Ще изпълни ли най-после кметът на София Йорданка Фандъкова многобройните си обещания, че Борисовата градина ще бъде защитена от всевъзможни инвеститорски апетити чрез изготвянето и приемането на Подробен устройствен план? Ще спази ли Столичната община ангажимента си да си върне имоти, които в годините на демокрацията преминаха в частни ръце? Ще застане ли градската управа с действия, а не само на думи, зад многобройните призиви да се ограничава достъпът с автомобили до парка? Или всички обещани мерки, включително и много предизборни, ще останат само лозунги? И дали обещанията, свързани с Борисовата градина, ще продължат да се отлагат безкрайно във времето, както се случва с много други инициативи на столичния кмет?
Всички тези въпроси стоят без отговор повече от две години, откакто публично бе представен първият вариант на проекта за нов устройствен план на Борисовата градина. Той е изработен от фирмата на архитект проф. Атанас Ковачев, спечелила общински конкурс. Проектопланът бе огласен на 5 юни 2019 г. под егидата на главния архитект на София Здравко Здравков и в присъствието на Фандъкова. А самото решение за изготвянето на ПУП бе взето от Столичния общински съвет пет години по-рано, през 2014 г.
На събитието преди 2 г., организирано в аулата на УАСГ, присъстваха повече от 500 души (по данни на самите организатори). Огромният интерес и множеството въпроси и становища показаха, че софиянци не са никак безразлични към бъдещето на този паметник на градинско-парковото изкуство. Както и че смятат да контролират намеренията на общината и да търсят сметка за разминаванията между думи и дела.
След представянето на ПУП-а бе съобщено, че на жителите на София се дава двуседмичен срок да внесат възраженията и коментарите си относно проекта. От Направление „Архитектура и градоустройство“ към Столичната община дори обявиха 26 юни 2019 г. като втора дата за обществено обсъждане на сътвореното от проф. Ковачев. Но след първото представяне на документа на 5 юни нещо се случи и тeмата внезапно излезе от дневния ред на управляващите в София. Без и досега тя да се върне в него. В навечерието на втората годишнина от липсата на последващи действия „Сега“ зададе въпроси на Столичната община, свързани с Борисовата градина. Един от тях е на какъв етап е работата по проекта за нов ПУП на парка, как са решени конкретни казуси, породени от него, и т.н. Отговори на този и на останалите въпроси няма и досега.
Сред възможните обяснения за мълчанието е, че документът, представен от проф. Ковачев, бе
подложен на сериозни критики от жителите на София
Например те се обявиха срещу почти всички планове за строителство в Борисовата градина, предвидени от архитектурния колектив. А също и гаранции, че няма да се отсече нито едно здраво дърво, че няма да се улеснява влизането на автомобили и на строителна техника. Като абсолютно неприемливи бяха посочени намеренията на Ковачев за възстановяване на т.нар. Климатично училище в близост до Маймунарника, съществувало до 30-те г. на ХХ век, плановете за строеж на Музей на зелена София на бул. „Драган Цанков“ на мястото на автокъща „Капитолия“, проекта за възстановяване на ресторант „Тенекиите“, за строеж на културен център в района на гара "Пионер" и т.н.
Друг призив бе Столичната община да направи всичко възможно да си върне земи и имоти в Борисовата градина, от които градската управа се отказа през годините – общо около 300 дка. Като задължителни за решаване казуси бяха посочени възстановяването на собствеността на къпалнята „Мария Луиза“ и на Летния театър, премахването на автокъща „Капитолия“ от общинския терен под нея и др.
В изборната 2019 г., в която спечели четвъртия си мандат, кметът Фандъкова се показа като много загрижена за съдбата и бъдещето на Борисовата градина. Дни след представянето на ПУП-а тя публикува дълъг списък с искания за преработка на проекта на арх. Ковачев, които обеща лично да внесе. Тогава тя призова документът първо да бъде преправен и след това да се организира общественото му обсъждане. Списъкът включваше предложение да не се възстановява сградата на Климатичното училище, а теренът да бъде запазен като част от зелената система. Конната база и базата на „Спортна София“ трябваше да останат на местата, на които са, а да не се местят в Ловния парк, както предвиждаше новият ПУП. Фандъкова подкрепи и искането да не се строи „Музей за зелена памет“ на мястото на автокъща „Капитолия“. Самата автокъща пък трябваше да се премахне. Фандъкова се обяви и против застрояването на имота на бившия ресторант „Тенекиите“. Друго важно нейно желание бе да не се допуска създаването на нови паркови оси към Братската могила и от стадион „Юнак“ към Розариума, както и да се подобри структурата на веломрежата в парка на местата на връзка с околните територии.
Повече от 2 г. по-късно нищо от това все още не се е превърнало в официално решение на СОС. Не е ясно и дали тези промени са нанесени в документа, изготвен от екипа на проф. Ковачев. Междувременно, въпреки липсата на съвременен устройствен план на Борисовата градина,
властта в София реши да усвои европейски средства, за да ремонтира част от нея
През октомври м.г. управляващото мнозинство позволи на администрацията да кандидатства по оперативна програма "Региони в растеж" за финансиране на ремонт за 9 млн. лв., към които Столичната община да прибави още 1 332 000 лв. Планът е строителните работи да се провеждат чрез инженеринг, което означава, че за тях няма да се одобрява архитектурен проект.
С усвоените пари и със средства от собствения си бюджет София се готви да прави пълна реконструкция на т.нар. историческа част на Борисовата градина - зоната между "Цариградско шосе", бул. "Пейо Яворов", бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" и бул. "Драган Цанков". Готви се също да ремонтира обществената тоалетна при Лятната читалня, да изгражда нова ВиК система, да слага още осветление в парка, да постави още 129 камери, да възстановява художествена украса, да ремонтира езерото с лилиите и т.н. Проектът предвижда още по границите на парка да се засадят и множество храсти, които да служат като шумозащитна стена срещу автомобилното движение.
По време на дебатите стана ясно, че чиновниците напират да похарчат над
10 млн. лв. за реновации, строителни дейности, без столичани да са наясно какво точно ще се случва в парка
Опозицията обвини управляващите, че при неприет нов ПУП не е ясно към кой период от историческото развитие на парка ще се опита да го върне ремонтът. Затова тя призова мнозинството да отложи гледането на доклада до успешното приключване на работата на „Ковачеви архитекти“. Зам.-кметът по екологията Десислава Билева, която бе вносител на доклада за предстоящия ремонт, отговори, че проектът е внесен в Националния институт за недвижимото културно наследство и че Министерството на културата ще определи към кой период да бъде насочено нейното осъвременяване. Все още не е ясно дали строителните дейности ще започнат до края на годината.
Столичната община няма почти никакъв напредък и по темата за връщането на доскорошни нейни имоти в Борисовата градина, преминали в частни ръце. Особено щекотлив е казусът с лятната къпалня „Мария Луиза“, която вече 15 г. пустее. През пролетта на 2020 г. Столичната община възложи на собствената си фирма „Софияинвест“ да изготви „експертна оценка за пазарната стойност на терена, върху който е изградена къпалнята с изградените върху него сгради и съоръжения". 10 месеца по-късно, през януари т.г., „Медияпул“ съобщи, че за това време общинската фирма дори не е успяла да влезе в имота, за да започне да изпълнява поставените й задачи. От „Московска“ 33 не пожелаха да дискутират и по тази тема със "Сега".
