Ако неангажиран с българската политика човек я наблюдава от птичи поглед, би изпаднал в потресно размишление какво точно ѝ липсва. Че ѝ липсва нещо фундаментално, е ясно, след като нито една партия не иска служебна власт, а редовна не могат да излъчат.  През широката призма на птичия поглед наблюдаващият човек правдиво ще забележи, че парламентарен паритет, конфронтация, чести смени на надежди с разочарования има навред по света. Обаче някак там политическото действие не спира, а чрез традиционно правителство или на малцинството сюжетът се придвижва към своята развръзка.

А у нас има ступор –

всички се кълнат в огромни идеали, но и сантиметър не ги приближават; нищо не предвещава, че поне пет пъти няма да ходим на избори с еднакъв резултат.

Това, което отвисоко взиращият се наблюдател няма да забележи, е, че на българските политици им липсва класа и отговорност. Няма ги дори у тия, които претендират да са класни, отговорни и носят промяна. Именно този дефицит прави политическата ситуация специфична днес. Той е стар, но друг път стеченията на обстоятелствата го притъпяват. Сега той е причината, заради която България е в криза.

Поне три месеца преди 4 април бе ясно, че са оформени две враждуващи политически течения с изравнени сили. Образно казано – на партии „от статуквото“ и „срещу него“. Дори малките деца знаеха, че за да бъде съборена ГЕРБ, „носителите на промяната“ трябва да направят огромен компромис – и със своите обещания, и по отношение на необичаната от тях БСП. Просто такава бе реалността с оглед на електоралните предпочитания – голяма промяна не може да има, а за да има все някаква, ГЕРБ и ДПС трябва да бъдат отстранени от властта. Какво биха направили едни класни и отговорни политици в такава ситуация? Не биха се втурнали от избори на избори със сигурност, след като вотът ще донесе още от същото. Те просто биха седнали, разговаряли, сближавали..., като това е само една от стъпките. По-важното е, че щяха да признаят пред себе си и обществото, че са

нужни нетрадиционни компромиси

И после да ги реализират чрез политически отстъпки, отказ от его, доброжелателност, план, програма... – всичко, което изисква класата. Щяха да го направят заради отговорностите си не пред партията и своите си избиратели, а заради обществения интерес. И процесът трябваше да стартира доста преди 4 април.

Нищо такова не се случи и безизходицата, която настана впоследствие, е именно благодарение на базовите личностни дефицити. Тук трябва да се направи уточнението, че дори да е имало задкулисен сценарий за нестабилност, той вече не е в ход. Нещата излязоха от контрол, всяка от „партиите на промяната“ и президентът Румен Радев искат обратното на това, което се случва. Очевидно от неподходящи хора очакваме нещо добро.

В последните месец-два доста се изговори за дефицитите при ИТН. И всички те са основателни, защото манталитетът, подходът, а и част от предложените имена за министри бяха всичко друго, но не и опит за сътрудничество. Слави Трифонов се държи като звезда от нямото кино – просто няма зрители за неговия филм, имаше в предишна епоха. И затова ИТН с основание бе критикувана.

Но последните дни показаха, че подобно на ИТН се държат „Демократична България“ (ДБ) и „Изправи се!...“.

Симетрично саботират уж общия процес

по събаряне на ГЕРБ.

Какво друго, например, освен липса на класа и отговорност, е условието им, че ще подкрепят правителство при третия мандат, само ако той не е връчен на БСП (изказаха го Христо Иванов и Николай Хаджигенов)? Това изискване е и стесняване на възможностите пред Радев, и дърпане на чергата към себе си, и миниране в крайна сметка на преговорите, за които уж настояват. Откъде накъде БСП ще им подкрепя кабинета тогава? Как така не искаха да разписват празен чек на Трифонов, а настояват БСП да го направи (а без социалистическата партия нещата пропадат). В момента ДБ и „Изправи се!..“ се молят на ИТН да седне да преговаря, но какъв точно компромис направиха досега двете формации?! Никакъв.

Слави Трифонов, хубав или лош, оттегли цял проектокабинет

Специално Хаджигенов настоява ИТН да ги подкрепя чрез фокуси в парламента, като например излизане от залата и намаляване на кворума, за да може малцинството да прокарва решения. Що за безумие? Що за морал? Да не говорим, че Хаджигенов спомена и за връщане на ДПС в преговорите или разговорите, както той ги нарича. Е, как така ИТН са лоши, защото зад тях прозира ДПС, а Хаджигенов е добър и зад него не прозира ДПС?! Още един базов въпрос: с какво Корнелия Нинова, която подкрепи Мая Манолова в кметската битка за София срещу ГЕРБ, е по-малко опонент на Борисов от Манолова, самата тя сложена за омбудсман от ГЕРБ?

Едни имат право на катарзис, ама други нямат...

Ясно е, че на полето на почтеността всички са еднакво уязвими. И, ако притежаваха класа и отговорност, щяха да преустановят читалищния театър по демонстрация на принципи и морал. Но реално ситуацията е много по-тежка, отколкото може да се опише. Дори в момента, когато стабилното управление се нуждае от партията на Трифонов, Хаджигенов продължава да я обижда – надявал се бил „поне малко да поумнее“. Летят тонове грубост и обиди в пределен момент.

Защо този, който обижда, има правото да го върши? Защото той е честен, а другите – не? Или пък защото

обидите ще дадат ефект,

принуждавайки ИТН да разговаря? Или като кажеш „Няма да подкрепим мандат на БСП“, партията ще коленичи с насрещна подкрепа?

Голям проблем е също, че безпринципност все по-често започна да проявява и Румен Радев. Той каза например, че не иска служебното правителство да бъде преназначавано като редовно. Нима не харесва министрите, избрани лично от него? Нима служебното правителство няма висок рейтинг? Напротив, хората го одобряват, много рядко изпълнителната власт се е радвала на такова високо доверие. Но държавният глава, ясно е, не ще да носи негативите, които ще се стоварят с напредването на есента – ток, цени, грешки...

Радев няма интерес да влезе в кандидатпрезидентска кампания

с такива отговорности. Лично неговите цели са ясни, но нали заради одобрението на хората преназначаването на кабинета в редовен бе един от вариантите при третия мандат? Отхвърляйки го, Радев също минира общия фронт на „промяната“. Класата и отговорността отново липсват.

Впрочем, след категоричното желание за ново правителство на Радев, а и след баталиите за гражданството на Кирил Петков, е пределно ясно, че дните на настоящия кабинет са преброени. Желанието на много българи сегашните министри да продължат дейността си няма да бъде изпълнено. Нов служебен кабинет ще бъде съставен с нови имена. Именно това са и двете новини от изминалата седмица – квитанциите на настоящите министри бяха отрязани, а поради личностни дефицити всеобщата политическа деградация копае дъното.