Може да не вярваме в прераждането, но получихме доказателство. Руският президент Владимир Путин изпрати опечален на 8 април в последния му път националиста Владимир Жириновски, но неговият глас продължи да звучи в България от устата на посланичката Елеонора Митрофанова, известна в руското външно министерство като ЭВМ (Элеонора Валентиновна Митрофанова).
Срещал съм се с Жириновски неведнъж в коридорите на Двореца на Европа в Страсбург, където той се явяваше четири пъти в годината като член на руската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) след приемането на Русия през 1996 г. По ирония на съдбата държавата му бе изгонена тази година от Съвета на Европа заради агресията в Украйна точно когато лекарите отброяваха последните дни на Жириновски.
Дебютните му изяви в Страсбург бяха шокиращи
сред депутати и дипломати, научени да се придържат към благоприличен тон. Тогава той се обръщаше към западните делегации в залата на ПАСЕ и крещеше: "Вие всички трябва да платите щетата, която вашите държави причиниха на Русия чрез експеримента си с комунизма, който ни натрапихте." През 90-те години водеше със себе си странен българин от Виена, сочеше го на българските журналисти и казваше: "Този ще бъде вашият президент, след като дойда с танковете да сваля от власт предателя Желю Желев".
Постепенно европейците свикнаха с ексцентризма му и престанаха да му обръщат внимание. Но през 2014 г. след анексирането на Крим от Русия той получи нов шанс за международна изява и тогава каза по адрес на България паметната си фраза: "Те (българите) трябва да ни пълзят в краката, а вместо това и в Първата, и във Втората световна война бяха против нас, а днес са в НАТО".
Нещо сходно чухме месец след второто нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. : "Ако не беше СССР, България щеше да остане само Софийска област". Същото имперско високомерие, същото унижаващо цяла държава и нейния народ презрение, но нямаше как да излезе от неговата уста, защото по това време береше душа в правителствената болница в Москва. Думите бяха на руската посланичка в България Елеонора Митрофанова. Същата, която на 30 юни си позволи да отправи ултиматум към българското правителство да отмени до обяд на другия ден решението си за изгонване на 70 дипломати и служители на руското посолство в София.
Защо Митрофанова подражава на Жириновски?
Защото е негова политическа креатура. Именно той я направи депутат от своята "Либерално-демократическа партия на Русия" през периода 1993-1995 г. и даде старт на възходящата ѝ кариера. Тя спечели неговото доверие чрез брат си Алексей Митрофанов - типичен Остап Бендер в руския публичен живот, който по това време бе дясна ръка на Жириновски. Двамата бяха неразделни до 2007 г., когато Жириновски го изхвърли от партията заради измама с 2 млн. евро. Последва политическо митарство на Митрофанов, завръщане в парламента с помощта на друга националистическа партия - "Справедлива Русия", а през 2014 г. имунитетът му бе отнет за "мошеничество в състава на организирана група". Оттогава се укрива в Хърватия, където жена му има доходен бизнес.
Митрофанов и Митрофанова са като две капки вода, макар че имат 9 години разлика във възрастта. Общото между тях е не само външният им вид, но и
афинитетът им към културата, съчетан с безкултурие
Митрофанов е известен не само с политическия си ексцентризъм (настоява през 2001 г. Русия да даде политическо убежище на сръбския военнопрестъпник Слободан Милошевич, а през 2003 г. на иракския кръволок - Саддам Хюсеин), но и с псевдокултурните си увлечения. Покрай многобройните си изяви по телевизията пише порно романи и снима еротични филми. Покровителства дамския дует "Тату" (Та любит Ту - Едната обича другата), но замисля закон срещу лесбийството, защото му хрумва, че е по-добре да насърчава многоженството.
При Митрофанова увлечението към културата е не толкова творческо, колкото административно. Тя оглавява пет години Руския център за международно научно и културно сътрудничество (2004-2009). После седем години е постоянен представител на Русия в ЮНЕСКО (2009-2016 г.). В културната дипломация се стреми да прилага "меката сила" на Русия за разпространение на нейното влияние. Разбира се, Кремъл не се отказва да използва културните канали зад граница и за прикритие на своята агентура, а също на платените си пропагандисти, както се видя и в България.
Очакването посланичката да покаже у нас финес, възприет от многобройните ѝ контакти в интелектуалните среди на Запад, бързо бе разсеяно от самата нея чрез
арогантен език, който не подхожда дори на горски стражар
в гъсталаците, където малцина биха го чули. Тя съзнателно избира недопустими в дипломатическия речник груби думи. Колкото и да са разтревожени от бързото разваляне на отношенията между Русия и България, професионални дипломати от Българското дипломатическо дружество (БДД) и Националната асоциация за международни отношения (НАМО) огласиха на 2 юли позиция, в която се казва "Не може да бъде одобрена ултимативната реакцията на руския посланик, която не съответства определено на допустимия тон".
Връх на враждебността на Митрофанова към България бе нейната закана да настоява в Москва за закриване на руското посолство в София. Прекъсването на дипломатическите отношения е стъпка в навечерието на война. Това ли желае нейното превъзходителство? Тя би трябвало да работи за точно обратното - за подобряване на отношенията между двете страни, защото такава е мисията на дипломацията. Трудно е за човек без достъп до поверителна информация да прецени доколко основателно е изгонването на 70 руски дипломати и служители. Но публично известните факти показват, че е крайно наложително да бъде изгонена посланичката.
