Фирми, мобилни и транспортни оператори, институции, банки, цели икономически сектори, здравни заведения и още много други ще бъдат задължени да изготвят планове, да финансират дейности и програми, които да им позволяват да са устойчиви и да издържат на тероризъм, пандемии, бедствия.
Това се разбира от пуснат в правителствения портал strategy.bg документ за обществена консултация за изготвяне на проект на Закон за устойчивост на критичните субекти.
Сред мотивите за изготвянето на такъв закон е, че трябва да се вкарат (транспонират) в българското законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г.
Посочва се, че "предоставянето на основни услуги с използването на критични инфраструктури изисква тези услуги да се предоставят надеждно, което означава, че съответните оператори трябва да бъдат устойчиви на настоящи и очаквани бъдещи рискове". Като примери за такива рискове са посочени природни бедствия, хибридни действия, тероризъм, вътрешни инциденти, извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, аварии. Изрично се отбелязва, че примерно пандемията от COVID-19 ясно е показала "уязвимостта на нашите все по-взаимозависими общества спрямо рискове с малка вероятност".
Смущенията от всички тези възможни събития може да имат сериозни отрицателни последици за гражданите, предприятията, правителствата и околната среда. "На индивидуално равнище смущенията може да засегнат способността на европейските граждани да пътуват свободно, да работят и да ползват основни обществени услуги като здравеопазването", пишат авторите на бъдещия закон.
Основно внимание се обръща на секторите на енергетиката, транспорта, банковото дело, инфраструктурата на финансовия пазар, цифровата инфраструктура, питейната вода и отпадъчните води, здравеопазването, някои аспекти на публичната администрация, производство, преработка и дистрибуция на храни.
Нуждата от закон се обяснява с факта, че в ЕС в много сектори вече има големи взаимозависимости. Големи сривове в електрозахранването и сериозни транспортни произшествия могат да подкопаят сигурността и обществената безопасност. От своя страна те ще предизвикат несигурност и увредят доверието в критичните субекти, както и в органите, отговорни за техния надзор и за сигурността на населението.
МВР твърди, че "съществуващата национална уредба не е нито напълно пригодна за целта, нито ориентирана към бъдещето". От вътрешното министерство успокояват, че изискванията ще са за целия ЕС и че става дума за въвеждане на минимални стандарти.
Но "в някои случаи постигането на съответствие с директивата може да изисква по-значителни инвестиции". Което означава, че със сигурност ще има сериозни изисквания към фирмите, включително и финансови.
Предвижда се "за постигането на необходимата координация на високо ниво да се създаде Съвет по устойчивост на критичните субекти към Министерския съвет", включително и да се определи и национален координатор по устойчивост на критичните субекти, който е и секретар на съвета. Посочена е и рамка на закона, от която се вижда, че ще има контрол, задължения за уведомяване, както и административнонаказателна отговорност.
Ще се изготви и специален регистър, в който ще бъдат вкарани и определени всички критични субекти. Засега не е ясно дали те ще са различни от тези в Списъка на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност.
Във въпросния списък са язовири, държавни и частни военни заводи, АЕЦ "Козлодуй", тецове, петролната рафинерия, електрически подстанции, мобилни оператори. Стратегически обекти са и президентството, Народното събрание, Министерският съвет, резиденция "Бояна" и целият комплекс наоколо, външното министерство, комисията по досиетата, обекти на МВР, МО и спецслужбите. Там е примерно и оградата срещу мигрантите по границата с Турция. Наскоро кабинетът, ръководен от Димитър Главчев, направи неговото бивше и бъдещо работно място - Сметната палата, стратегически обект от значение за националната сигурност.
Вкарването на която и да структура или дейност като значима за националната сигурност се осъществява основно през ДАНС, какъвто е и конкретният случай с тол системата. Включването в списъка води до сериозно засекретяване - като се започне от подбора на хора, който ще става от МВР и службите, през очертаването на тайни зони, та чак до ограничаването на общественото любопитство за дейност или харчове с аргумент "национална сигурност".
