Поредица събития, свързани с енергетиката, ясно показват, че България някои още не са осъзнали, че в ЕС конкуренцията не е концерт по желание. Става дума за система от правила, които гарантират, че фирмите се състезават при равни условия, и насърчават предлагането на възможно най-добрите продукти на възможно най-добрите цени за потребителите. Правилата се прилагат за всички държави членки и за всички предприятия, независимо дали са частни или държавни.
Липсата на такова разбиране има много сериозна цена за България и нейните граждани. То също така води до ненужни конфликти с ЕС. Да започнеш караница, която не можеш да спечелиш, не е особено далновидна политика.
Застинали в миналото
В оценката си от 2013 г. за реформите и програмата за конвергенция ЕК отбелязва, че в България „икономическата активност и конкурентоспособността страдат и от високата енергийна интензивност, ниската енергийна ефективност и слабо развитата инфраструктура в областта на околната среда.“
Десет години по-късно положението не е по-различно. Държавните предприятия контролират над 80% от свързаните с електричество активи на страната, включително производство и пренос. В газовия сектор 90% от пазара се контролират от държавна компания.
Задушаващата хватка на държавните предприятия върху газовия пазар се вижда ясно от данните от 2022 г. През тази година „Булгартрансгаз“ пренася 28 TWh за потребителите в България, а "Булгаргаз“ продава 28 TWh на местния пазар. Всяка метанова молекула, потребена в България, е минала през мрежата и сметките на "Булгаргаз".
Това не показва желание за промяна и либерализация. Възможността за потребителски избор и конкуренцията, които се предполага да са част от членството в ЕС, са иззети от нещо като окопала се енергийна бюрокрация, чиято цел е „да дърпа конците“. Това няма нищо общо с модела, предвиден от законодателството на ЕС.
Административната конструкция в България е такава, че регулаторът, създателят на правилата и господстващият играч на пазара са все държавни структури. Това не е здравословно положение и заради него конфликтите на интереси са неизбежни. В случая на газовия сектор това противоречи и на целите на Газовата директива (Директива 2009/73/ЕО) за „насърчаване на достъп до пазара и способстване за честна и недискриминационна конкуренция“.
Съпротива и "червени линии"
Озадачаващо е, че държавата явно няма намерение да промени нещата - въпреки че още през 2018 г. с решението си по казуса с БЕХ Европейската комисия отправи ясно послание. Тогава ЕК наложи глоба в размер на 77 млн. евро на БЕХ, защото дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" препятстват достъпа на конкуренти до ключовата газова инфраструктура в България, което представлява нарушение на антитръстовите правила на ЕС. При това Брюксел не наложи възможно най-голямата санкция - 300 млн. евро., тъй като е било ясно, че в крайна сметка парите ще бъдат взети от българските потребители и данъкоплатци,
При обявяването на решението на ЕК комисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер заяви: "Искаме да насърчим развитието на отворен и конкурентен енергиен пазар в полза на потребителите в България, в съответствие с целите на Енергийния съюз“.
Но отгласът в София показа, че правителството няма желание да разива отворен и конкурентен енергиен пазар. Тогавашният енергиен министър обявява, че всяка форма на приватизация е „червена линия, която не можем да прекрачим“. Самият премиер Бойко Борисов нарича всеки опит за приватизация „предателство“.
Още преди ЕК да се произнесе, през ноември 2017 г., българският парламент взема решение да не признае позицията на Комисията, каквато и да е тя.
Съпротивата да се прилагат нормите на ЕС е съвсем отчетлива. И постоянна - както показват поредница следващи събития.
Опасни имитации
След решението по казуса "БЕХ" България приема петгодишна Програма за освобождаване на природен газ (ПОПГ), представена като принос към „реалната диверсификация и либерализация на пазара“. ПОГП предвижда „Булгаргаз“ да предлага определени количества природен газ на пазара чрез провеждане на търгове, което е стъпка към истински пазар. Но „реформата“ е краткотрайна. Програмата е прекратена само седмици преди да влезе в действие с пълна сила.
Поредният фрапиращ пример за уклона на създателите на политики против частния сектор идва с неизпълнението на задължения, свързани с енергийните предизвикателства, породени от войната в Украйна.
Инвазията в Украйна през февруари 2022 г. доведе до безпрецедентни увеличения на цените на енергия и до сериозни опасения за енергийните доставки през зимата на 2022-23 г.
За да осигури изцяло запълване на подземните газови хранилища, ЕС прие Регламент (ЕС) 2022/1032, който задължава държавите членки да „предприемат всички необходими мерки, включително предоставяне на финансови стимули или компенсации за участниците на пазара“, за да бъдат постигнати „целите за запълване“.
Но вместо да подкрепи всички предприятия, участвали в усилията за осиуряване на запаси от природен газ, България прие мерки само за държавния сектор, включително заем за „Булгаргаз“ и държавна помощ за финансиране на най-голямата и най-неефективна топлофикация в страната - столичната.
Този подход не само не отговаря на еврорегламента, но и излага на риск от финансов колапс частните компании.
Погрешните политики струват скъпо
Господството на държавния сектор носи със себе си много големи разходи. Българската икономика потребява 4 пъти повече енергия на единица БВП спрямо средното в ЕС.
През последните 10 години по-новите членки на ЕС успешно намаляват своята въглеродна интензивност, а България едва помръдва. Страната ни отчита свиване на този показател с едва с 1,3% на година, като изостава сериозно от другите държави, приети в ЕС след 2004 г.
Освен това България излиза от релсите по съотношението между потребление на първична енергия (потребление от всички енергийни потребители) и потребление на крайна енергия (от крайни потребители).
Базираната на въглища енергетика на България постига отчайваща цялостна ефективност от 20%.
Всичко това противоречи на целите на ЕС за зелен преход. И допълнително отдалечава България от европейските партньори.
Щети
От държавите – членки на ЕС се очаква да действат „добросъвестно“. Те трябва да изпълняват отговорностите си съгласно законите на ЕС, за чието приемане помагат.
Но България не го прави. Напротив, бави всичко, което води към либерализация. Видно е в прекратяването на Програмата за освобождаване на природен газ, преди още да е влязла в действие, и в неизпълнението на отговорностите по Регламента за газохранилищата – очебиен опит породената от войната криза да се използва за заличаване на частния газов сектор и за укрепване на неефективния държавен сектор.
Въпроси възникват и около неотдавнашното газопроводно споразумение с Турция, монополните предимства, които то дава на държавни корпорации, необичайното изискване произходът на газа, който ще тече по тръбопроводите, да остане тайна, както и мистерията около цялостния пакет. Отново не се вижда готовност на София да спазва стандартите на ЕС.
Докладът на ЕК от 2023 г. за напредъка на България е мрачно четиво. Като цяло той оценява средата като неблагоприятна за бизнеса и обръща внимание на структурни слабости, които ограничават потенциала за растеж на страната. ЕК отбелязва, че има 12,5% спад на инвестициите в основен капитал в рамките на две години, говори за „висока икономическа несигурност“, коментира „ограничения приток на преки чуждестранни инвестиции“ и „изоставането и недостигът на ефективност на публичните инвестиции, включително от фондовете на ЕС“.
България стана член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. след тежки преговори с цената на много усилия. С присъединяването си към „клуба“ България прие да изпълнява законодателството на ЕС. За да бъде уважавана и за да се възползва изцяло от членството си, България трябва да играе по правилата. В енергийния сектор това не се случва, а бездействието си има своята цена.
