Знаете ли, че в родния Бюджет 2019 е заложен по-висок дефицит, отколкото в този на Португалия, която допреди няколко години беше във фискална криза? За съжаление, в бюджет 2019 за пореден път правителството се фокусира върху по-големи разходи без структурни реформи и по-високи данъци без спестявания за криза.
Пореден излишък, пореден дефицит – защо?
Правителството залага дефицит, равняващ се на 0.5% от БВП за 2019 г., въпреки че за трета поредна година събира рекорден по своя размер излишък (още в края на първото полугодие вече беше стигнал 2 млрд. лв.). Това дори не е неприятна изненада, а порочен навик, който рано или късно ще се отрази изключително негативно на фискалната стабилност. Фундаменталната икономическа мъдрост гласи, че когато имаш неочаквани излишъци, трябва да спестяваш, а не да правиш всичко възможно, за да ги изхарчиш. Спестявай, защото това, което днес те изненадва приятно, утре може да те изненада неприятно. Рекордната данъчна събирателност наближава своя край.
По всяка вероятност настоящият икономически цикъл вече е преминал своя пик на глобално и местно ниво. Първите индикации, че това се е случило, са налице в развиващите се икономики като Турция и Аржентина, които изпаднаха в тежки кризи през настоящата година. България не трябва да остава в позиция, при която в държавния фиск не са предвидени никакви буфери срещу рязък спад в данъчните приходи и последващ скок в размера на дефицита, който би бил следствие на една рецесия или дори едно по-осезаемо забавяне на ръста на БВП.
Следващата криза няма да ни чака да си балансираме бюджета
През последните няколко години правителството имаше невероятна възможност на практика да имунизира държавния фиск срещу кризисен сценарий благодарение на рекордните излишъци година след година. Тези излишъци (или поне значителна част от тях) можеше да бъдат спестени във фонд за „черни дни“, както например прави правителството на Ирландия, което дори не е събирало бюджетни излишъци през последните години!
Но вместо това нашето правителство прави обратното. Разходите се вдигат, и то значителното увеличение не е дори за инвестиции, които може би биха могли да повишат продуктивността на икономиката. Правителството се фокусира в текущите разходи за персонал – заплати и пенсии. Това е изключително опасно, защото те са най-трудни за съкращаване на по-късен етап, дори в периоди на тежка икономическа криза. Това се дължи на огромния натиск от страна на определени лобистки групи (конкретно в държавния сектор). Поради това, когато се вдигат текущи разходи в периоди на рекордно високи данъчни приходи, това значително увеличава риска от изпадането във фискална криза, когато икономическият цикъл се обърне и приходите спаднат.
Залагаме по-висок дефицит от страни, които доскоро бяха във фискална криза
И като си говорим за фискални кризи, знаете ли, че в родния Бюджет 2019 е заложен по-висок дефицит, отколкото в този на Португалия? Българското правителство залага по-висок бюджетен дефицит, отколкото този в страна, която допреди 4 години беше във фискална криза, след като постигна рекорден дефицит от 11.2% от БВП през 2010 г. В началото на мандата на първия кабинет на ГЕРБ България беше фискален отличник, а Португалия на ръба на фискална катастрофа. Сега, по време на третия кабинет на ГЕРБ, правителството на Португалия очаква по-нисък бюджетен дефицит. Това е изключително тревожно развитие, което много ясно разкрива деградацията на качеството на фискалната политика в страната през последните няколко години.
Разбира се, тук трябва да се отбележи, че с оглед на факта, че вече няколко години поред фиска събира излишъци, то заложеният дефицит всъщност не е реален дефицит. Парите ги има, но просто правителството не иска да го признае официално. Защо? Защото залагането на дефицит дава повече свобода на управляващите да си правят каквото поискат. Когато държавната хазна събере „непредвиден“ излишък, той може да бъде изхарчен от правителството, без да е необходимо одобрението на парламента.
Нереалистична ли е прогнозата за ръст на БВП през 2019 г.?
Всичките тези фискални ужасии се залагат в условията на макроикономическа прогноза, която, конкретно по отношение на БВП, изглежда по-оптимистична от оправданото. С оглед на факта, че тази година растежът на БВП се очаква да отслабне (поради забавянето на ръста в първото полугодие), няма защо да смятаме, че догодина ще има обръщане на тази тенденция, било то и минимално (с едва 0.1 пр. пункта). За сравнение, МВФ прогнозира растежът у нас през следващата година да се забави до 3.1%, което изглежда като много по-реалистичен сценарий. По отношение на прогнозата на нашето правителство, няма как да не възникне въпросът какви ще са обстоятелствата, които биха довели до въпросното (леко) забързване в темпото на растеж на БВП, което то очаква.
Едва ли могат да са глобални. Икономическият климат през 2019 г. ще е доста несигурен, особено за Европейския съюз. Брекзит трябва да се случи тогава, което със сигурност не би имало стимулиращ ефект върху икономическата активност в съюза, а напротив – той ще направи инвеститорите по-предпазливи от всякога. Директен ефект върху България, разбира се, едва ли ще има, но индиректният е гарантиран, след като сме страна, членка на ЕС. Освен това се очаква Европейската централна банка най-накрая да вдигне лихвите си във второто полугодие на 2019 г. С оглед на това колко усилия чрез парични стимули бяха необходими на ЕЦБ, за да избута средното ниво на растеж на БВП в еврозоната до едва 2.5%, бизнесът ще е особено притеснен от потенциалното покачване на лихвите, било то и минимално. Още един фактор, който бута растежа надолу.
На глобално ниво ситуацията всъщност е дори по-зле. Тази година развиващи се пазари като Турция и Аржентина изпаднаха в тежки кризи, които, от своя страна, бяха предизвикани от редовното покачване на лихвените проценти от страна на американската централна банка – ФЕД. Нейната все по-рестриктивна парична политика предизвиква масово отдръпване на ликвидност от глобалните финансови пазари, и впоследствие – изтегляне на инвестиции от развиващи се икономики. Откъде тогава се очаква да дойде това покачване в ръста на БВП в България?
Вътрешен двигател на растеж при по-висока данъчна тежест?
Явно правителството очаква генераторът на този растеж да е вътрешен. Което е изключително нереалистично с оглед на факта, че правителството не предприема никакви мерки да стимулира подобен растеж. Точно обратното – за трета поредна година ставаме свидетели на покачване на осигурителната тежест, този път по линия на повишаването на максималния осигурителен доход. Миналата година бяха минималните осигурителни прагове и размера на осигуровките. По-миналата - размерът на осигуровките също беше вдигнат. И това се случва в период, в който няма икономическа криза, има рекордно висока данъчна събирателност (вкл. на осигуровки) и рекордно високи бюджетни излишъци година след година.
Откъде се очаква да дойде този по-висок растеж, когато правителството завишава данъчната тежест върху труда? Особено когато става въпрос за високоплатения труд, който е специфичният потърпевш от вдигането на максималния осигурителен доход? Това е трудът, който носи най-висока добавена стойност на българската икономика и съответно много значителен принос към ръста на БВП. Когато инвестициите в този тип труд биват дестимулирани, то неговият принос към растежа на БВП със сигурност ще е по-нисък, отколкото би бил иначе.
Наскоро от Институт за пазарна икономика припомниха, че през последните 10 години е имало поне 25 повишавания на настоящи данъци или въвеждането на нови такива. Да, това не са директните данъци върху дохода и ДДС, с чиято „стабилност“ правителството толкова обича да се хвали. Но „по-дребните“ индиректни данъци също са от значение, особено ако се отнасят до цената на труда, т.нар. „осигуровки“ (които на практика са си данъци, понеже изпълняват чисто преразпределителна функция). И през последното десетилетие те са на силно възходящ тренд. И въпреки това финансовото състояние на публичното здравеопазване и пенсионна система остават критични. Защо? Защото правителството отказва да прокара необходимите структурни реформи!
С рекордните излишъци последните две правителства на ГЕРБ имаха възможност да подсигурят дългосрочната фискална стабилност на държавата и да гарантират, че България ще е фискалният отличник на ЕС и по време на следващата криза. Те обаче избраха да направят точно обратното – чрез непрозрачно изразходване на всеки един излишък, безразборно вдигане на текущи разходи в нереформирани сектори и задушаване на растежа чрез постоянни увеличения в данъчната тежест.
