"Няма как с 800 математици да станем икономически тигър на Европа". Това коментира в предаването (О)позиция на "Сега" Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика. По думите му обучението по математика у нас има нужда от подкрепа, защото децата, които учат в силни математически училища, са едва 800. Техният брой е 10 пъти по-малък от тези, които учат в слаби училища по математика, и няма как с тях да "излезем на глобалния пазар и да кажем, че сме тигъра на Централна и Източна Европа", смята той. "Десетки хиляди деца учат в професионални гимназии, в които резултати няма", отбеляза той.
"От гледна точка на икономическия растеж по-голям ефект дават не тези, които са спечелили олимпиада по математика, а вдигането на средното ниво", посочи още Ганев. Голямо влияние оказва и намаляването на дела на най-слабите ученици, затова в това отношение според него би било полезно поставянето под специален надзор на слабите училища, които се провалят с години. "Ако има училище, което 3, 4, 5 години получава кръгла двойка, ако трябва лично министърът ще командирова трима учители за лятото или за една година, за да се случи там промяна", даде идея той.
Според него е нужно по-умно планиране при формирането на план-приема в професионалните гимназии, които в момента не произвеждат кадри за 15 от 20-те най-важни за икономиката професии. "В техническите специалности имаме 10 хиляди ученици, в услугите за личността - 6 хиляди, а в информатиката - 5400 деца. Но дори и това не е толкова голям брой спрямо нуждите ни. Ако погледнем разбивката им - най-много са икономистите-информатици, а истинското програмиране, което създава приложения, не е на водещо място сред тези 5400, т.е. дори и сред тях нямаме достатъчно готови кадри, които да влязат в програмирането. Трудно може да кажем, че сме тигър на дигиталния пазар в Европа и да произвеждаме 2000 деца на година с такова знание", каза още икономистът.
Нямаме нужда от толкова много хотелиери и ресторантьори за сметка например на машинни оператори или информатици, стана ясно още от думите на Ганев. "Въпреки големия наплив на ученици, които учат в такъв тип паралелки (36 000), на практика над 1/2 от хората, работещи в хотелите, нямат такава професионална квалификация, което означава, че това просто е по-лесната опция - да завършиш средното си образование с по-леки изисквания", коментира той, добавяйки, че професионалното образование все още на много места е като заместител и алтернатива на това, което са обичайните паралелки.
Още за това в кои сектори се забелязва най-силно разривът между професионалното образование и пазара на труда и какви мерки са нужни, за да отговорят професионалните гимназии на нуждите на бизнеса, гледайте във видеото.
