Ще се вслушат ли кметът на София Васил Терзиев и следващите главни архитекти (първо временният, а после титулярът) в исканията и призивите на жителите на града, които са доста по-различни от тези на строителните предприемачи? Или желанията на вторите ще останат приоритет, както е от години? Последните дни бяха изпълнени с новини от общинското Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ). Първо стана ясно, че кметът е доволен от работата на досегашния временен началник Богдана Панайотова, чийто мандат изтече. Терзиев поясни, че тя остава в направлението като шеф на общинския строителен контрол. Панайотова пък заяви, че възнамерява да се включи в задаващия се конкурс за постоянен главен архитект.
Впоследствие Терзиев съобщи, че иззема от ръководителя на НАГ втората част от абревиатурата и че в бъдеще той лично ще подписва градоустройствените планове. Което значи, че от 1 февруари кметът решава къде колко да се строи и ще разглежда исканията за завишаване на височината и площта на сградите. Нещо, което главният архитект на Йорданка Фандъкова- Здравко Здравков, допускаше на конвейер.
Терзиев обясни, че в неговия мандат шефът на НАГ ще е по-скоро администратор - ще издава визи за проектиране по зададените от кмета параметри, ще следи инвеститорите да не лъжат с квадратурата и ще контролира изпълнението на разрешенията за строеж. Ден по-късно Терзиев смени Панайотова със Стефан Аспарухов. За него бе казано, че е софиянец и е бил главен архитект на Елин Пелин от 2016 до 2020 г., а също и зам.-министър в МРРБ през 2022 г. В НАГ е оглавявал дирекция „Териториално планиране“. Анонсът бе, че Аспарухов ще отговаря за строежите в столицата до май.
Ласкавите думи, с които Терзиев изпрати (засега) Панайотова,
контрастираха на облекчението, с което софиянци посрещнаха новината за приключилия й мандат. Благодарностите на кмета показаха, че той и жителите на града гледат София от различни камбанарии, от които очевидно се виждат различни квартали.
Терзиев поясни, че е доволен от Панайотова, понеже е свършила много работа, включително аналитична. И даде да се разбере, че и в бъдеще ще се съобразява с нейните препоръки. Например с решението й НАГ да спре да одобрява единични застроителни планове в южна София. Панайотова мотивира това с довода, че заради бурното строителството на парче в тази част на столицата вече има зони, които завинаги ще са с тесни улици и без канализация. Тя каза, че с цел ограничаване на щетите започва изработването на планове за по-големи територии в Панчарево, Горубляне, Бистрица, Драгалевци, Бояна, Банкя и др., с които общината ще резервира терени за улици, детски учебни заведения, озеленяване, които ще получи безвъзмездно. Според нея изработването и приемането на новите ПУП-ове ще се случи в рамките на 2 години.
Панайотова сподели и още неща, които разбрала, докато бе начело на НАГ (преди това тя е била главен архитект на Хасково и Свиленград). Коментира, че проблемите на столицата са заложени в Общия устройствен план (ОУП) на София, приет от Народното събрание през 2009 г. Каза още, че според предвиденото в него ужасното презастрояване на града всъщност тепърва предстои. Панайотова се аргументира, че ОУП допуска строителство с по-високи параметри, отколкото позволява Законът за устройство на територията. Първият избраник на Терзиев за главен архитект изчисли, че 50% от издадените визи в зоните за смесено строителство са били в нарушение и че се е разрешавало с до 30% над допустимото застрояване.
Каза също, че преди 15 г. заложените в ОУП параметри на инфраструктурата са неправилно прогнозирани спрямо сегашната гъстота на населението и плътността на трафика. Учуди се и защо за 14 г. Йорданка Фандъкова не е отчуждила нито един частен имот в територии, предназначени за паркове.
От изложението стана ясно, че за 6 месеца Панайотова наистина е разучила градоустройствените потайности на София и е стигнала до изводи, до които жителите на града стигнаха доста преди нея (някои дори се опитваха да й ги подскажат още с встъпването й в НАГ). Въпросът е защо тогава Панайотава продължи да задълбочава проблемите и
защо кметът Терзиев допусна това?
Вместо двамата да опитат да предложат решение как инвестиционният натиск в София се намали, докато разточителният на строителство ОУП бъде променен така, че да започне да защитава не само исканията на инвеститорите, но и на хората, които вече живеят в София и за които градът не е просто площадка за правене на строителен бизнес.
Както "Сега" нееднократно писа, от юли м.г. до последния си работен ден Панайотова не спря да подписва заповеди за проектирането на нови сгради. Въпреки че голяма част от тях ще се появят точно в райони, за които самата тя призна, че вече са презастроени и че улиците в тях не могат да поемат повече трафик. Въпреки това Панайотова разреши от всичко по много. Допусна нов 7-етажен блок във все по-оредяващата зеленина до езерото в "Дружба". Срещу този строеж жителите на квартала протестират още от 2017 г. Даде ход и на план за нова офис сграда в сърцето на София - в двора на ресторант "Синият лъв" до Народния театър. Досега този билдинг също се спира с обществен натиск. Главният архитект го разреши на база на съмнително "разрешение" за сеч на 21 здрави дървета в имота на "Синият лъв", каквото общинските съветници отричат да са дали. Панайотова позволи и мащабно строителство на мястото на бившия завод "Електроника", а също и 13 нови високи сгради в терен на бул. “Цар Борис III” и Околовръстното шосе. "Черешката на тортата" бе застрояването на земята под бившия "Балкантон" със 7 нови кооперации.
Васил Терзиев оправда всичко това с тезата, че администрацията не може да спира строежи, които законът разрешава. „За най-голямо съжаление много от проектите на бюрото на главния архитект всъщност са абсолютно законни, изрядни и няма реално причини, заради които да бъдат отказани. А когато те биват отказани, единственото нещо, което следва, е, че ние плащаме глоби, обезщетения и накрая пак се реализират“, коментира кметът, докато двамата с Панайотова изясняваха мащабите на презастрояването. Той заяви, че за решаването на проблема трябва "широк политически консенсус, воля и бързи действия". Терзиев призова парламентът да промени Закона за устройство и застрояване на Столична община и споменатия ЗУТ и спешно да се започне работа за нов устройствен план на София.
А дотогава? Трябва ли Столична община сляпо да изпълнява закони и общ устройствен план, за които всички, освен строителите, са единодушни, че все повече задушават града? Не трябва ли да преценява инвестиционните намерения и да се вслушва в гласа на протестиращите, когато такива има? И може би най-важното: дали Терзиев наистина вярва, че скараните за всичко партии в Народното събрание ще се издигнат над нивото си заради София и ще променят изброените нормативи така, че да защитят обществения интерес?
Въпросите са риторични и отговорът е известен.
Всички са наясно, че още дълги години София ще продължи да се разраства при тези закони и с този ОУП. Затова решението е следващият човек, който ще решава градоустройствените ребуси, какъвто иска да е Терзиев, да започне да проучва внимателно всеки казус, преди да сложи подписа си. А не като Панайотова да подписва само защото преписката вече била минала през предшественика й Здравков и имала неговото одобрение.
Като новия урбанист на столицата Терзиев е длъжен да се бори за защитата на правата на софиянци поне толкова, колкото и на тези на бизнесмените. След като той ще подписва устройствените планове, е време кметът в детайли да разучи картата на града. Да знае къде поредното инвестиционно намерение ще унищожи последната квартална градинка, в която децата могат да играят. И да откаже този строеж. Да прецени дали новата сграда ще отхапе още от все по-изтъняващата зеленина. Да проверява дали бъдещият блок не гледа в прозорците на съществуващите. Да осигури нови паркоместа, преди да се съгласи на мястото на сегашните да се строи. Да се запознае дали нарочена за бутане къща не е с историческа и/или архитектурна стойност, на която статутът на защитена ценност удобно е бил свален. С две думи: да започне да брани София от това, от което очевидно плановете за застрояване не го правят.
Особеностите на презастрояването в София са различни в различните части на града. Общото е, че то все повече влошава качеството на живот на всички.
