Висшият съдебен съвет (ВСС) създаде публичен регистър на посегателствата срещу независимостта на съдебната система. Един от казусите, които няма да влязат в този регистър, макар и мястото им да е точно там, е "ЦУМ-гейт". Този случай събира накуп всички пороци на съдебната власт. Като се започне от всевластието на главния прокурор и неговата безконтролност, и се стигне до раболепието на съдебния инспекторат, уж призван да брани независимостта на магистратите и престижа на третата власт. Централно място в цялата сага заема и поведението на главния инспектор Теодора Точкова. Черешката на тортата е Висшият съдебен съвет. Предишният му състав си
зарови главата в пясъка, като отказа да изслуша главния прокурор
Сотир Цацаров. Новото мнозинство на съвета пък не пожела да извика главната инспекторка и да я изслуша по обвиненията на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, че е накърнила престижа на съдебната власт.
Повече от 2 години Точкова се раздаде максимално, за да опази в тайна доклада от проверката на ИВСС по темата. По ирония на съдбата документът видя бял свят на 9 декември - денят срещу корупцията. И това бързо потвърди съмненията, че упорството да бъде укрита информацията е било, за да не лъсне, че всъщност проверка по скандала не е имало. Че инспекторатът не е посмял да притесни тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, а услужливо е отворил чадър над него. Инспекторите са се задоволили да помолят Цацаров да обясни поведението си, той отказал да съдейства, затова те ползвали прессъобщението на прокуратурата, в което се отрича главният прокурор да е вършил нещо нередно. Едва ли има нещо по-скандално от това главният прокурор, бранителят на закона,
да откаже да съдейства на конституционно закрепен орган
да направи обективна и задълбочена проверка.
По време на съдебната битка за публичността на информацията Точкова направи и невъзможното, за да не стане проверката публична. Стигна се дотам, че да иска отводи на съдии, защото може би са чели вестници. Както и да иска възобновяване на окончателно решен съдебен спор, само и само да спечели още месеци, в които да не изпълни влязло в сила съдебно решение и да даде информацията. Наложи се Върховният административен съд да й посочи, че злоупотребява с право.
Точкова отказа да се яви във Висшия съдебен съвет, както настояваше Лозан Панов. Инспекторката прати до съвета правото си на отговор до някои медии, описали фактите по скандала. И
Висшият съдебен съвет прие това без никакви забележки
А за парламента такъв скандал все едно няма, макар че точно той избира и би трябвало да носи отговорност за работата на инспекторите.
Документите по “ЦУМ гейт” не случайно бяха дълго време крити - те ясно показват как Цацаров просто се е подиграл не само с инспектората, но и със съдебната система и с обществото. След това инспекторатът е направил всичко възможно, за да оневини Цацаров. Макар че много по-голяма тежест щеше да има, ако Цацаров беше оневинен с публично обяснени и логични аргументи. Още повече, че след това той беше избран за председател на антикорупционната комисия КПКОНПИ - длъжност, за която се иска безупречна репутация. Нищо чудно да има апетит и към председателското място във ВКС, което ще се освободи през февруари 2022 г. с края на мандата на Панов.
Вместо това пред обществото да се разиграва този абсурден спектакъл на фасадната проверка. И усещането, че Цацаров е оневинен само защото е бил главен прокурор, ще остане завинаги.
Кому е нужен такъв инспекторат,
който само брои ненаписаните дела на съдиите в опит да уязви неудобните? Със сигурност не това очакват обществото и магистратите, които разчитат, че тази институция работи, следвайки закона и етичните принципи, а не някаква омерта. Той обаче е нужен за запазване на статуквото. Затова и мнозинството във ВСС с такава страст се хвърли да адвокатства на Точкова.
Интересно дали след като докладът за "ЦУМ-гейт" стана публичен и размърда блатото, парламентът няма да се събуди най-сетне за това, че Точкова и инспекторите от месеци работят с изтекъл мандат, което гази принципи на Конституцията и законите. Дали пък опазването на информацията по "ЦУМ-гейт" не беше и задачата, която Точкова трябваше да свърши като главен инспектор. Това ще се разбере от бъдещото ѝ кариерно развитие. Защото статуквото тук се отплаща и с постове.
