Ако се съди по драмите досега, тол системата едва ли ще може да заработи и след отлагането на първоначално планирания й старт с три месеца. По всичко личи, че се задава хаос, който трудно ще може да бъде овладян. Системата за таксуване на тежкия трафик е доста по-сложната част в сравнение с електронната винетка. В началото на годината, след ходене по мъките, въвеждане на гратисен период, много главоболия за шофьорите, доста скандали и уволнения на пътни шефове, електронните винетки влязоха в сила. След тази сравнително елементарна задача сега Агенция "Пътна инфраструктура", създаденото към нея тол управление и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) са изправени пред предизвикателство, за което не изглеждат готови.
От транспортния бранш направиха черни прогнози, че хаосът с електронните винетки няма да може да се сравни по размери с този, който ще предизвика пускането на системата за платено преминаване по разстояние за тежките камиони. Регионалният зам.-министър Николай Нанков заяви, че работят здраво, за да не се повтори сценарият с винетките и са взели мерки. Едната е от тях е именно създаването на Националното тол управление към пътната агенция. В него работят 629 служители.
Два от най-важните въпроси обаче още са висящи -
какъв ще е обхватът и какви ще са тарифите
Това най-вероятно ще стана ясно в началото на есента - цели четири години след началото на работата по смяна на модела за таксите по пътищата.
Още през 2015 г. от техническо задание на пътната агенция става ясно, че е взето решение тол системата да работи с винетки за леките коли и тол такси за камионите. Предложени и анализирани са три варианта за докарване на допълнителни приходи от републиканската пътна мрежа. Възможните варианти бяха запазване на старата система с винетки за всички: електронни такси за изминато разстояние за камиони и автобуси и преминаване към електронна винетка за леките коли; електронни винетки за всички превозни средства.
След анализ на Световната банка в крайна сметка се стигна до електронна винетка за леките коли и тол такса за тежкия трафик. В проекта са записани и минимални изисквания за функционалност на системата. Те включват интеграция на софтуер, апаратура, стационарни и мобилни контролни рамки, камери, датчици за контрол на теглото, устройство за установяване на категорията на превозното средство, устройства за проверка на таксите. И това е само една малка част от цялата сложна система. Тя трябва да се свърже с агенция "Митници", НАП и МВР.
В доклад на Световната банка, също от 2015 г., бе препоръчано на правителството да си сътрудничи с ключови заинтересовани страни, каквито са превозвачите, за да могат да се подготвят за промените и да не се нагнетява напрежение с приближаването на старта на системата. Тази препоръка просто бе пренебрегната от управляващите. Не веднъж транспортният бранш е заявявал, че комуникацията с МРРБ е нулева.
Още в началото на година, малко след провала с електронните винетки, стана ясно, че работата по тол системата сериозно закъснява. Въпрос на време беше да се стигне до отлагане на първоначално определения срок - 16 август, въпреки клетвите на регионалния министър Петя Аврамова, че всичко върви по график. Във вторник, 25 юни, стана ясно, че това е срокът, в който ще започнат тестовете с реално използване на системата, които ще продължат три месеца.
Но отново не се разбра кога ще започне таксуването на тировете
"Досега се извършваше техническа експлоатация в "офис режим", каза зам.-министър Николай Нанков. Каквото и да означава това.
След нелека борба от страна на транспортния бранш и спешна среща при премиера Бойко Борисов пускането на тол системата все пак бе отложено с поне три месеца, докато не се направят всички тестове - каквото бе и настояването от страна на бранша. Отлагането бе добър повод премиерът да се самоизтъкне и да отбележи, че се вслушва в предупрежденията на транспортните фирми. "Искането на бранша, с което се съобразихме и съгласихме, е от 16 август да направим тестове в реално време с монтирани бордови устройства на техни камиони, без да плащат такси", обясни гордо Борисов. Целта е в този период да се наблюдава трафикът - вътрешният и транзитният.
Най-сетне на бял свят излезе и заветната пътна карта с обхвата на пътищата, които ще влязат в таксуването. В нея обаче са включени 10 800 км, какъвто бе първоначалният замисъл на МРРБ. След съпротива от страна на превозвачите министерството обеща обхватът да се съгласува с бранша. Според Николай Нанков той ще бъде "редуциран" до 6 хил. км, но само първоначално. Затова и за всички 10 800 км ще бъде изградена "техническата инфраструктура", но ще се таксуват "главно автомагистрали, първокласни пътища и някои от втори клас". Защо, след като таксуването няма да е върху 10 800 км, ще има контрол и на други участъци, не е съвсем ясно. Обяснението на Нанков е, че "така е по договор и трябва да се направи". Но след това зам.-министърът призна, че
постепенно ще бъдат включени и други пътища,
след техния ремонт.
Всъщност не се прави никаква "отстъпка" пред исканията на превозвачите. Планът за включването на третокласните пътища е замислен отдавна. В средносрочната бюджетна рамка на министерството на икономиката пише, че през 2019 и 2020 г. платени ще са само магистралите и първокласните пътища. В момента в експлоатация са около 800 км магистрали и към 3000 км шосета първи клас, което е под 4000 км, докато в обхвата с такси трябва да влязат 10 800 км. Разширяване на обхвата се планира за 2021 г., когато в тол системата ще бъдат включени и пътища ІІ клас, пише още в средносрочната рамка. Това обаче не бе обяснено нито веднъж от министри и чиновници.
В доклада си от 2015 г. Световната банка предупреди правителството, че добавянето на трети клас пътища ще донесе повече приходи, но поддръжката на системата ще е доста по-скъпа и сложна, а и няма да се приеме добре от страна на обществото. Но явно българските власти не са взели предвид и този факт.
Преди седмици и транспортният министър Росен Желязков се включи в темата по въвеждането на системата, като също застана на страната на превозвачите. Според него така, както е по задание и както се изпълнява, обхватът на тол системата е около 10 хил. км. По думите му приоритет трябва да бъдат автомагистралите и първокласните пътища и част от второкласните. С това Желязков се опита да спечели превозвачите, тъй като един от въпросите, които те често поставят пред регионалното министерство, е именно за обхвата. Те недоумяват как е възможно третокласни пътища да бъдат предвиждани в таксуването. Ако това се случи така,
това ще е прецедент в Европа
Освен въпросът около обхвата Желязков засегна и друга не по-малко важна тема - за парите. „По някои изчисления, по нетен размер, над 2 млрд. лв. ще влязат. В първата си част ще бъдат насочени в държавния бюджет директно. После ще бъде взето решение дали с тях ще бъде погасен дългът на БДЖ към държавата, или ще се използват за други цели" заяви той пред Би Ти Ви. Така транспортният министър за пръв път отвори въпроса за евентуално погасяване на дълга на държавната железница със средства от тол таксите. МРРБ никога не е отваряло дума за подобен вариант за харчене на пари от пътни такси. Според министър Петя Аврамова и АПИ със събраните средства ще се правят само пътни ремонти и рехабилитация на някои участъци. По последни данни очакваните приходи са около 700 млн. лв., като около 270 млн. от тях ще дойдат от леки автомобили. Досега са продадени над 4 милиона електронни винетки на стойност над 250 млн. лв.
На фона на неяснотата около обхвата на системата, очакваните приходи и тяхното "разпределение"
още по-нелепа е ситуацията с размера на тол таксите,
чието "осветляване" се отлага. И досега не се знаят окончателните тарифи. Предстоят още разговори с превозвачите, които продължават да се оплакват от липсата на комуникация с регионално министерство и АПИ. Във вторник Николай Нанков обяви, че крайният обхват и тарифите на тол системата ще станат ясни в "ранна есен". Съмнително е дали и този срок ще бъде спазен, като се има предвид, че размерът трябваше да стане ясен най-напред до края на 2018 г., после - до края на януари. Едва през април регионалното министерство се сети за обещанието си и представи вариант за таксите, изготвен от Световната банка. Анализът как таксите ще се отразят върху цените на основните храни и някои услуги показа, че най-сериозен ще е ефектът върху цените на хляба, брашното, минералната вода и млечните продукти. Въпреки че МРРБ и АПИ продължават да твърдят, че поскъпването няма да удари по джоба на потребителите, редица експерти опровергаха твърдението и прогнозираха драстичен скок.
"Автобусните билети и стоките ще поскъпнат незначително, не искаме да убиваме бизнеса", уверяваха от регионалното министерство. Първата реакция на превозвачите бе, че най-вероятно министерството си прави първоаприлска шега, тъй като по техни сметки разходите за тол таксите за някои превозни средства ще се окажат повече от сумите за гориво. Министерството се оправда, че в Европа е масова практиката цената да се формира според категорията на камиона и замърсяването на околната среда, както се планира да бъде и у нас. Сравнението с Германия сочи че там категориите са 20, тъй като се взема предвид клас на превозните средства от Евро 1 до Евро 6, както и клас на камиона според осите: от 7.5 до 12 т, от 12 до 18 т, повече от 18 т с 3 оси и повече от 18 т с над 4 оси. При най-тежките камиони - тези над 12 тона, разликата е доста драстична. В Германия таксата за тези превозни средства в зависимост от екокатегорията е от 33 ст. за км (за най-новите камиони) до 48 ст. на км за най-ниския евростандарт. У нас тол таксата за този вид возила се предвижда да е от 47 до 94 ст./км, или почти двойно повече. Излиза, че превозвач с модерен камион и с най-високия евростандарт у нас ще плаща толкова на километър, каквато е цената в Германия за стар и замърсяващ въздуха камион от най-ниска категория. Подобна е и ситуацията при сравняване на нашите такси с тези на Полша.
ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ
Засега остава загадка как ще работи самата система. Според информация на сайта на Националното тол управление (НТУ) отчитането ще става по три начина - чрез бордово устройство, чрез GRS или чрез маршрутна карта. Дали вече има доставени бордови устройства, тества ли се, какъв ще е наемът за тях или цената за закупуване, какво представляват и как ще изглеждат маршрутните карти и много други въпроси все още висят въпреки приближаващия старт на системата. Няма и конкретно решение дали държавата или националният доставчик ще разпространява мистичните бордови устройства.
Транзитният трафик ще използва т.нар. маршрутни карти, които обаче ще са с валидност само 24 часа. Транспортният бранш негодува и от това решение, тъй като опашките по граничните пунктове са огромни, а времето - твърде малко. Нанков обясни, че валидността на картата може да се задейства, след като започне реалното пътуване. Ако някой пътува без такава карта, може да бъде глобяван и на граничните пунктове като крайна мярка.
За контрол на трафика трябва да се монтират контролни рамки. И там нещата са доникъде. Според данни на тол управлението вече са изградени 65 от 100 нови рамки. Тепърва ще започва модернизацията на вече съществуващите контролни камери. За някои все още се чака разрешение за строеж. В страната ще има почти 300 точки, с което ставаме лидер по гъстота на стационарни контролни точки. Във Франция например те са едва 80.
От 1 юли ще започне и обучение на тол екипите, които сега следят за нередовни шофьори без винетки.
