- Г-н Симеонов, „счупена“ ли е държавата предвид различните и нестихващи битки между изпълнителната и президентската власт и прокуратурата, които наблюдаваме през последните седмици? 

- Големият ни проблем е отказът от реформи. Отказът от воля. Доказателство е и поредният заден ход, който дава за тема въвеждането на еврото например. Далеч не само. Повечето обществени системи в страната са свързани с разточително харчене, което не повишава качеството на услугата. Съответно не повишава удовлетвореността на българите. Отлагането на трудните решения е голям проблем, и то повече от десетилетие. А това отлагане е за сметка на поколенията. Ето счупеното.

Другото счупено е, че страната ни е на път да остане периферна икономика в глобалния капитализъм. Което означава да развива икономика, която не добавя много стойност. Следователно хората няма да живеят кой знае колко добре и няма да имат достъп до качествен живот – добро образование и оттам и до широк светоглед.

Като добавим и факта, че допускаме голямо социално разслояване и маргинализиране на цели групи заедно с демографската криза, се получава перманентна криза.

- Казвате перманентна криза и междуособици между властите. Те са предвестник на нещо по-голямо или следствие?

- Междуособиците са последици от дълбокото усещане на обществото за несправедливост. Заради това то търси нови и нови играчи. Особено последните 15-ина години. Днес обществото не се задоволява да променя опозиция-управляващи, а иска постоянно да вкарва нови играчи. Това желание доведе до появата на Румен Радев, както и навремето на Бойко Борисов. Затова има интерес и популярност онова, което прави главният прокурор Иван Гешев. Той откликва на общественото желание за повече справедливост. Сиреч – обществото не приема онова, което му се случи, и не го приема за справедливо и търси нови дейци, които да ревизират и да променят статуквото. Наблюдаваме не толкова междуособици, а политическа борба.

- Има нетърпимост в обществото, но в същото време си мълчи и каквото и да му се случи, търпи?

- Така е. Един от парадоксите в нашето общество. То предпочита да променя ситуацията през избори, а не през бунт. И това се дължи на няколко фактора, повечето от които лоши, и един добър. Лошите са свързани с това, че генерално обществото е закъсняло в своята национална еманципация още през XIX век. Което означава, че винаги е леко догонващо. Търси и образци навън и трудно ги намира при себе си. Общество, което се учи в движение. Като добавим, че има национални катастрофи, които смачкаха самочувствието ни, се получава трайна щампа на жертвата. Ако прибавим и че много голяма част от обществените поврати на нашата нова история не са свързани с наши, а с чужди усилия, се получава тази картина.

А самото общество е подчертано селско по произход, затова възприе комунизма като форсирана модернизация. Не й се съпротивлява много за разлика от обществата в Централна Европа. Като калкулирате всичко това и виждате, че имаме общество, което няма кой знае какви очаквания.  В момента има намаляване на безработицата и леко повишаване на доходите, което прави хората не толкова революционно настроени. Получава се инертно общество, на което дори и да спреш водата, не тръгва да сваля властта. Просто чака да му дойде водата.

- Споменахте „нови герои“, но те бяха и в лицето на т. нар. "Патриоти". Докога Борисов ще търпи?

- Борисов доказа, че умее да разтоварва вина от себе си, прехвърляйки я на своите партньори. Така беше и предишният мандат. Предполагам, че Борисов се замисля за потенциални следващи партньори. Той умее да се възползва и да се закачи за новото модерно. Преди му трябваше европейската легитимация и имаше на своя страна десните либерални мрежи. Сега тези мрежи са големи опозиционери, но навремето не беше така. После дойде консервативната вълна и Борисов се възползва от възхода на патриотите. Ще се зададе нещо ново и той отново ще се опита да го приобщи. Неслучайно няколко пъти се опита да си подаде топката със средите около Слави Трифонов.

- Слави Трифонов ли ще е следващият партньор на властта?

- Борисов би се радвал с всеки един да прави общи неща. Той би се радвал изобщо да няма опозиция. Опита се да направи нещо подобно с БСП. Би бил радостен, ако партията тръгне в тази посока. Но тя при Корнелия Нинова не поема в тази посока. Това е инстинктът на Борисов и с тези, които е приобщил, после с тях да се оправдава за неуспехите. И както виждаме, води до политическо дълголетие.

По отношение на Слави Трифонов и неговата формация ми се струва, че той ще се опита да бъде равно отдалечен и изненадващ. Но да видим дали и доколко ще му се отдаде такава възможност. Избирателят решава в крайна сметка.

- Засегнахте и БСП. Как я виждате политическата конфигурация в бъдещия парламент – мандатът на този изтича през пролетта на 2021 г.?

- Много рано е да се каже. На БСП пък й предстоят вътрешни избори. Не знаем под каква форма ще се яви. Не знаем как и дали ще се развият нови политически проекти. Не само този на Трифонов, но има и други възможности. Нека да видим и как ще се развие самият политически процес. Защото, ако се осланяме на логиката, можем да правим анализи, но се видя, че ГЕРБ правят най-нелогичните неща. Например – изключително самоубийствено е това, което се случи с язовир „Студена“ и Перник. Не е продиктувано от никаква управленска и политическа логика. Никаква логика няма в подобна глупост и безхаберие. Ето, че го допуснаха.

Или пък комуникационната грешка около въвеждането на еврото. Създадоха от нищо нещо и предизвикаха страх у хората. Тоест ГЕРБ бъркат на най-лесните места. Затова да не бързаме с прогнозите. Тъй като те настъпват мотиката съвсем нелогично. В нашата политика често се случват парадоксални и често нелогични събития. Затова и всякакви прогнози са ранни.

- Но пък логично се налага извод, че отново обществото търси новия „месия“. Подобна роля социолози и политолози вече приписват на главния прокурор Иван Гешев. Според вас така ли е?

- Големи са обществените очаквания към съдебната власт. Точно защото натрупаният негативизъм е голям. Затова и всяка една активизация там ще се подкрепя и от обществото. По всичко личи, че тази активизация се адмирира и от външни партньори, най-вече от Запад. Действително имаме нов деец – може да не е политически, но е обществен. Много е важно да се знае, че този път май нещата са сериозни. Защото ранният Борисов, с когото мнозина сравняват Гешев, беше по-скоро символичен. Борисов беше напълно наясно, че като събориш на Доган барбекюто, общо взето, с това няма да има възмездие.

При Гешев има реални лостове – прокуратурата е независима като власт. Работата е малко по-сериозна, отколкото навремето. Още повече, ако темпото се запази, предстои да бъде преформатиран дневният ред на обществото. Не е шега работа. С Гешев тепърва ще се запознаваме.  Мнозина смятат, че той е проекция на Борисов. Не е така. Това е отделен център. Освен това май има попътен вятър от Запада. В България либералите смятат себе си за вестители на западното, а сега Западът по-скоро подкрепя работата на Гешев. Обърна се ситуацията. Не случайно например Западът посочи съдия, а не прокурор за корумпиран. Ситуацията наистина е нова, и то прелюбопитно нова, защото се разклащат клишета, които бяхме свикнали да ни се разказват. Но трябва да видим как ще продължат нещата, защото са само на 2 месеца.