Ето какво трябва да се случи вечерта на 2 април. Според Изборния кодекс /ИК/, в края на изборния ден председателят на секционна комисия ще включи камера с висока резолюция. Един член на комисията ще започне да вади хартиени бюлетини от урните, ще показва пред камерата всяка една от тях и ще обявява високо и отчетливо за коя партия/коалиция отива гласът. Ако в секцията са гласували 800 души, пред камерата бавно и методично трябва да се покажат 800 бюлетини.
"Всяка бюлетина се изважда от избирателната кутия, в която са поставени - една по една. И човекът, който го прави - членът на секционната избирателна комисия, би трябвало да огласява начина, по който е гласувано и да го показва", обясни говорителят на ЦИК Росица Матева. В началото на тази седмица член на ЦИК мотивира с "пестене на времето" нелепото решение на комисията да се вписват на едно място старите хартиени бюлетини и хартиените бюлетини от машините. Това е времето за смятане на две трицифрени числа. Сега
сметнете времето за прочитане на всички бюлетини, пуснати в една секция...
Това не е всичко.
След огласяването на бюлетините СИК започва да съставя протокол от гласуването и камерата трябва да отрази полагането на подписите от членовете на комисията. Тоест - целият процес на смятане и попълване на протокола от гласуването трябва да се случи онлайн. Накрая председателят на СИК гаси тока, а камерите и флаш паметта трябва да се предадат на РИК.
Това изисква ИК - да има видеозаснемане, видеоизлъчване и видеонаблюдение на процеса по преброяване на бюлетините. Мотивът, с който хартиената коалиция наложи тези видео промени, разбира се, е "прозрачност на процеса". Част от видео постановките си седяха кротко в ИК, но хартиената коалиция ги засили до безобразие.
На практика обаче има огромна вероятност цялата история около камерите да се превърне в опасна простотия с тежки последици на няколко нива.
Първо, щом има камера в едно помещение, тя може да заработи по време на изборния процес и тогава цялата идея за "прозрачност" на процеса би била компрометирана. Камерата ще се превърне във враг на процеса. Тук трябва да се има предвид и друго нововъведение в изборния процес - на тези избори няма да има "тъмна стая", ще има само леки прегради. Т.е. човек няма къде да се скрие от камерата, за да упражни правото си на таен вот. А
вот с активни камери е повод за оспорване на резултатите
и затова вина ще носят самите СИК, които са натоварени със задачата да бъдат администратор на лични данни.
Второ, за да се случи всичко това, камерите трябва да са около 12000. Избирателните секции в страната са малко под 12 000. От тях трябва да се извадят подвижна избирателна кутия, избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме, както и в избирателни секции извън страната /ИК казва, че там не трябва да има камери/, но пък задължително трябва да се прибавят няколкостотин камери като резерва. Накратко, в рамките на оставащите дни до изборите трябва да се купят 12000 камери. И то не какви да е, а добри IP камери, поне HD резолюция - за да се вижда какво пише на бюлетините, докато шефът на СИК ги показва. Камерите, които сега са в училище, не стават за тази работа.
Трето, тези 12 хил. камери трябва да се закарат до всяка избирателна секция - това е ясно. За тези хиляди камери трябва
да се осигури достатъчно надежден интернет -
това също е ясно, макар да е проблемно - не навсякъде в страната има надеждно, поне 3G мобилно покритие. Ако в София това не е проблем, ще е лек проблем в Ситово и Лилково, община Родопи, да кажем. Накратко - логистиката на процеса е под голяма питанка. Но законът си е закон! “Трябва да обхванем всички секции в страната. Да осигурим звук и картина. Ще записват от момента на преброяване, до края на този процес”, каза министърът на електронното управление Георги Тодоров.
И ако няма камера в избирателната секция и ако тя не работи - това ще е проблем, който ще постави под угроза изборния процес. Прозрачността на изборите ще отиде на кино, така да се каже.
Четвърто - за да има смисъл от всичко това, трябва да се изгради специална платформа, накратко - сайт, в който ние, избирателите, да гледаме едновременен стрийм от 12 хиляди източника. Тук дори фантазията ви ще блокира. Въпросният мега сайт, според министър Георги Тодоров, трябва да поеме не само директния стрийм, но и да дава възможност
на следващия ден да се преглеждат записите
Тоест, ако в Симитли имат технически проблем и не успеят да излъчват директно, то трябва да могат да качат записа ръчно впоследствие и хората да го гледат спокойно на следващия ден.
Накратко - поставянето на камери в секциите ще удължи до безобразие изборния процес, ще постави под въпрос изпълнението на ИК и не на последно място - вероятно ще бъде повод за оспорване на крайните резултати.
