Тъкмо се очертаваше скучна разлъка, и шефът на "Спаси София" Борис Бонев обвини кмета на София Васил Терзиев в задкулисие с Делян Пеевски. Точно с Пеевски е все едно футболист цесекар да бъде нарочен за продажба на мач с "Левски", веган- че яде месо - нещо сакрално се къса, ритуално е убито. Кой е мъртъв? Умря официално утопията, че в София, този най-бляскав оазис на победилата промяна, нещо се променя. Всичко е вече виждано - и люспенето с обвинения за непростими грехове (времето на Стефан Софиянски), и несбъднатите очаквания на избирателите (постоянно при Йорданка Фандъкова), и усещането за паралелна власт (също постоянно, дори в мандата на вездесъщия Бойко Борисов). Ако някой столичанин се е самозалъгвал, че ПП/ДБ/"Спаси София" ще спасят София, то и тази надежда умря.
Да се анализира кой прав, кой крив в ситуацията, е безсмислено. В зависимост от гледната точка може да се каже, че Бонев и сие нямаха друг избор (недиалогичност при Терзиев, реакция след безспорно пошлото назначение на Богдана Панайотова за главен архитект и т.н.). Но пък може и да се рече, че амбициите на Бонев са много по-големи от скромните му електорални възможности; че е трябвало при издигането на Терзиев да му светне в какво се забърква, а не да баламосва избирателите... Повод за размисъл има и "жълтопаветният сектор" като цяло - кандидат-кмет ли имаше през 2023 г., или просто
бизнесмен, който може да си плати кампанията?
И ако наистина я е платил, а това му е било най-ценното качество - да чакаме после да бъде "диалогичен", или пък да се изненадваме от името на главната архитектка?! Именно това дискутират в момента хората в социалните мрежи, но тъй като за най-важните неща няма доказателства, то е наливане от пусто в празно. Затова далеч по-значими са чисто политическите следствия. А те, малки, големи, или още по-големи, с вероятност от 99.99 процента, са:
Васил Терзиев почва в момента последните си две години и половина като кмет на София. Макар на никой да не му хрумва в момента, имаме новина с хоризонт 2027 г. -
сегашният кмет няма да повтори мандата
Няма, понеже без участието на Бонев цялата тази софийска общност не струва. Обединена, тя победи едва с 5000 гласа през 2023 г. Ваня Григорова. Без Бонев, през 2027 г., независимо дали ПП и ДБ ще функционират в настоящата или друга форма, тя ще е нищо. Разбира се, на вота тогава този сектор отново може да е единен. Но очевидно не около Терзиев. Новината с две и половина годишна давност е интересна при факта, че при политическия му прощъпалник мнозина предричаха дори премиерска кариера на Терзиев - няма как това да стане при безславното развенчаване, макар да разполага с родова закалка.
Решенията в столичния общински съвет ще се вземат още по-трудно, с повече пазарлъци. Не може да е друго, след като формациите се увеличават. Засега не може да се прогнозира дали всичко това ще значи невъзможност на кмета да управлява въобще, или все някак ще прокарва решенията си. Но определено процесът ще е доста по-сложен спрямо нелекия сега, чрез много повече "аз на теб - ти на мен" - и публични циркове, замазващи тайните сделки или като възмездие срещу провалените.
ГЕРБ печели всякак. И инструментално като възможност за въздействие в съвета, и имиджово в общ политически план. По-важен от двата е вторият успех. След краха на "сглобката" кадрите на ПП-ДБ бяха методично разкарани от всякаква възможна власт. Един кмет на София остана на "демократичната общност", а също кметове на Варна, Благоевград и Пазарджик (и Хитрино, ама там няма общност, хеле пък демократична). Сред тях емблемата е София, разбира се. Но с шута на "Спаси София" спрямо Терзиев "демократите" се провалят сами, разконспирират се като
"неможачи" - какво по-хубаво за ГЕРБ?
"Те не мога да управляват. Хубав-лош, аз мога!" - това бе една от рекламните линии на Борисов през последните години. Каквото и да говорим днес, столичната разлъка наля доста вода в мелницата му.
В следващите две години и половина Борис Бонев ще ознаменува със селфи всяка разместена жълта плочка, наклонено бордюрче, мъхесто непочистено дърво - завладени от #mafiqtа. Защо ще го прави е ясно, както и защо не го правеше година и половина досега.
Освен тия следствия, най-вероятно ще има още едно. То не е чак толкова сигурно, затова следва да се представи като хипотеза. Но пък е най-важна от всички - ПП-ДБ чисто практически да загубят управлението в градовете, които имат засега чрез кметовете; да се разделят с единствената си власт, с която разполагат; в следващите две години и половина
кметовете им да бъдат формални, тотално блокирани от ГЕРБ
в съветите, в смешната роля да се оправдават, вместо да управляват; обирайки хорското негодувание, а реално да управлява ГЕРБ зад тях.
Пътят да се случи в София е отворен. ГЕРБ още преди действието на Бонев говореше за нов председател на съвета.
Във Варна почти вече се е случило. Мнозинството про ПП-ДБ вече е срещу ПП-ДБ. Процесът тръгна, след като ПП-ДБ излезе от правителството. Ако някой си мисли, че разстановката в централната власт няма връзка и със столичния разкол, значи е наивен.
В Пазарджик нещата никога не са били спокойни. И в Благоевград ПП-ДБ зависят от други формации, не от ПП-ДБ.
Всичко това би било още от бавното, постепенно, но също така
бясно-нахъсано чегъртане на ПП-ДБ
А на въпроса "Защо се получи така?" има по един обективен и субективен отговор. Обективният - ами просто през 2023 г. електоралните гласове за формиране на стабилни мнозинства в съветите не бяха достатъчни. Субективният, тоест зависещият от субектите на терен - тия субекти нито преди 2023 г., нито после формираха единен организъм, общност; всичко бе насипно, на юруш - така се коалираха, съответно нищо кой знае какво не ги задържа заедно, така се и разпадат.
