Всяко покачване на заболяемостта у нас се съпровожда с един неизменен страничен ефект - в действията на властите започват да преобладават противоречията. "Вървяхме по ръба на бръснача, но постигнахме резултат, какъвто малко държави успяха", обяви на 1 март здравният министър. Денят бе забележителен с най-малко две неща - в болница го посрещнаха 4744 души, с 38.5% повече отколкото на 15 февруари. И ресторантите, казината и игралните зали отвориха след тримесечен локдаун.
Здравият разум изисква между тези две събития да има връзка, но връзка няма. Както често се случваше през изминалата година, в най-критичните моменти премиерът Борисов лично държи каишката на епидемията: "На 1 март задължително отваряш ресторантите. И на тази тема повече няма да говорим". Затова принизените до спътници в джипката професори отново нямат друга роля, освен да му пригласят.
Какво се случи през последните седмици? От 25 януари тенденцията на отстъпление на коронавируса се обърна и тръгна нагоре, като за 5 седмици случаите се увеличиха от 2960 седмично (18-24 януари) на 10 267 (22-28 февруари). Увеличението е с около 3.5 пъти. Хоспитализациите също се увеличават, като от 25 януари до 1 март ръстът при тях е 65% - от 2874 пациенти в болница тогава до 4744 в началото на тази седмица. При интензивното лечение увеличението е с 49% - от 264 на 394 души. При смъртността за миналата седмица починалите са 328 - с над 50% увеличение спрямо най-ниското седмично ниво от януари.
Това са стряскащи данни, но те са
далеч от кошмара миналата есен,
когато за няколко седмици случаите скочиха повече от 13 пъти, хоспитализациите се увеличиха почти шест пъти, а жертвите два пъти надхвърлиха 200 на ден, не на седмица. Когато миналия ноември започна хаосът с връщането на пациенти от болниците, в тях имаше настанени толкова хора, колкото са сега. Очевидно системата днес е по-подготвена за повишения натиск - преди седмица шефът на НОЩ ген. Венцислав Мутафчийски съобщи, че се изчерпват леглата във ВМА, "Пирогов" и Окръжна болница заради хора, които са се самонасочили към тях. Но все още наистина опашките са за ваксини, а не за линейки, както казва министърът на здравеопазването.
Ситуацията е различна от есента и защото сме на прага на пролетта и топлите месеци, а не пред дълга зимна депресия. Другият различен фактор обаче не е в наша полза - в момента имаме далеч по-заразен вариант на вируса и потенциално циркулиране на още варианти, за които знаем малко, а каквото знаем, то все е тревожно.
До предисловието на тази нова тенденция здравният министър проф. Костадин Ангелов и колегите му от НОЩ демонстрираха за пръв път от една година последователност, предвидимост и ясни правила по отношение на мерките. "Стремим се към числото 120 на 100 000, тъй като сме се убедили, че при него няма проблем за нашата система на здравеопазване. Когато заболяемостта надмине 200 на 100 000, започваме да имаме затруднения. Затова, следейки 14-дневната заболяемост, предприемаме стъпки на разхлабване. Ако има увеличение на случаите, затварянето започва от последно отворените сектори", обясни ясно министърът на 28 януари.
Когато дойде време това правило да влезе в действие обаче, то отново се разтегли до
обичайната непредсказуемост,
а в опит да оправдаят действията си, почти целокупно членовете на НОЩ (с изключение на вечния лош вестител ген. Венцислав Мутафчийски) влязоха в дълбоко противоречие със самите себе си. Ресторантите изведнъж не са опасно място за заразяване. В покачването на случаите няма нищо страшно - дължи се на новия вариант, а не на разхлабването на мерките. Здравната ни система няма да се пробие при повече от 200 нови случая на 100 000, а ще издържи и 300.
Когато на 14 февруари Борисов разпореди "На 1 март отваряш ресторантите", главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев дръзна да му противоречи. "Ако числата вървят нагоре, няма как заведенията да отворят. Ако има пречупване на кривата, ако задържим заболеваемостта под 200 на 100 000 и няма този непрекъснат ръст на приетите в болница и настанените в интензивен сектор, ще има зелена светлина", каза тогава Кунчев, който формално аргументира всички противоепидемични мерки у нас. Нито кривата се е пречупила, нито заболеваемостта е под 200, нито е прекъснат ръстът на приетите в болница. Но в събота главният здравен инспектор вече пееше нова песен.
"Посещението на ресторант за вечеря не крие особени рискове и ние се убедихме на база на практиката от това, което виждаме в СПА центровете. Проблемът идва след 22.30 - 23.00 ч. с музиката, с падането на някои задръжки, с много по-интензивната комуникация", заяви Кунчев. Шефът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев му пригласи: "Ресторантите не са мястото, където става най-голямото заразяване. Ако се спазва ограничението да не се задържат
големи компании дълги часове,
ще се справим".
Именно на сайта на центъра, управляван от Кантарджиев, от август е публикувана скалата на риска на Тексаската медицинска асоциация, която е най-често цитираната оценка на различните социални ситуации от гледна точка на опасността от заразяване с COVID-19. Според нея храненето в ресторант (затворено помещение) е от седма степен на риск по десетстепенна скала. С по-висока степен на риск са оценени фитнесите, кината (8), концертите, спортните събития и баровете (9). У нас отварянето върви в обратен ред, защото е преценено, че по-малко хора ходят на фитнес, съответно по-малка група от населението ще бъде изложена на повишен риск.
Вероятно заради схващането, че след 23 ч. компаниите по масите почват да пеят "Бяла роза...", у нас има нов прочит и на мярката "вечерен час". Той удобно съвпада с работното време на повечето нормални ресторанти, в които чалгата и танцът на маса не са задължителна програма, но иначе се провъзглася за ограничение.
Друга нова истина от последните дни е твърдението, че ръстът на заболеваемостта не се дължи толкова на по-меките или твърди мерки, а на разпространението на новия вариант на COVID-19.
Защо това минава за успокоение
и как двата фактора могат да бъдат разделени, знаят само авторите на това абсурдно твърдение. Появата на вариант, който се разпространява по-бурно сред населението, би следвало да е повод за по-голяма предпазливост, а не аргумент за разхлабване.
В страната се случват тревожни неща, но за тях се говори само мимоходом. Кюстендил от над месец е с няколко обиколки пред останалите области по нови случаи и няма изглед за подобрение. Тази седмица изневиделица над прага от 400 нови случая на 100 000 души минаха още две области - Плевен и Враца, като и при двете това се случи буквално за няколко дни. И в трите обаче е в сила повелята "Айде всички на заведение!", като в Кюстендил се стигна до парадокса маските да са задължителни и на открито, а заведенията да работят свободно на закрито.
Ако поведението на властите изглежда познато, то е защото вече го преживяхме веднъж - в есенните седмици преди да почнем да губим по 900 души седмично с COVID-19. И тогава, както сега, колкото повече се влошаваха нещата, толкова по-успокояващо ги представяха властите и толкова по-разтегливи ставаха условията за затягане. За щастие, страната ни бе подмината от третата вълна, която в момента съсипва страни като Чехия. Факт е, че покачването днес не е толкова стръмно като през есента. Но това не е гаранция какво ни предстои през следващите седмици. Гаранция би имало в ясните и предсказуеми правила. Колкото по-необмислено днес се рекламира някакъв оптимистичен български модел, толкова по-трудно ще бъде да се управлява разпространението на коронавируса в периода, когато това ще е от ключово значение. При толкова лекари и пр. COVID експерти в листите пандемията е голям коз в партийната надпревара. Следващите седмици ще покажат дали тя няма да се окаже и голям фактор на самите избори, но не в посоката, в която им се иска на управляващите.
