facebook
twitter

Наблюдател

Борисов в третия си мандат - иска, но няма желание

Положението в правителството е сюрреалистично – министри не могат без властта и тя не може без тях
3129
Илияна Кирилова
Двама трудно прежалими за коалицията.

Навърши се година и половина от старта на третото правителство на Бойко Борисов. Работата му е ежедневно коментирана от различни ъгли. То обаче притежава отличителен белег, който досега е неглижиран от наблюдателите. Нека го разгледаме през няколко казуса.

Казус 1. Валери Симеонов произнася прочутата вече фраза “уж болни деца”. Те са с увреждания, майките искат оставката му. Обществото е настръхнало, провеждат се всекидневни протести. 81%  от българите смятат, че след фразата си вицепремиерът трябва да напусне (социологически данни). Той не го прави. Премиерът Борисов добре съзнава мащаба на скандала, извинява се от негово име. И други участници в коалиция го съзнават – принуждават някак Симеонов да се извини, след като първоначално не е смятал. За оставането на вицепремиера решаващо е мнението на Борисов, той обаче не го маха и чистосърдечно казва защо – ще “счупи коалицията”.

Страхува се.

Така се оказва, че целостта й зависи от оставането на един човек. Има го – ще я има коалицията, няма ли – изчезва. Този страх противоречи на теорията и познатия планетарен опит – не е задължително един партиен лидер да участва в кабинета, за да членува партията му в управлението. У нас примерите са Сидеров сега, Станишев при Орешарски, Радан Кънев и Георги Първанов при ГЕРБ 2, Симеон Сакскобургготски в тройната коалиция, Доган и Местан при правителствата с ДПС. С други думи, НФСБ спокойно можеше да продължи участието си в коалицията без Симеонов в кабинета.

Небето нямаше да се сгромоляса.

Напротив - управляващата коалиция щеше да излезе от тежката ситуация. На практика обаче нещата са точно обратни. Борисов не може да отстрани Симеонов, а и той не ще да заминава.

Най-забележителното е, че тази изключително обикновена за обикновената политика хипотеза (НФСБ да управлява без Симеонов вицепремиер) въобще не бе част от публичния дебат. Нито един коментатор не я допусна. Което пък показва колко ненормална в момента е българската политика.

Казус 2. Край Своге загиват 17 души. Стават ясни редица нередности с пътя, върху който се случва катастрофата. Обществото пак е настръхнало, провеждат се протести в защита на шофьора. Огромна част от българите смятат, че не той, а корупция, лошо строителство, слаб контрол и т.н. са причина за трагедията – случката не е пътен инцидент, а политическо събитие. Борисов решава трима министри да понесат “политическата отговорност”.  Месец по-късно един от отстранените – Николай Нанков -  се връща като зам.-министър във ведомство си (МРРБ). Като натюрел и тежест в коалицията Нанков е далеч от “размаха” на Симеонов. Но и този уж тих човечец

се оказва безценен за изпълнителната власт.

Тя не може без него, очевидно и той не може без нея. Нанков също подпира небето да не падне.

Казус 3. Друг отстранен министър след катастрофата в Своге е Ивайло Московски. Осем месеца преди това с него се случва нещо ужасно. Всеки знае какво. Московски е министър на транспорта, а трагедията настава с управлявано от него транспортно средство. И в политически, и в чисто човешки план е нормално той да подаде оставка. Или пък да бъде тактично помолен. Но остава министър. Вероятно още щеше да е, ако не бе драмата в Своге. Московски също се оказа незаменим за изпълнителната власт, пък и – държеше да е в нея. И тук най-лесната постъпка – оттегляне, за да се спази елементарен морал – се оказа непосилна.

Казус 4. Делян Добрев така и си остана депутат. Подаде оставка, не бе приета. Ако наистина искаше да излезе от парламента, никой не би му попречил. И Добрев е недаден – нито дава властта, нито тя него. В разгара около оставката му сегашният председател на парламента Цвета Караянчева се провиква: "А кой ще бъде следващият, ако дадем Делян?!" Никой досега не е обяснявал тъй просто това съвременно явление. Никой досега не е адвокатствал тъй чистосърдечно на тази “недаденост”.

До какво води тя в политически план е ясно. Коалицията запазва нитове, бурмички и генератори от своя “управленски механизъм”. Доверието в нея обаче ерозира. “Махаме при най-малко съмнение”, казваше някога Борисов, сега или не може да маха, или после връща. Главчев бе отстранен от шефския пост в НС, Петров от здравното министерство – “недадените” обаче тежат. Има и още нещо интересно в чисто човешки план. Представете си Нанков – до оня ден Петя Аврамова (един от 240 депутати) се

нарежда на килимчето,

за да влезе при него, днес той е на килимчето като неин заместник: “Извинете, госпожо министър, имате ли минутка?”. Та кой човек със себеуважение би останал в същото министерство? Ами Московски? Каква трябва да е тази сила, енергия, която след ужасната трагедия те кара да останеш начело на цяло министерство, отрасъл?

Подобни въпроси могат да бъдат зададени и към другите герои от събитията. Не са лични. Единият им отговор гласи, че всички тези хора са прекрасни политици и професионалисти, без които България директно ще се счупи на парчета. Другият – че има нещо голямо, огромно, което e лепило на коалицията и ги кара на всяка цена да стоят във властта. Да не би да са зависимости? Какъвто и да е отговорът, картината е сюрреалистична - имаме скандали, обществено възмущение, моралната и правилната политическа постъпка е оттегляне; би следвало лесно да се случи; но участниците нито искат, нито могат да се оттеглят. Накратко, както го каза онзи ромски гласоподавател - искам, но нямам желание.

3

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Брюксел вароса България с баданарка и омаза себе си
Вържи гражданите, да се облагодетелства правителството

Доротея Дачкова

15.11.2018

1293 10
Пактът за миграцията се унищожава също като Истанбулската конвенция

Аделина Марини

15.11.2018

2095 68

Коментари

кертик
снимка на кертик

Как е възможно статията да е с дата 09 Ноем. 2018 като сме още 08-ми?  ☝️

fbr65

Кертик, ти сефте ли четеш електронна газета. Нали хартиената ще излезе утре.

KaraKoliu

Така се оказва, че целостта й зависи от оставането на един човек. Има го – ще я има коалицията, няма ли – изчезва. 

Вярно е, независимо дали ни харесва или не. Има и друго, просто няма кой да смени Валери Симеонов. Резервната скамейка на НФСБ, пък и на патриотите, е празна. Заместниците на Симеонов в партията са още по антипатични, дори вероятно някои от тях са лица с увреждания. Това не е укоримо, но ги прави негодни за поста. Затова евентуален негов заместник е трудно да се намери, а и няма шанс да се задържи дълго в правителството без да предизвика още по-големи скандали. 

Влез или се регистрирай за да коментираш