Очевидно в Народното събрание започна пренареждане на силите. Макар и отслабнала, управляващата коалиция няма намерение да се отказва от властта. И не бива – страната се намира в изключително тежка ситуация с бушуващата наблизо война и стихията на социално-икономическата криза. Някой трябва да управлява. Просто не можем да си позволим да губим време с предсрочни избори и съпровождащите ги нелепи политически боричкания.
За ефективно управление обаче е необходим работещ парламент. Всички видяхме недостатъците на служебните правителства, движили страната в продължение на 6 месеца миналата година под диригентската палка на президента Румен Радев. България, за добро или лошо, е парламентарна република. Конституцията и законите на страната диктуват най-важните решения да се взимат от Народното събрание. Служебните кабинети, ограничени във функциите си и трайността си, не могат да движат страната в нормални релси без депутатите.
Ясно е, парламентът трябва да работи. С оттеглянето на ИТН от управляващата коалиция, ситуацията в законодателната институция страхотно се усложни. Не че беше особено проста досега. Заради междуособиците в мнозинството, основен източник на които беше именно партията на Слави Трифонов, работата му не вървеше особено добре. Но поне имаше такова мнозинство, което да гарантира – макар и с много компромиси и скандали – приемането на споделени управленски решения. Сега това го няма, а с него си отиде и всякаква възможност за стабилно управление. ПП, БСП и ДБ останаха в малцинство. За да продължат да управляват, трябва да търсят нови варианти за политическа подкрепа.
Това положение обаче не означава, че опозицията е поела контрола над Народното събрание. Доскоро в нейния лагер влизаха ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане”; сега в него се премести и ИТН. Но, освен споделената си омраза към „Промяната”, тези формации имат малко общо помежду си. Реално погледнато, само депутатите на Бойко Борисов и Ахмед Доган показват съгласуваност в действията си в парламента (при това невинаги). Националистите на Костадин Костадинов гласуват заедно с герберите и депесарите – но само от време на време. Не могат да си позволят нищо повече – нали публично се обявяват за единствения автентичен противник на бившите управляващи. Същото се отнася и за сценаристите на Трифонов. Те и преди трябваше да търпят обвинения, че са твърде близки с ДПС. А сега, като разбиха парламентарното мнозинство, ще трябва непрекъснато да доказват на избирателите си, че не вършат мръсната работа на партиите на статуквото. Иначе най-вероятно няма да влязат в следващия парламент.
Какво излиза?
Първо, напускането на ИТН причини безредие в управляващата коалиция и превърна парламентарното й мнозинство в малцинство. Опозицията в Народното събрание обаче не може да се възползва от това положение, за да катурне правителството. Причината е, че не може да се обедини в единен блок. Всичко – и политическото минало, и шумно прокламираните им цели и намерения – пречи на ГЕРБ-СДС, ДПС, „Възраждане” и ИТН да застанат рамо до рамо. Ако го направят, това би означавало да сринат всякакво доверие към себе си. Как би могла ИТН да подкрепя хората на Борисов – явно или тайно – след като толкова време публично ги определя като мафиоти? Как може националистите да правят обща политика с ГЕРБ-СДС, след като при нейното управление замалко не закриха партията им? Нека да посмеят да го направят – и да видим какви ще бъдат изборните им резултати.
Какви са последствията от раздробеността на двата лагера в парламента?
Те са далеч по-сериозни от чисто политическата немощ на съставляващите ги формации. При гласуванията различните формации, независимо дали се числят към управляващите или опозицията, гласуват разнопосочно. Ще кажат, че се ръководят от принципни съображения, разбира се. По-вероятно е обаче основната им мисъл е да не се окаже така, че да гласуват заедно с някого, когото доскоро са обявявали за свой смъртен враг. И какво излиза? Всички взаимно се елиминират помежду си.
Първите белези на подобно поведение вече се виждат в пленарната зала. Миналата седмица депутатите трябваше да изберат поредната анкетна комисия, която да се занимава със спорове в областта на енергетиката. Одобриха състава на комисията, нямаше проблеми. Но като дойде моментът да се избере председателят й, настъпи пълен блокаж. Никой не искаше да пусне поста на другиго. Сигурно почти всеки член на новата комисия беше номиниран да я оглави – и нито един не събра достатъчно гласове, включително издигнатите от вече по-многочислената опозиция. Същото се случи и при обсъждането на промени в Закона за обществените поръчки, свързани с пътните фирми. Провал претърпяха и проектите на управляващите, и този на ДПС.
Политиците са наясно, че в момента страната ги наблюдава,
за да разбере кой с кого ще работи занапред. Затова и са крайно предпазливи. Наясно са, че всяко едно гласуване може да отприщи порой от коментари и обвинения, че доскорошни противници са се хванали ръка за ръка – и така са демонстрирали за пореден път колко нечистоплътна е политическата класа. Може ли обаче парламентът да работи в такава обстановка? Естествено, че не.
Но ново мнозинство трябва да има. Иначе е въпрос на време Народното събрание да блокира окончателно и да се разпадне. Служебното управление и изборите са по-лошият вариант за страната. Управляващите вече сондират опозицията, за да намерят хора за ново мнозинство. Както се разбра в последните часове, като че ли са ги намерили. Ясно е – ще има обвинения в „пазаруване” на депутати, в безпринципност, в предателство. Политическата мръсотия отново ще тръгне на потоци. Но страната трябва да върви. Не може да се позволи на партийните противоречия да я съсипят.
