Всеки трети шофьор е или повлиян от алкохол или наркотици, или е без книжка, или управлява превозно средство, което не е регистрирано. Констатацията направи през август Бойко Рашков, тогава все още вътрешен министър. МВР започна акция, която продължава и досега, за шофьорите, които сядат зад волана пили или дрогирани. Има дни, в които МВР засича десетки дрогирани, статистиката е стряскаща. Когато проверки започнаха и сред самите полицаи обаче, те алармираха за проблем, който явно от години е ясен, но просто досега не ги засягаше - полевите тестове не винаги са точни, кръвните, които ги "ревизират", се бавят ужасно, а през тези дълги месеци шофьорите с положителни тестове търпят санкции.
Проверките на полицейските служители започнаха, след като в рамките на няколко дни излязоха наяве случаите на
двама от МВР, управлявали автомобили след употреба на наркотици,
поне според резултатите от направените им тестове. При масовата проверка сред полицаите не закъсняха и първите положителни проби - на шестима служители на реда в Бургас. Тогава полицаите започнаха да поставят под съмнение достоверността на резултатите. Фокусът на техните подозрения пада върху това дали техническите средства, чрез които е било извършено тестването, са годни да отчетат правилно дали в изследваните проби има наркотични вещества.
В защита на далите положителни проби полицаи излезе и зам.-председателят на Синдикалната федерация на служителите на МВР (СФСМВР) Генади Тенев. Техническите средства, с които се проверяват полицаите, са неточни и често дават положителен резултат от редица медикаменти, приемани по лекарско предписание, каза той пред Нова тв. По думите му над 200-300 лекарствени средства съдържат вещества, които могат да бъдат отчетени от полевия тест.
"Правилото за токсикологичния анализ, независимо дали говорим за клинична токсикология или за целите на криминалистиката, е тестовете задължително да се извършват на две равнища. Първото е откриване, а второто задължително равнище преди вземане на всякакви мерки, е потвърждение. Кръвният тест е потвърдителният и нямаме право на действие преди потвърждение", посочи преди дни и акад. Добрин Свинаров, който е началник на Клиничната лаборатория и клинична фармакология в УМБАЛ "Александровска". Не това обаче следва от законовата уредба сега - МВР действа само на базата на тестовете, а кръвните проби идват след това и в някои случаи въпреки усилията на полицаите да не ги допуснат.
Според Свинаров при тестовете, използвани от полицията, се открива само част от съединенията, за които са предназначени. "От една страна, негативният полеви тест може да не означава чист тестуван. От друга, позитивният тест може да е обременен от грешка, декларирана в спецификата на теста. Всеки производител декларира какви са възможните пречки и вещества, които могат да дадат фалшиво положителни резултати“, каза още Свинаров пред Нова тв. Като пример за такива вещества той посочи, че
много от комбинираните препарати за настинка съдържат псевдоефедрин,
който при тестване дава позитивен резултат за амфетамини. Според него положителен тест за морфин може да се получи при употреба на кодеин, който също се съдържа в лекарства за настинка. Подозрения има и че употребата на енергийни напитки могат да доведат до положителен резултат при тестовете.
Служителите на МВР са тествани с Dreger DrugTest 5000. Това в момента е и най-често използваното средство за проверка на шофьорите. То се използва в България от 2010 г., когато е определено за извършване на проверка за употреба на упойващи вещества от водачите на МПС със заповед на вътрешния министър.
Въвеждането на Dreger DrugTest 5000 съвпада и с периода на драстично увеличаване на проверките за наркотици, извършвани на годишна база от МВР сред шофьорите. В края на 2020 г. тогавашният министър на вътрешните работи от ГЕРБ Христо Терзийски отговаря на парламентарно питане, че по данни на ведомството в периода 2012 - 2014 г. извършените проверки са били в диапазона между 250 и 500 за година, след което се увеличават драстично, за да достигнат до 8776 през 2019 г. и приблизително 6000 от януари до октомври 2020 г. От данните на Терзийски се вижда и ръстът на установените при проверките положителни проби - те се увеличават от 1550 през 2016 г. до 2111 през 2019 г. и 1516 от януари до октомври 2020 г.
Законът за движение по пътищата (ЗДвП) предвижда както
значителни санкции, така и тежки принудителни административни мерки
срещу водач, дал положителна проба за наркотични вещества. Сред мерките са временно отнемане на книжката (до 18 месеца) и прекратяване на регистрацията на автомобила. Те биха могли, и това се случва най-често в практиката, да се налагат единствено въз основа на положителен тест, извършен с Dreger DrugTest 5000 и преди излизането на резултатите от кръвния тест, ако шофьорът е поискал изрично такъв.
Това означава, че дори водачът да не е употребил наркотици, в случай на фалшиво положителен резултат при теста с дрегера, той ще бъде подложен на тези принудителни мерки до излизането на резултатите от изследването на кръвта, ако такова изобщо е направено. Сега наредбата регламентира, че пробите се изпращат за изследване само в специализираните химико-токсикологични лаборатории на ВМА в София и Варна, в лабораторията към Медицинския институт на МВР, в научно-техническите лаборатории към ОДМВР или в Националния институт по криминалистика при МВР. Реално обаче тестовете се правят в една-две лаборатории, което много бави резултата.
Служебният вътрешен министър Иван Демерджиев обаче е категоричен, че тестовете са точни от гледна точка на наличие на определено вещество. А повечето лекарства, които тестовете засичат като наркотици, се изписват със специални рецепти. Кръвният тест, по думите му, добавя към картината причината дадено вещество да бъде засечено.
"За мен основният проблем е бавното извършване", каза Демерджиев пред Нова тв. Затова сега се работи по промени в наредбата за вземането и обработването на пробите. Идеята е те да могат да се обработват във всеки областен град, а не само в София. И стандартът за бързина на кръвните проби за наркотиците да е като за алкохола. "За мен е нетърпимо тези проверки да се правят месеци наред", подчерта Демерджиев.
Законовата възможност принудителни административни мерки да се налагат на водач само на базата на резултата от теста с дрегера е изключително проблематична от гледна точка на ефективността на използваните технически средства за тестване. Според изследване на група норвежки учени, проведено през 2015 г. и публикувано в Журнала за аналитична токсикология на Оксфорд, съотношението на фалшиво положителните проби при тестване с Dreger DrugTest 5000 спрямо взетите 50 минути по-късно кръвни проби от същите лица е 14,5% за канабис, 23,2% за амфетамини, 38,4% за метаамфетамини, 87,1% за кокаин, 65,9% за опиати и 36,4% за бензодиазепини. Изследването стига до извода, че Dreger DrugTest 5000 не може да идентифицира с достатъчна степен на сигурност водачите, които шофират след употреба на наркотични вещества, поради
високите проценти на фалшиво положителни
и фалшиво отрицателни резултати, които тези технически средства отчитат, в сравнение с кръвните тестове.
Но високата вероятност дрегерите да отчетат неверни резултати повече от едно десетилетие не беше пречка за служителите на МВР да налагат принудителни административни мерки по ЗДвП на гражданите. Невъзможно е да се посочи с точност колко често българските шофьори са ставали жертви на фалшиво положителни резултати от дрегерите. Статистика няма, а и да имаше, тя не би отчела случаите, в които водачите не са поискали кръвно изследване, както и тези, в които шофьорите са били разубедени от полицаите да се възползват от законовото си право на кръвна проба. Но очевидно проблем има.
Най-доброто решение би било в закона да се регламентира, че използването на технически средства като Dreger DrugTest 5000 е само индикатор, че има вероятност водачът действително да е употребил наркотици, но задължително да следва кръвно изследване. А принудителните административни мерки да се налагат от органите на МВР само след излизането на резултатите от изследването на кръвта. Именно кръвните проби трябва да бъдат посочени в закона като единствения достатъчно сигурен начин за установяване на употребата на упойващи вещества.
Но българският законодател в лицето на няколко народни представители
предпочита да набира политически дивиденти
пред това да твори закони в полза на гражданите. Насред дебата за фалшиво положителните тестове депутатите от ГЕРБ Христо Терзийски, Томислав Дончев и Георг Георгиев внесоха предложение за промени в ЗДвП и в Наказателния кодекс. С тях се променя правната същност на отказа на водача да се тества. Сега това е административно нарушение, но според тримата депутати от ГЕРБ отказът трябва да е престъпление, т.е. да се криминализира. Въпросната законодателна инициатива е популистка проява, която не е в състояние да доведе до спад на транспортните нарушения, но за сметка на това ще повиши нивото на направените тестове, съответно и на фалшиво положителните. А това отваря вратата за абсолютен произвол с правата на гражданите.
Докато не бъдат приети законодателни изменения, че валидни за санкции са само резултатите от кръвни тестове, шансът на гражданите да защитят правата си остава в това да настояват да им бъде направено кръвно изследване, когато се съмняват, че дрегерът е отчел фалшиво положителен резултат. Така след излизането на резултатите от кръвния тест, те могат да обжалват наложените им мерки и да съдят МВР за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В това отношение отскоро има и практика на административните съдилища в полза на гражданите.
Върховният административен съд (ВАС) постанови прецедентното си решение по случай на наложени принудителни административни мерки на водач с фалшиво положителна проба за наркотици от теста с дрегер. ВАС приема, че според закона именно стойностите, установени с медицинското изследване, т.е. изследването на кръвта, са определящи. Затова не могат да се издават заповеди за прилагането на принудителни административни мерки, докато няма резултат от кръвното изследване, което безспорно да установи употребата на наркотични вещества.
