Политическият възход на Слави Трифонов нанесе сериозни щети не само на ГЕРБ и БСП. Тежки поражения понесоха и националистическите формации. Оказа се, че не могат да се съревновават за вота на избирателите с псевдовъзрожденския ТВ патриотизъм на шоумена.
Изборните резултати са красноречиви. Основните формации с националистически тежнения – ВМРО, „Възраждане”, „ВОЛЯ-НФСБ” и „Атака”, събраха съвкупно по-малко от 300 000 гласа. Докато на парламентарните избори през 2017 г. само коалицията „Обединени патриоти – НФСБ, „Атака” и ВМРО” получи 318 513 гласа. За „Воля” гласуваха 145 637 души, а за „Възраждане” – 37 896. Над 500 000 избиратели тогава им дадоха доверието си и пратиха всичките, с изключение на „Възраждане”, в парламента. На 4 април 2021 г. обаче националистическият вот олекна с повече от 200 000 гласа и не успя да реализира нито един депутатски мандат.
По-голям погром от това, здраве му кажи
Не само появата на Трифонов на политическия небосклон доведе до смазващия провал на националистите. 4 години гледахме зовящите себе си „патриоти” да се занимават предимно с лобистко законодателство, политически интриги и безпринципни договорки. И да са сторили нещо добро, то се удави в кресливите скандали помежду им и истеричните им кампании срещу враговете на родината, нацията и семейството.
Със сигурност най-тежко изживяват загубата във ВМРО. Красимир Каракачанов пое огромен риск, когато подкара партията самостоятелно на изборите. „Войводите” носеха бремето на няколко тежки скандала в кабинета „Борисов 3”, довели до намесата на прокуратурата. Тук влиза и първият в демократичната ни история арест на действащ министър – Нено Димов, който беше издигнат от ВМРО. Само социолозите могат да кажат защо при това положение партията се представи най-добре от всички националистически формации – 116 434 гласа (3.64%), което я остави малко под 4-процентната бариера за влизане в парламента. Може би трикът „сами срещу всички” е увеличил симпатиите спрямо „войводите”.
Далеч по-тежко е положението на бившия партньор на Каракачанов и лидер на НФСБ Валери Симеонов, който предизборно се съюзи с „Воля” на Веселин Марешки. Кампанията им, в центъра на която стояха
съблазнителни обещания за евтини горива и безплатни лекарства,
не подмами много хора – коалицията им събра 75 926 гласа (2.37%). Тук нещата изглеждат по-ясни – за отминалите 4 години двамата си създадоха ужасна политическа репутация и със скроената в последния момент безпринципна коалиция по-скоро са паднали още повече в очите на хората.
Заслужава ли си въобще да говорим за „Атака”? Партията на Волен Сидеров е бледа сянка на онова, което беше преди 15 години, когато вождът й стигна до балотаж на президентските избори и получи доверието на 650 000 българи. Сега с 15 659 избиратели (0.49%) „Атака” потъва безвъзвратно в политическото небитие. Освен ако Сидеров не успее да се прикачи към някого, както стори през 2017 г. Кой ли обаче ще го приеме, след като се изпокара с всички и няма какво да предложи?
Най-любопитен е случаят с „Възраждане”
Партията на Костадин Костадинов удвои резултата си от предните избори и стигна 78 414 гласа (2.45%). Това, което наистина изуми всички, е фактът, че всяка шеста бюлетина, пусната за „Възраждане”, дойде от чужбина (12 647 гласа). Така формацията се нареди на 5-о място по популярност сред българите зад граница, изпреварвайки дори БСП. За този резултат вероятно ролята си са изиграли няколко фактора: активното участие на „Възраждане” в протестите през 2020 г.; публичната й подкрепа за президента Румен Радев; схватката й с главния прокурор Иван Гешев – той поиска забрана на партията, която пък настоя за разпускане на прокуратурата. Възходящата тенденция на Костадинов е впечатляваща, но не трябва да се преувеличава – „Възраждане” си остава една малка формация.
Скоро, разбира се, ще започнат умуванията дали ще успеят националистите да съберат разпилените си гласове. От ВМРО са показали отдавна, че нямат проблем да се коалират с когото и да било, стига да смятат, че ще им донесе изгода. Същото ясно доказаха „Воля” и НФСБ със собствения си политически брак. При „Възраждане” нещата са по-трудни. Костадинов и хората му са изключително враждебни към другите формации, които наричат „престъпници” и „продажници” заради съюза им с ГЕРБ.
Ако се стигне до предсрочни парламентарни избори, на националистите ще им се наложи да си направят бързо сметката – кой с кого. Но каквито и комбинации да измъдруват, те вероятно ще се окажат безсмислени с оглед на пропиляното доверие на избирателите. Повечето са прекалено компрометирани заради близостта си до ГЕРБ.
Твърде рано е обаче да се обявява политическата смърт на национализма. Патриотично-консервативните нагласи у нас са мощни и не е необходимо много, за да се обърнат на изборни гласове. Ако новият парламент се окаже по-пропаднал от предишния, една поредна вълна на избирателско негодувание като нищо може да изтласка националистите обратно на върха. Особено ако хората забравят кой какъв беше и какво вършеше доскоро.
