Националният план за възстановяване и устойчивост вече не може да се използва от политиците като алиби за нуждата от спешно съставяне на правителство. Почти е сигурно – планът отива на поправителен заради заложените неприемливи условия за емисиите от въглищните централи. Явен е и провалът на предвидените графици за изпълнение на плана за втората му година. България няма как да подаде второ искане за плащане през януари 2023 г. и надали ще подаде такова и през юни, когато бе предвидено да се направи трето искане за пари.
Така спешните задачи за приемане на закони заради плана изведнъж минават на втори план и програмата максимум ще бъде реализирането на проекти с вече получените 2,7 млрд. лв. през миналата година. Казано иначе - няма как парламентът да изменя закони, ако ще предоговаря условията с Брюксел, или поне не в същото темпо и обем.
Това е равносметката за изпълнението на плана и опитите за спасяване на заложените в него срокове въпреки политическата криза. Какво не свършиха политиците и с колко ще се забави изпълнението на плана?
В НС има консенсус за предоговаряне на реформите в частта енергетика
В Народното събрание има консенсус за внасяне на искане в Брюксел за предоговаряне на плана и това ясно се видя миналата седмица. Подобно проекторешение вече внесе „Възраждане“, а се очаква същото да направи тази седмица и ГЕРБ. За предоговаряне на целите, които се определят като нереалистични, и преработване на мегапроекта за батериите, настоява и ДПС. Тези групи имат достатъчно голямо мнозинство, но може да се очаква към евентуално решение да се присъединят повече партии заради високия политически залог. БСП, така или иначе, се чуди как да се разграничи от четворната коалиция по тази тема и прибегна до вадене на стари решения на НС, които задължават държавата да не ограничава функционирането на въглищните ТЕЦ-ове в групата на БЕХ. За променена ситуация започна да говори и „Продължаваме промяната“. Асен Василев не признава вина за прекалено бързото темпо на ограничаване на емисиите до 2026-а г., въпреки че тези договорки бяха включени именно при четворната коалиция, но пък счита, че има основания България да предоговори някои текстове заради променена обстановка - войната в Украйна води до практическа невъзможност да се ползват газови централи. "Това дава възможност на България, Гърция и Румъния да искат отлагане на този ангажимент, защото въглищните централи в момента работят основно за износ и задоволяват и нуждите на Гърция и Румъния", коментира Василев в парламента. Със сигурност политическото кресчендо по темата кой е по-виновен ще продължи, но е много вероятно до края на седмицата решението за преразглеждане на плана да бъде взето.
И без споровете по централите изпълнението изостава от графиците
Служебното правителство положи сериозни усилия да внесе в НС необходимите промени в законите, свързани с плана за възстановяване, и на моменти сякаш изглеждаше, че поне по-лесните проектите ще минат (най-трудните изменения – в законодателството, свързано с енергетиката, изобщо не бяха представени). Това за кратък момент създаде усещане, че наистина ще се направи опит да се оформи правителство, което да придвижи плащанията по плана през втората година. То се оказа измамно, а противопоставянето в парламента е прекалено голямо, за да напредва дори работата по текстове, които уж трябва да са безпроблемни.
Равносметката за изпълнените цели по плана за второто плащане е показателна. До момента са изпълнени 20 от общо 46 цели, които трябваше да са отметнати до края на декември, за да може България да поиска нови 724 млн. евро от ЕС. За трето плащане, което трябва да е поискано в средата на годината, стоят други 46 неизпълнени цели. Ясно е, че този график е неизпълним и е силно съмнително дали България ще може да направи и едно искане за плащане тази година.
Показателна в тази посока бе неуспялата декларация на ПП за съставяне на правителство с втория мандат. В нея за дейности, които вече трябваше да са изпълнени – като например промяна на законодателството за внедряване на съхранението на енергията, се залага срок септември 2023 г. За надграждане на плана за възстановяване и устойчивост в частта на въглищните централи като срок се сочи края на 2023 г. Това само онагледява колко несъстоятелни са твърденията, че наваксването по линия на плана за възстановяване може да стане бързо. Тепърва ще се чака и включването към плановете на всички страни-членки нови глави във връзка с инициативата на ЕС за енергийна независимост от Русия RepowerEU. Това означава месеци наред забавяне, в които може да се стигне до избори и нов кабинет. При всички положения воденето на такива преговори от служебен кабинет ще бъде много трудно заради липсата на гаранции, че ангажиментите ще останат без промяна.
Рискът е да не се изпълни плана за възстановяване в цялост
На този фон възниква въпросът колко големи са рисковете и какво губи България. Основният риск е страната да не може да се възползва в пълния обем безвъзмездно финансиране по линия на плана за възстановяване. Забавяне от една година води до последващо скъсяване на сроковете. Планът е с къс хоризонт – целите трябва да се изпълнят до края на август 2026 г. Ако пропусне една година с нито едно искане за плащане, много е вероятно страната да не успее да усвои ресурса докрай.
Това ще бъде пряка загуба на ресурс, при това по-лесен за усвояване от еврофондовете и по-пряко свързан с реформи. Процедурите за кандидатстване по плана са много по-облекчени спрямо обичайните проекти по оперативните програми, а парите в случая се дават след изпълнени реформи. Въпросът за цената на реформите обаче наистина не е без значение – показателни в тази посока са калкулациите за очаквани загуби само покрай орязването на квотите. Тук отговорите не са лесни и самият факт, че планът ще се предоговаря е доказателство, че интересите на страната не са били отчетени добре.
