Да се притесняваме ли от терористичен акт? Според властта и президента няма опасност за националната сигурност. Това обаче няма как да е вярно с оглед конфликта в Близкия Изток между Израел и Палестина. Вече сме свидетели и на призиви за джихад - 50-годишен чужденец беше задържан, след като записа видео обръщение, в което призовава за свещена война. Той има предишен боен опит и е с хуманитарен статут у нас от 2004 година. Освен това е подпомагал трафика на нелегални мигранти. Само може да гадаем колко още като него има в държавата ни.
Мигрантският натиск
През границата ни продължават ежедневно да преминават групи с нелегални мигранти. МВР се оказа безсилно пред процъфтяващия каналджийски бизнес. Трима полицаи загубиха живота си миналата година в гонки с мигранти, които са допуснати до вътрешността на страната. Голям автобус с 47 души в Бургас катастрофира в полицейски автомобил, убивайки служителите на реда. Само няколко месеца по-късно в София друг полицай беше убит при преследване на нелегални мигранти. Така че сериозен проблем с трафика на бежанци има.
На този фон президентът Румен Радев, както и премиерът Николай Денков, се съгласиха след консултативната среща за сигурността при държавния глава, че е възможно към страната ни да се насочи нова вълна от мигранти. "Ескалацията на въоръжения сблъсък между "Хизбула" и Израел и въвличането на нови участници увеличава риска от засилени миграционни потоци към страната ни с потенциално проникване на членове на терористични организации", заяви Радев, макар да обърка терористичната групировка "Хамас" с "Хизбула". А далеч преди Радев Бойко Борисов успокояваше да нямаме грижа, защото в София на всеки ъгъл има дюнерджийница. Каза го преди атентата в Сарафово и после не го повтори.
Тежката задача да пази границата се пада на "Гранична полиция", но нейният нов шеф засега е спокоен. Антон Златанов, който уж щеше да поеме поста само временно, защото "считаше, че не би могъл да изпълнява задълженията си без пълно обществено доверие", се извъртя на 180 градуса и остана на шефското място. Нищо, че професионалната му кариера преминава на различни постове в СДВР, а в "Гранична полиция" е бил командирован за кратък период. Всъщност Златанов стана известен с това, че отговаряше за реда при масовите летните протести през 2020 г., които бяха белязани от брутално полицейско насилие.
"Тази година над 150 000 души не са допуснати да влязат в страната", каза Златанов преди дни по bTV, уточнявайки, че "80-90% от мигрантите се спират още на границата, докато останалите се залавят във вътрешността на страната". Ако направим проста сметка от думите му, ще излезе, че от началото на годината незаконно са преминали границата ни между 15 000 и 30 000 души. И докато е вярно, че полицията задържа мигранти в страната, техният брой е стотици, а не десетки хиляди. Тези числа трябва да ни плашат предвид опасността от терористичен акт заради конфликта в Близкия изток, в който участват групировки като "Хамас" и "Хизбула".
Няма да е прецедент
На 18 юли 2012 г. автобус с израелски туристи, които току-що бяха кацнали на летище "Сарафово" в Бургас, стана мишена на терористична атака. Бомбата избухва около 17:30 часа, когато паркингът на летището е пълен със туристи, чакащи да бъдат закарани с автобуси до хотелите им. Мощната експлозията се възпламенява в момент, когато група от около 50 израелски граждани, дошли на почивка в Слънчев бряг, се качват в единия от рейсовете.
Първоначално на летището цари пълен хаос. Телевизиите показват на живо как над останките от взривения автобус се издигат огнени пламъци и огромни кълба гъст черен дим. Едва няколко часа по-късно властите обявиха, че разследват версията за терористичен акт. Тогава стана ясно, че охранителните камери на летището са заснели вероятния атентатор - млад мъж с раница, бейзболна шапка и дълга коса, която по-късно се оказа перука. Намерена беше и фалшива американска шофьорска книжка, която той е използвал.
При кървавата баня загинаха петима израелски граждани, шофьорът на автобуса български гражданин, както и извършителят на атентата. Ранени бяха близо 40 души. Четири години по-късно на съд бяха предадени Мелиад Фарах – австралийски и ливански гражданин, и Хасан Ел Хадж Хасан с канадско и ливанско гражданство, които бяха осъдени задочно на доживотен затвор. Израелският адвокат на жертвите изрично обяви в пледоарията си, че настоява съдът в присъдата си да поясни, че "Хизбула" е отговорна за атентата.
В обвинителния акт обаче никъде не се споменава подкрепяната от Иран ливанска групировка Хизбула, която беше посочена като извършител от българските власти още през 2013 г. Тогавашният вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов обяви, че двама от заподозрените "са принадлежали към военното формирование на Хизбула", както и че финансирането на атаката "е било проследено до Ливан". След атентата в Сарафово Европейският съюз обяви военното крило за терористична организация. САЩ, Обединеното кралство, Израел и редица други държави също приемат Хизбула за терористична организация.
Почва за радикализъм
България не е чужда за радикализма. Примерите за това са няколко, като най-известният е делото срещу проповедника от Пазарджик Ахмед Муса и 13 негови сподвижници. През 2016 г. срещу тях бяха повдигнати обвинения за проповядване на омраза на религиозна основа, изразяваща се във верска нетърпимост към непрактикуващите и неизповядващите салафитското течение на исляма и пропагандиране на война чрез разпространение на идеите на терористичната организация "Ислямска държава".
Освен, че съдебният процес се проточи, в края си претърпя обрат. Първоначално първата инстанция - Пазарджишкият окръжен съд призна Муса за виновен за това, че разпространявал идеите на "Ислямска държава", подпомагал е бойци на терористичната групировка, а в джамията "Абу Бекир" в Пазарджик е призовавал към война. После апелативният съд в Пловдив потвърди присъдата от 8 години затвор, но през април м.г. Върховният касационен съд върна делото в самото му начало. ВКС приема, че и първоинстанционният съд е бил изначално затруднен "от празнотата във фактическите положения и от рамките, които е поставило обвинението във внесения за разглеждане обвинителен акт". Върховните съдии казват, че има и много нарушения, извършени в хода на разследването, но поради невъзможност за Върховния съд да върне делото съвсем в начална фаза - т.е. на ниво досъдебно производство, те го връщат на първоинстанционния съд, който да прецени дали трябва да има дело въобще.
Но това не е единственото дело, свързано с радикален ислям. Прокуратурата се провали по обвинението срещу пловдивския ученик, който през 2021 г. беше предаден на съд за тероризъм, след като в дома му бяха открити взривни вещества, пиротехнически изделия и материали за Ислямска държава. Първо закритият вече Специализиран наказателен съд го осъди условно на 6 месеца затвор. После обаче втората инстанция го оправда и върна делото за преразглеждане. След закриването на специализираното правосъдие, процесът премина в Софийския градски съд, който в края на м.г. повтори оправдателната присъда.
Същото се случи и с ученика в Бургас Мохамед Абдулкадер, който през 2020 г. беше задържан при шумна спецоперация и обвинен в тероризъм. В обвинителния акт срещу него се казваше, че "за времето от 28.08.2017 г. до 26.09.2019 г., като български гражданин, при условията на продължавано престъпление пет пъти напускал страната през ГКПП „Малко Търново“ към Сирия през Турция с цел да върши убийства и да нанася тежки телесни повреди, с което да създаде смут и страх в населението на чужда държава". Младежът беше държан повече от година в ареста, докато накрая не беше изцяло оправдан от спецсъда, което прокуратурата сама отказа да протестира на последна инстанция.
Паниката, че терористи могат да се разхождат свободна в страната, е нерационална и ненужна. Трябва обаче да се обърне сериозно внимание на пробойните в националната сигурност. Остава впечатление, че не се решават проблеми като каналджийството и нелегалната миграция, а напротив - че се задълбочават.
