Във всяка нормална държава коректните данъкоплатци - независимо дали са фирми или граждани, са на почит. Не и в България. Тук просперират тарикатите. Те се радват на невероятно привилегии и когато нарушат закона, не само, че не се наказват, но и се поощряват.
Типичен пример за това е раздутият бюджет за догодина, скалъпен от служебния министър на финансите Людмила Петкова. В него цялата тежест от повишените данъци, осигуровки и контрол се стоварва на гърба на добросъвестни данъкоплатци, докато
данъчните нарушители и богопомазани браншове получават индулгенция.
Да вземем за пример силно разкритикуваната данъчна амнистия, която се оказва най-приходоносната извънредна мярка на финансовото министерство. Тъй като НАП не може да събере една огромна сума данъци и осигуровки (от порядъка на 20-30 млрд. лв.), т.е. да си свърши работата, държавата е готова да опрости наказателните лихви, ако задълженията бъдат изплатени в рамките на 2025 г. Нещо повече - с парите на всички редовни данъкоплатци, включително и тези, които са си платили с лихвите просрочените данъци, правителството иска да налее 2 милиарда лева в държавната Българска банка за развитие, за да може тя да кредитира фирми-длъжници, които искат да се възползват от данъчната амнистия.
Забележително е обяснението, дадено от министър Людмила Петкова в Народното събрание защо се прибягва до тази странна схема на кредитиране на закъсали финансово фирми: много фирми покрай ковид-кризата не са превеждали в хазната данъци и осигуровки и сега не можели да участват в обществени поръчки. А кой е казал, че трябва да участват задължително в обществени поръчки и да получават още пари от държавата? И защо трябва да се стимулират некоректните? Интересно, като са закъсали, как после ще връщат заемите?
И дали това няма да доведе до поредното източване на ББР
от фирми на близки до властта бизнесмени? Та нали бившият изпълнителен директор на банката Стоян Мавродиев все още го издирват точно за това?
Още по-скандален е вторият вид данъчна амнистия - узаконяване на недекларирани доходи, като се плати 15% данък върху суми, на които данъчни и други контролни органи изобщо няма да търсят произхода. На практика служебният кабинет предлага да се узаконят парите от корупция и от незаконен бизнес като контрабанда, наркотрафик и пр. Редовните данъкоплатци са спуквани от данъчни проверки и ревизии дори и да не са извършили никакво нарушение, но укривалите доходи, ако решат да ги извадят на светло, ще бъдат пощадени от ревизорите и няма да носят никаква наказателна отговорност?!
Редовните данъкоплатци от частния сектор ще платят пресолено и скока на заплатите с 30 до 50% на полицаите, военните, преподавателите в университетите, както и на всички останали бюджетни служители, на които МФ е планирало най-малко 10% ръст на възнагражденията догодина. За да има пари за по-високи заплати в бюджетните сфери от 2026 г. е планирано да се вдигнат осигуровките на работещите в частния сектор с 3%, а от 2027 г. - с 2%.
Увеличението на осигурителната тежест и за работещите, и за работодателите им, е направо цинично на фона на раздутата и неефективна държавна администрация, която е привилегирована да не плаща лични осигурителни вноски за пенсия и здраве. Това важи и за полицаите, които освен това се пенсионират по-рано и ползват много допълнителни придобивки. При всяка заплаха за полицейски протести обаче парламентът безропотно гласува по-високи заплати в МВР - включително и за чиновниците зад бюрата. Най-дащни са политиците в предизборни години, може би защото МВР трябва да охранява честното провеждане на вота. И
никой вече дори не обещава някаква реформа в държавната администрация, полицията или армията.
Камо ли да обвърже увеличението с някакво качество на работата.
Земеделците също се научиха как да смучат извънредни субсидии - като спретват по два протеста годишно. И сега се канят да направят това, защото в бюджета за 2025 г. нямало предвидена "украинска помощ". Еврокомисията категорично е обявила, че програмата за подпомагане на засегнатите от войната в Украйна страни-членки няма да продължи през 2025 г., но нашите земеделци, начело със зърнопроизводителите, настояват в бюджета да бъдат предвидени средства. И като нищо депутатите ще ги гласуват, ако се съди по застъпничеството им за агросектора също в предизборна обстановка. Колко пари им трябват на земеделците? Поне 600 млн. лв. - колкото успяха да си издействат през 2024 г. при това отново като извънреден и непланиран разход в тазгодишния бюджет. И това се случва, въпреки че те нямат никакви проблеми с продажбата на продукцията си и че отчитат добри печалби.
Банки, хазартни фирми, ресторантьори също са привилегировани сектори, които
се ползват с огромна протекция от всякаква власт,
стане ли въпрос за вдигане на данъци и затягане на колани.
Какво се случи с идеята да се завишат държавните такси от 20 на 30% на хазартните фирми? Такова намерение имаше в първоначалния пакет от мерки на Министерството на финансите за повече приходи в хазната, за които първи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи. Кога точно се отказа МФ от този допълнителен приход - след разговорите с политическите сили в парламента или след срещи с хазартните фирми, не стана ясно. Стигна се до още по-голям абсурд - за разлика от държавата, банките започнаха да вземат процент при печалби от хазарт, който е по-голям от този при обикновен превод. Само кабинетът, кой знае защо, не желае да обложи по-високо този порок, от който се печелят милиарди.
Банките също натрупаха огромни печалби през последните години. С въвеждането на всякакви такси и редовно увеличение на вече съществуващите, с постепенно вдигане на лихвите по кредитите и нулево ниво на тези по депозитите, се стигна до 50-60-70% ръст на корпоративните печалби на банковата система до рекордни суми от над 3 млрд. лв. годишно. Тези тенденции не са български патент, забелязват се и в други страни от Европа, но някои правителства вече реагираха и наложиха под една или друга форма допълнително облагане на банките. Това се случи в Италия, Испания, Швеция, Унгария, Словакия, Литва. Т.нар. "солидарна вноска", която да бъде превеждана от банките три години поред - от 2025 до 2027 г., гласува наскоро и Латвия.
У нас обаче МФ с доста неубедителни мотиви се отказа от допълнително облагане на прекомерно високите печалби на нашите банки след разговори с тях, което силно намирисва на лобиране. Проблемът е, че ако един сектор бъде пощаден, ще пострада друг, за да се върже бюджетът. Няма политики, няма посока за развитие на страната,
всичко е стъкмистика, аварийно спасяване и лобиране
в тази политическа въртележка от предсрочни избори и временни правителства.
Типичен пример в това отношение са ресторантьорите, които продължават да искат привилегии под формата на 0% ДДС, въпреки че ковид епидемията отдавна приключи, цените в заведенията драстично се вдигнаха, а не им липсват и клиенти. В бюджет 2025 не е предвидено ставката да остане в сила, но баш ресторантьорите вече нагло заявиха, че си имат достатъчно силно лоби в парламента, за да променят това.
Всъщност всеки един бизнес има правото да се защитава и да се противопоставя на повишения на данъци, акцизи или осигуровки от днес за утре. Дори и най-печелившите фирми не биха понесли драстични промени, каквито са данъчните, ако се сервират от управляващите месец преди да бъдат приложени, без никакво обсъждане и подготовка. Така не се прави в нормална държава, която има претенциите да стане член на еврозоната и ОИСР, особено, ако отчаяно се нуждае от свежи инвестиции. Заварените чужди инвеститори пък, много от които са част от големи международни корпорации, още в средата на годината гласуват бюджетите си за следващата година, и искат предвидимост за своите разходи. Те обаче са сюрпризирани с увеличение на максималния осигурителен доход или с нови данъци, както например върху добива на подземни богатства, точно преди, че и след Коледа.
Почти всички финансови и икономически експерти, включително и БНБ, са убедени, че бюджетът на служебното правителство не трябва да бъде приеман в този вид и се нуждае от сериозна преработка, най-вече в разходната част. Проблемът е, че и ново правителство при тази конфигурация в парламента, едва ли ще предложи нещо по-разумно.
