- Г-н Ганев, вече няколко международни финансови институции намалиха прогнозите си за икономическия растеж в България заради ниското ниво на ваксинацията у нас. Как ваксинацията влияе върху икономиката?

- Две са причините за забавянето на икономическото възстановяване. Едната е свързана с глобалните вериги на доставки, които все още са нарушени и не са се нагласили към новата постковид реалност. Това спъва определени сектори - например ако си поръчвате кола, трябва да чакате няколко месеца заради забавянето на доставките на чипове някъде по света. 

Вторият ефект е свързан с негативните ефекти на самата пандемия и това е по-ясно видимо в страните с по-ниска ваксинацията. Виждаме го в България, в Румъния... По-високата вълна като брой заразени, хоспитализирани и починали потиска в определена степен икономическия растеж, въпреки че нямаме рестриктивни мерки в индустрията, няма затворени производства. Разбира се, някои сектори страдат, като туризъм, ресторанти, в някаква степен търговията, култура, спорт. Пропускателният режим в тях е много по-труден, когато ваксинацията е само 25-30%.

Не трябва да пропускаме и класическия ефект от пандемията, а именно високият брой заболели, които прекъсват работа за определен период, както и карантинираните покрай тях. На върха на вълната през последните седмици това се усеща много силно, защото заболяването не е такова, че да може да се оправиш за два-три дни.

- Експертите казват, че предстоят и други ковид вълни. Значи ваксинацията ще бъде още по-решаваща за икономиката.

- Ако над 90% от населението е ваксинирано, като в Португалия например, то дори и да има вълна, хората не стигат до болници и не умират и съответно няма нужда от силно ограничителни мерки. В Португалия сертификатът на много места вече не се показва. В Европа, където ваксинацията е в много по-големи мащаби - над 70-80%, това позволява, дори и да нарасне броят на заразените, да не се въвеждат ограничения. Ако пуснете който и да е футболен мач от Западна Европа, ще видите, че стадионът е пълен. Т.е. дали ще има нова тежка вълна, зависи изцяло от нас и от нивото на ваксинация. Но като гледам скромния темп на ваксинация, рискът от ново влошаване през студените месеци абсолютно го има. 

- А политическата криза как се отразява на икономическия растеж и на възстановяването след 2020 г.?

- По принцип политиката не влияе директно на икономическия растеж. Рецесията и впоследствие възстановяването са процеси, които се водят от частния сектор, а не толкова от компенсиращите мерки на държавата. Но политическата нестабилност води до липса на хоризонт, до политически риск - не се знае в каква посока ще тръгне държавата, какви важни политики ще предприеме, свързани с цената на тока например, с минималната работна заплата, данъчната политика. Когато има такива неясноти, бизнесът отлага инвестиционните си решения до изясняване на картината. Политическата нестабилност вече видяхме, че има и своя бюджетен ефект - планът за възстановяване и устойчивост бе забавен и съответно авансовите суми по него и потенциални проекти ще се случат по-късно, през следващата година, докато други страни вече работят по техните планове.

Политическата нестабилност виждаме, че забавя и внасянето на бюджета за 2022 г. В закона ясно е разписан срокът 31 октомври - дотогава бюджетът трябва да бъде внесен в Народно събрание, тоест вече трябва да е минал обсъждане със социалните партньори и да е гласуван от Министерски съвет. Този срок е изпуснат. И ако през декември имаме сформирано редовно правителство, а работата по подготовката на бюджета не е свършена, има риск да влезем в новата година без бюджет.

- Голям проблем ли е, ако до края на декември не бъде гласуван бюджетът за 2022 г. и започнем новата година със стария бюджет?

- Със сигурност ще бъде проблем. Както бизнесът, така и хората искат да имат ясна рамка за следващата година - да е ясно колко ще е минималната заплата, пенсията, социалните помощи, какво става със заплатите в образованието и каквото и да е било. Ако това го няма, ние няма да изпаднем в криза или блокаж, защото законът предвижда механизми как животът да продължи и без бюджет - ще продължим с този от 2021 г. Но все пак влизаме в една несигурна среда и няма как едно ad hoc управление на бюджета, месец за месец, да бъде по-успешно от това да имаме нормален бюджет, гласуван от НС. Има и подводни камъни - различни социални групи може да не получат актуализация на плащанията, ще продължи спорът за минималната заплата, общините също не могат да изработят своите бюджети.

- Сигурно и с продължаването на бонуса за пенсионерите ще има проблем?

- За това може и да няма спор и да се продължи с тези еднократни 120 лв. на месец. Но липсата на бюджет може да предизвика конституционни проблеми. При едно мнозинство, което се опитва да управлява месец за месец, и опозиция, която не е съгласна, може да се стигне до конституционни въпроси докъде се простира властта на Министерски съвет. Освен това, ако няма ясен център на власт, а много различни предложения, тогава може разходната част сериозно да я изпуснем - видяхме какво се случи с актуализацията на бюджета за тази година, макар тогава ситуацията да бе овладяна.

За да избягаме от подобни проблеми, трябва служебният министър на финансите да подготви и да представи бюджетната рамка за 2022 г. И когато имаме ново правителство, с бързи обороти бюджетът да бъде приет. Вероятно финансовото министерство има готовност, но по-скоро е политически актът да не се говори на тема бюджет преди изборите. След 14 ноември обаче може да се окаже, че ще трябва да мълчим до балотажа, после да видим кой ще надделее и ще вземе мандата... Винаги има нещо за чакане и работата на финансовия министър не трябва да е обвързана с политиката и той трябва да я свърши.

- Засега единствено минималната работна заплата предизвиква спор около бюджета за догодина. Това ли е най-важното?

- Това е традиционният спор и не трябва да забравяме, че социалните партньори са в тристранката, за да дискутират трудово-правни отношения. И двете страни следват своя тесен интерес - едните предлагат огромен скок, другите казват, че не трябва да се вдига. Най-вероятно на фона на повишените цени ще има промяна на минималната заплата и следващата година, но трябва да е в разумни граници. За това е необходимо да се въведе работещ механизъм за определянето й, който да отчита икономическата картина, и да спрем с тези спорове и борбата кой ще надделее.

- Да очакваме ли поредно увеличаване и на бюджетните заплати?

- В дългосрочен план това е неизбежно. Заплатите в България растат всяка година и дори в кризата продължават да растат както в частния, така и в обществения сектор. Всяка година бюджетът е рекорден и въпреки че сме изправени пред криза и нужда да свием дефицита, ние не сме в положението на Гърция преди 10 години, когато те трябваше да намаляват пенсии и заплати. При нас дискусията е за темпа на нарастване - дали с много или с по-малко, за да се запази бюджетната рамка. Помага ни и това, че бюджетът за догодина ще бъде по-щедър, защото приходите ще са чувствително повече, отколкото тази година, защото икономиката се възстановява и ръстът й ще бъде над 4%.

- А трябва ли да има дефицит бюджетът за 2022 г.?

- Със сигурност трябва да влезем във фискалните правила в нашите закони и на европейско ниво - т.е. не повече от 2% дефицит. Разбира се, предстои да видим с какъв дефицит ще завършим тази година, за да знаем откъде тръгваме. Той е гласуван 3.7% от БВП, но към октомври все още сме на излишък. Вероятно ще има по-големи разходи ноември-декември, но ако дефицитът за 2021 г. е чувствително по-малък от очакваното, това означава, че свиването му догодина ще бъде доста по-лесно.

- А инфлацията докъде ще стигне догодина?

- Ясно е, че навлизаме в период на по-висока инфлация с нива устойчиво над 2%. Подобна е картината и в Европа. Комбинацията от наливането на много пари през последните години вследствие на политиката на Европейската централна банка с възстановяването на икономиките от кризата и високи дефицити доведе до инфлация, отделно от поскъпването на горивата и електроенергията. Все пак всички прогнози показват, че ще останем в рамките на 2-3% средногодишно за следващите години. България ще продължи да е в период, в който покачването на доходите изпреварва инфлацията - с ръст на заплатите и на бюджетните плащания с около 10%. Догонването на нашата икономика е свързано с по-голям ръст на доходите, отколкото в Европа, и малко по-висока инфлация от Европа.