Е, доживяхме и това – доскоро Бойко Борисов размахваше кости на покойници за политически цели, а вече и на живи, поначупени. Убитият от комунистите дядо на премиера бе заменен според нуждите на деня с пребития студент Евгени Марчев. „Това никога не е било толерирано от нас. Но неговият дядо комунист не ни е дал възможност някога ние да отидем да учим в Брюксел, Лондон, "Харвард" и където и да било. На тяхната възраст ни караха, когато имаше авария в Чернобил и се стелеше радиоактивен прах, да маршируваме на манифестации с червени връзки. Тази демокрация им даде възможност да могат да идат да учат, да работят, да пътуват, да видят света”. С тези думи Борисов обговори полицейското насилие над младежа.  И така според излиянията му се оказа, че животът на дядото и боят над внука са свързани в обща тема; нещо от рода на – „Не е хубаво, че е бит, ама дядо му е комунист!”. Вече трети ден всеки нормален българин се чуди

може ли човек с глава на раменете

да произведе точно такива изречения; още повече когато биографията на автора здраво е свързана с ръководителя на БКП Живков, участвал е във Възродителния процес (според собствените му признания), при чернобилския дъжд не е бил дете, а е градил кариера в МВР, един от репресивните апарати на БКП. Пък и комунистите ли пречеха на такива като Борисов да се изучат? Нима причината не е очевадната оскъдица в интелектуалния багаж? Но с чудене или без, изказването е факт, а то е изключително морално пропадане, за което не е измислена азбука да се опише.

Интересното обаче е, че в политически план тази очевидна низост на Борисов не е просто словесна хрумка. Тя е част от линията на поведение в най-трудните дни на премиерския му живот.

Вече е позабравено, но големият взрив, който някога роди политика Борисов и хвърли омая върху населението, почиваше върху три възприятия на образа му – Бойко Възмездителят, наказващ всички дребни и едри крадци, Бойко, който се разправя с ДПС, и Бойко, който пази народа от комунистите.

Първите два мита много отдавна са разсъблечени.

Но третият се оказа устойчив и най-ефективен – благодарение на него той се окичваше с какви ли не „автентично десни” брошки, включително „историческия компромис” през 2014 г., повторен миналата есен на места на общинския вот. Днес покрай изявите на Христо Иванов, а и на Минеков, Хаджигенов и Бабикян (също част от този сегмент) се ражда ново дясно – без Борисов. Какво е то, ще го бъде ли, не се знае, но пръкне ли се наистина, ще се счупи последната ос, около която някога из народните въжделения се завъртя „планетата Борисов”. Точно поради тази причина сега примерът не спира да демонстрира уважение към Иванов ( макар „Демократична България” да му прави поразии), а и постоянно натъртва, че за власт се точат тия, които „знаем, че не могат да управляват” (избирателно прицелване в БСП).

С тази тактика Борисов се е вкопчил в изтласкващото го дясно

и пак чрез нея се мъчи да разделя площада – десните хора да прозрат, че мястото им не е при БСП. И точно тази политиканщина в крайна сметка доведе до общ разказ за момчето и дядо му, примесена с елементарно отсъствие на морал. Получи се следното: „Биха го, лошо е, ама ето – живее в чужбина, пък ние навремето..., защото комунистите... - демокрация цари като няма комунисти, да я пазим!”. Така

Бойко Демократа опита да рефрешне образа на Бойко Не-комуниста

с надежда да спаси последното изречение от бляскавия някога етикет. Не му се получава.

Но това не е всичко. Политическата линия на поведение на Борисов има и втора характеристика – готовността да каже и невъзможното, за да усмири някак протестите. Натискане на педала докрай с цялата церемониалност. Единствено властта  е целта, нищо друго. Чуха ли например тия дни българите, че се задава най-страшното, ако клатят управлението  – разпад на етническия мир? Да, чуха го преди уикенда край „Догансарай” (и никакъв мир не се разпадна, напротив – спорещите страни пяха химна). А чуха ли, че протести насред коронавируса са опасни за здравето? Да, и това чуха (макар че, докато нямаше протести, Борисов лично два пъти разреши нощните кръчмарски сборища).

А яви ли им се той като един ангел хранител,

бдящ да не сторят поразия? Да, трябваше да изтърпят и среднощна логорея на застаналия пред иконата премиер. Очевидно тия дни той и съветниците му се раздават на макс, изстискват най-доброто от себе си, но могат малко. В този ред дойде и въпиещата глупост за дядото, чиято комунистическа биография едва ли не оправдава боя над внука. Но по-интересното е какво ли остава да видим следващите дни? Може би Бойко с голи ръце изражда пухкаво, сладко бебе?! Ха дано, защото страхът да не падне от власт досега ражда единствено чудовища!

Третият елемент от политическата линия на премиера е посланието, адресирано до МВР и другите органи на реда. Има ли още неразбрали, че след широкоспектърния изказ на премиера (плюс туткането при проверката) инцидентът ще остане без последствия? Дори да бъде обявено наказание, ще е формално.

И понеже в крайна сметка иде реч за чисто човешки постъпки, ето едни други думи. Каза ги дядото на Евгени: „Нямам закрила от никого. В моя живот сам съм се борил и всичко, което съм постигнал, съм го направил с моя труд. Омерзен съм, не ви прави чест да слизате толкова ниско, да правите такива изявления. Комунистът аз съм ви попречил да учите? На мене никой не ми е пречил никога в живота, защото знаеха, че съм честен, почтено дете. Навсякъде ми даваха път и аз вървях. И това, което исках, аз го постигнах - блестящ хирург. Може да изглежда надменно, може да изглежда дори неприлично, но

това е моята цена, тя е от хората.

Вие от живота на моя внук искахте да дадете смърт, а аз от смъртта 50-60 години съм създавал живот.  Животът, това е най-висшата ценност на нашето общество. Няма нищо по-хубаво от това, по-ценно и по-драго”. Думите са на д-р Димитър Димитров. Чу ли, Бойко, цената?! За цената иде реч, разбираш ли? Колкото и дълго да останеш на власт, твоята човешка цена вече не струва. И в тая работа няма комунисти и не-комунисти!

Д-р Димитров, дядо на Евгени Марчев, отговаря на премиера Борисов