в Унгария е налице "тежко и продължаващо нарушение на ценностите, посочени в член 2".

Резолюцията на Сархентини говори за проблеми във функционирането на конституционната и избирателната система; независимостта на съдебната система и други институции, както и на правата на съдиите; корупция и конфликт на интереси; защита на личните данни; свобода на изразяване; академична, религиозна свобода; свобода на събиране; правото на равно третиране; правото на личности, принадлежащи на малцинства, включително роми и евреи, и защита срещу изявления на омраза срещу тези малцинства; икономически и социални права. Към нейната резолюция, която тя изненадващо и за самата нея спечели с 448 гласа "за", 197 "против" и 48 "въздържали се", е прикачен и анекс с позиция на Съвета на ЕС, който в момента се председателства от Австрия - досегашен близък съюзник на Унгария в битката срещу миграцията. Анексът е изненадващо конкретен и изпълва със съдържание репликата на лидера на групата на Либералите в ЕП Ги Верхофстад (АЛДЕ, Белгия), че

Унгария днес не би могла да се присъедини към ЕС, ако беше кандидатка

Той покрива всички тези фундаментални сфери, които се съдържат и във всички доклади за напредъка на страните - кандидатки за членство в ЕС. Между другото голяма част от анекса покрива и основните показатели в Механизма за сътрудничество и проверка, чрез който ЕК продължава вече 11 години да наблюдава България и Румъния. Заключението на съвета е, че има "ясен риск от сериозно нарушение на ценностите, въз основа на които е създаден ЕС". В дебата се включиха със становища и представители на комисиите по правата на жените и равенството между половете, по конституционните въпроси, по култура и образование, по бюджетен контрол. Мария Нойхел (Социалисти и демократи, Германия), докладчик по становището на комисията по правата на жените и половото равенство, остро осъди Унгария за това, че не е ратифицирала Истанбулската конвенция, с думите: "Някои казват, че са силни и демократични. Демократичният премиер не защитава извършителите, а жените". Тя завърши с думите, че истинската сила произтича от това да живееш равнопоставено с жените. След нея думата взе докладчикът по становището на комисията по конституционни въпроси Майте Парафатроундура Руиз (АЛДЕ, Испания). Тя каза, че основните ценности на ЕС защитават гражданите от произвола на държавната власт. "Свободата на съвестта, свободата на вероизповеданието, правото на несъгласие е нещо, което болезнено научихме в Европа през миналия век", каза тя. Петра Камерверт (Социалисти и демократи, Германия), докладчик по становището на комисията по култура и образование, напомни, че свободата на преподаване и научни изследвания, както и свободата на медиите и положението на гражданското общество в Унгария са застрашени. И ако на скептиците тези становища се струват бла-бла, то важно е да се вземе предвид мнението на Ингеборг Гресле (ЕНП, Германия), шефка на Комисията по бюджетен контрол и докладчик по становището на комисията по темата. Тя посочи, че в Унгария се наблюдава тенденция към лошо управление на средствата от ЕС и че след изборите ситуацията се е влошила. Най-големият проблем е в системата за обществени поръчки. По тази тема становището на Съвета на ЕС е доста отрезвяващо. В него се твърди, че Унгария е с най-висок процент в ЕС на финансови препоръки от страна на ОЛАФ. През 2016 година ОЛАФ установи в разследване на транспортен проект за 1.7 милиарда евро, че е имало много сериозни нередности, както и възможна измама, корупция и конфликт на интереси. Един от постоянно появяващите се проблеми през последните години в Унгария е, че обществените поръчки се печелят обикновено от една и съща фирма, разбира се, близка до Орбан. Отвъд конкретните обвинения в становището на съвета се съдържат и някои доста тревожни данни като това, че в момента унгарските региони са много под средното по отношение на качеството на управление. Според всички общоприети индекси на корупцията Унгария е сред "първенците", с което очевидно България е детронирана (поне по отношение на вниманието, което получава, а не по заслуги).

По време на изслушването на 11 септември ЕНП за първи път се разцепи

в подкрепата си за Виктор Орбан. Шефът на парламентарната група Манфред Вебер (Германия) обясни, че повече не може да подкрепя унгарския премиер. Изказването му обаче стоеше нелепо на фона на цялата ситуация, особено след като обяви кандидатурата си за позицията шеф на ЕК от страна на ЕНП. Нещо повече, той не се отказа изцяло от Виктор Орбан, а започна да релативизира, като припомни, че има и други държави, които имат сходни проблеми. Любопитното е, че не спомена нито една друга с управление на ЕНП, а атакува само социалистите. А трябваше да спомене и България, особено след като говори за Румъния, тъй като в България проблемите с върховенството на закона и европейските ценности изобщо са доста по-стари от тези в Унгария и не по-малко сериозни.

От името на ЕК първият заместник-председател Франс Тимерманс (Холандия, Социалисти и демократи), също потенциален кандидат за шефския пост в Барлемон, както обикновено постави пръст в раната, като заяви, че в Европа върховенството на закона е създадено на базата на правата на личността. "Имахме минало на диктатура чрез демокрация. Затова никога не можем да пренебрегнем върховенството на закона и основните права. Да се използва аргументът на демокрацията срещу закона и основните права е връщане към европейска история, която никой от нас не иска да вижда отново", заяви г-н Тимерманс малко преди унгарският премиер да направи поредното си кухо изказване, базиращо се на хипотези, че всички са срещу унгарската нация. Той го удари на чест точно по модела, който използва и сръбският мек диктатор Александър Вучич (също отроче на ЕНП), а именно, че вездесъщите ТЕ (подразбира се лошият Запад) се опитват да унижат унгарския народ. А всъщност бандата на Орбан е тази, която извършва системни удари срещу европейския проект с едничката цел да бъде оставен на мира да скубе собствения си народ и да го лишава от елементарни права и свободи, представяйки се за спасител, месия и стабилизатор. Европейският 11 септември е първият изстрел в една много дълга идеологическа борба, която може да завърши с прекрояване на границите на ЕС. Но тя е важна, защото поставя началото на поредна битка за свобода в Европа.