Борисов каза, че имаме "два коза" на изборите за еврошефове, което ми се видя бридж-белот на пораснало самочувствие. Едва ли е имал предвид, че ще надцаква шлифованите в апаратни игри лидери с дамите Кристалина Георгиева и Мария Габриел. Двата дамски коза очевидно са мотивирани за кариера по висшите етажи на международната администрации. Аз обаче се замислих за друго. На завършилото в Беларус голямо спортно европейско събитие също се отличихме с жени. Мисля, че повечето ни медали донесоха дами, а за златните съм сигурен - Мария Оряшкова (борба), Станимира Петрова (бокс) и Ивет Горанова (карате) зарадваха страната ни с най-високите.
Световното признание е хубаво нещо. Обаче малко се сепнах за нас - българските мъже. Нещо сигурно става, щом не само отстъпваме
в тестетата на висшата световна администрация,
но и в спортовете. При това вижте в какви спортове. И дамите ни се оказват по-успешни във все повече области.
С тези неща, разбира се, в случая повече се шегувам. Случва се всякак, имаме и момчета успешни. И ще имаме. (Да не говорим в готварството какви върхове гонят все повече и повече "шефове".)
Обаче отвъд шегата има и сериозни проблеми. От правителствения доклад за състоянието на младежта у нас става ясно, че близо 70% от младежите ни до 30-годишна възраст живеят в едно домакинство с майка и баща. Като момчетата, забележете, остават средно при мама и тате чак до 31-годишна възраст. Момичетата се изнасят някъде около 27-те си години - четири години по-рано. При това не е въпросът само до безработица или липса на партньор. И работещите, особено момчетата, а и някои женени, много трудно се отделят от печката на мама и отвертката на тате. Нека припомня още едно нещо, което разбрах при посещенията си в много български села, но и в села в балканските страни през последните двайсетина години.
В като цяло обезлюдяващите малки населени места съществува един парадоксален междуполов дисбаланс. Младите че са малко, малко са. Обаче и съотношението моми/ергени е силно нарушено. Ергените са три, четири и пет пъти повече! На една девойка за женене се падат трима-четирима момъци. Оказа се, че това не се дължи на по-високата раждаемост на деца от мъжки пол по села и градчета, а на разни психофизиологически особености и социални стереотипи. Момичетата се оказват по-пластични, по-динамични, по-мотивирани да си хванат житейския друм отрано, често по-амбициозни, по-дисциплинирани. Ергенчетата вследствие балканските ни традиции са по-гледани от мама - и дрехите ще опере, и манджичка ще направи навреме за порасналия син, и ще го пожали, ако нещо е кахърен или болен... Изобщо гледат си го хората, докато остареят и рухнат - мъжко е, наше е. Пък младият мъж поради особеностите, които е развил в своята мини семейна крепост, не излиза лесно като момичетата по широкия свят. Причините:
вътре е цар, макар малък
Вън е слуга, макар в големия свят. Поне в началото няма как да е иначе. Егото му е ранимо; той се оказва по юнак в селската бирария, но по-неприспособим от момичетата, когато трябва да се учат нови неща и да се слуша някой, който те назидава, но не те жали и обгрижва като мама. В резултат момичетата напускат родните места по-рано - я да учат, я да работят, я просто си намират партньор навън. А някои ергенчета се заседяват - чак до тъжна и самотна старост.
Този междуполов дисбаланс в малките населени места е дребна част от големите проблеми на младежта. Както и фактът, че всеки трети наш младеж не ще ни да работи, ни да учи, пък половината не четат книжки изобщо. (Забележете, че и при книжките има полов дисбаланс - момите четат повече от момчетата.) Спортното министерство е провело проучване, според което половината ни млади между 15 и 30 години пушат и пият, а близо 70% не спортуват активно.
И това добре, тоест не че е добре, но си го знаем. Сега обаче ще кажа нещо, което не знаем. Сигурен съм, че не си даваме сметка за галопиращата динамика на процесите, които изживяват младите поколения. Това, че за над половината от тях телевизията е първата развлекателна опция, не е само индикатор за пасивност или повърхностност. Много младежи са почти непрестанно в интернет и се оправят прекрасно със смартфона и компютъра.
Работата е там, че тече смяна на много кодове, на идеологически, дори биологически програми, на начини на определяне и достигане на приоритети. При това тази смяна се извършва днес в главите на младите много по-фрагментирано, отколкото в нашите глави преди половин век, да речем. Ако ние гледахме - децата на целия вход, филма "Фюри" на единствения черно-бял телевизор у комшията на третия етаж, днес децата на входа са обект на десетки различни информационни източници едновременно. Ние гледахме и слушахме едно, раздесеторявахме се при интерпретациите. Те гледат двеста, интерпретират само в своята черупка.
Казано другояче,
бяхме много деца, а гледахме само "Фюри"
Днес малкото деца на входа гледат крайно фасетъчен свят, всеки от своя ъгъл, нонстоп. Всяко вижда различни неща. Ние приличахме на много антенки, ориентирани към един предавател. Днешните са като антенки тук-там, към които са нацелени стотици, хиляди предаватели.
Иначе не вярвам, че днешните са по-глупави. Но ми изглеждат предварително уморени. Някои направо уплашени.
"Деца, боя се зарад вас", беше рекъл Яворов в началото на миналия век. То за какво друго да се бои човек на тоя свят.
