Приблизително около милион руски граждани са напуснали Руската федерацията след началото на войната в Украйна преди почти година. В това число влизат избягалите от въведената мобилизация, икономическите емигранти, както и опозиционери на режима на Путин, които се страхуват от репресиите. У нас също има руснаци, които искат да им бъде предоставена международна закрила, но българската държава невинаги е гостоприемна. С този проблем се сблъсква Ирина Дмитриева и дъщеря й Марфа, на които Държавната агенция за бежанците отказа убежище.
Законът не е спазен
Заради отказа на право на закрила рускинята Дмитриева заведе дело срещу ДАБ, което спечели на първа инстанция. В решението си против държавната агенция Административният съд в София сериозно критикува начина на работа на институцията, както и прилагането на закона в конкретния случай на поискано убежище. На първо място, без основателна причина агенцията е разделила молбата на майката от тази на 14-годишната ѝ дъщеря, въпреки че тя се представлява от нейния родител. В тази връзка следва да се отбележи, че малолетното до скоро лице няма собствена бежанска история, а нейната е неразривно свързана с тази на майка й, която изрично декларирала, че част от проблемите за връщането й в Русия са именно свързани с дъщеря ѝ и вероятността да ѝ бъде спряно лечението", посочва съдия Владимир Николов.
В тази връзка АССГ обръща внимание, че има заведено и второ дело, което е срещу отказа на ДАБ да даде бежански статут на 14-годишната дъщеря на Дмитриева. Засега съдът не дава ход на това дело заради липсващо пълномощно на адвоката на малолетното момиче. Но отсега е ясно, че и отказът на убежище за детето на Дмитирева е незаконен. Административният съд отбелязва, че в решението на зам.-председателя на ДАБ изрично се сочи, че не е получен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“, както изисква Законът за закрила на детето. "Това съществено процесуално нарушение, което действително следва да се установява по другото дело, евентуално ще доведе до връщане на преписката на административния орган, като по този начин съвсем ще се загуби връзката между двете дела и всъщност еднаквите бежански истории на майката и непълнолетната й дъщеря", категоричен е съдията.
Репресии в Путинова Русия
Според Държавната агенция за бежанците и прокуратурата, която изразява становище против жалбата, претенциите на Ирина Дмитриева и нейната дъщеря за право на убежище са неоснователни. В отказа си ДАБ твърди, че Руската федерация е демократична държава. Агенцията прилага по делото справка от дирекция „Международна дейност“, според която "съществуват проблеми, които касаят опозиционните партии и в частност техните лидери, но по никакъв начин държавната репресия не се простира върху техни привърженици и доброволци по време на тяхното активно участие или по време на избори". Освен това агенцията отбелязва, че Дмитриева доброволно е напуснала Русия и по никакъв начин не е възпрепятствана.
Самата Дмитриева обаче е убедена, че ще бъде преследвана от властта, ако се прибере в Русия. "В продължение на много години аз открито протестирах срещу властта. След началото на войната напуснах с дъщеря си страната, защото разбрах, че от този момент има опасност. Имаше посещение от полицията вкъщи и по-нататък разбрах, че морално и физически не мога да се намирам на територията на Руската федерация. След това са идвали, когато бях вече в България. Съобщиха ми, че съм имала посещение от полицията и са питали домоуправителя за нашето семейство. В Русия моята дъщеря се лекуваше. Откакто сме в България, лечението й продължава тук. Във връзка с това, че дъщеря ми няма да може да живее нормално без мен, защото заболяването й изисква да се провеждат ежедневни процедури, аз не мога да рискувам нейния живот", казва Дмитриева.
За да подкрепи тезата си, че в Русия действа тоталитарен режим, защитата на рускинята дава пример с опозиционера Иля Яшин, който получи 8 и половина години затвор заради разобличаване на военните престъпления на руската армия. Освен него Московският съд осъди и общинския съветник Алексей Горинов на 7 г. затвор само заради призива „не на войната“. "И с двамата жалбоподателката е работила през годините", отбелязва адвокатът на Дмитриева.
В крайна сметка съдът намира достатъчно доказателства, за да допусне, че Дмитриева може да бъде подложена на преследване, ако се прибере в Русия. Според съдията ДАБ е трябвало да извърши преценка за предоставяне на хуманитарен статут, ако чужденецът не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец. "Видно от приложените от жалбоподателката извадки от електронни медии, същата многократно е публикувала в интернет пространството публикации против официалните власти, както и снимки на организирани протести. Административният орган е следвало да изследва по-задълбочено бежанската история на Дмитриева. В случая наличните писмени публикации са достатъчни да се обоснове вероятна основателност на твърденията, че при евентуално връщане на жалбоподателката в Русия, същата ще бъде подложена на преследване именно заради изявената си гражданска позиция", казва съдът.
Освен това са представени доказателства, че нейният син е заменил руското си гражданство с украинско, "което на фона на продължаващите военни действия между Русия и Украйна може да се приеме за самостоятелно основание за преследване спрямо жалбоподателката при връщането й", смята съдията. "Съдът намира за основателни и доводите, изложени в жалбата, че предвид заболяването на дъщеря й от муковисцидоза и налагащото се постоянно и скъпо ежедневно лечение, при връщането й в Русия е възможно да бъде отказано такова лечение на детето именно поради изявената гражданска позиция на жалбоподателката", се казва още в съдебното решение.
Още руски бежанци
Ирина Дмитриева и нейната дъщеря Марфа не са единствените, които са избягали от Русия след началото на войната в Украйна. "До момента са подадени 156 молби за международна закрила от граждани на Руската федерация", съобщиха за "Сега" от Държавната агенция за бежанците. В процедура за международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците са 131 руски граждани. В същия период на общо 5 руски граждани е предоставена международна закрила, а на 41 е постановен отказ от предоставяне. През 2022 г. са образувани общо 62 дела срещу решения на председателя на ДАБ за отказ от предоставяне на международна закрила, от които 3 – срещу решения по молби на руски граждани.
"Всяка молба за международна закрила се разглежда на строго индивидуален принцип, като при произнасянето по нея се изследват в детайли всички факти и обстоятелства от бежанската история на кандидатите, както и представените от тях доказателства. С търсещите закрила лица могат да се проведат няколко интервюта, целта на които е да се установят различни факти от обективната действителност", разясняват още от ДАБ.
