Бившите комунистически държави в Югоизточна Европа са изправени пред катастрофално обезлюдяване с дългосрочни социални и политически последствия. Младите хора напускат родните си страни. Сриват се нивата на раждаемост. Обществата застаряват. Въпреки че стотици хиляди бежанци и мигранти преминават през региона, малко искат да останат. Границите, етническите конфликти, присъединяването към ЕС, членството в НАТО и нерешени проблеми от войните от 90-те години – има истории, които правят новините на Балканите. Трудно е да бъде намерен сериозен анализ на демографския срив, обезлюдяването и напускането на работната сила. Вероятно защото правителствата нито имат достоверни отговори, нито пък източници, с които да променят ситуацията.
Ако демографията е съдба, то бъдещето на Балканите е мрачно. От Гърция до Полша, почти всички източно-, централно- и югоизточноевропейски държави се борят със същите проблеми. Според сегашните прогнози до 2050 г. в България ще има с 38.6% по-малко, отколкото през 1990 г. Сърбия ще намалее с 23.8%, Хърватия – с 22.4% и Румъния – с 30.1%. Молдова вече е изгубила 33.95% от населението си. Босна и Херцеговина има 1.26% прираст, който е сред най-ниските в света. Косово, където средната възраст е 29 г., е най-младата държава в региона, но и тя не може да избяга от демографския срив. Данните и процентите може да варират, но тенденциите са еднакви навсякъде, макар и някои държави да са доста по-напреднали от други. Средната възраст в Сърбия е 43 г. и тя е по-висока от средната за ЕС – 42.6 г. Драматично е демографското бъдеще на Балканите.
Различни от миналото
Исторически всички държави в региона, а и в по-голяма част от Европа, имат период на сериозна емиграция. В случая с бивша Югославия стотици хиляди хора заминават зад граница от 60-те години като гастарбайтери, което не означава задължително да останат там, но много от тях го направиха - вероятно защото имат деца в чужбина или заради войните, може би и заради двете. Хората от далматинските острови и части от Черна гора отиват в САЩ. Гърция, Турция и България си разменят граждани.
Това, което се случва днес, е много по-различно от миналото. Тогава балканските държави показваха класически демографски и емигрантски характеристики на бедните държави. Днес показват симптоми както на богати, така и на бедни страни едновременно. Това е безпрецедентно. Хората на Балканите имат дълъг живот – не толкова дълъг колкото в по-богатите страни в Европа, но по-дълъг от този в по-бедните страни. В същото време точно както в богатите страни нивата на раждаемост се сриват. Западните държави компенсират намаляващата раждаемост и емиграцията с имиграция, но сравнително малко хора имигрират към Балканите. В Централна и Източна Европа само Полша успява сравнително да компенсира голямата емиграция и ниската раждаемост с изненадваща имиграция на над 1 млн. украинци, които заедно с това решиха острия недостиг на работна ръка, който иначе щеше да възникне. Всички правителства са съвсем наясно със ситуацията, но се борят да разберат какво да направят или липсват възможности, за да направят нещо повече.
Трудова криза
Демографията и емиграцията са водещи причини за недостига на работна сила навсякъде. Правителствата имат истински проблем. Миграцията значително смекчава проблемите и разходите за безработицата, а и носи парични преводи. Но тя също така обезсилва работната сила, което означава, че чуждестранните инвестиции не се насърчават, а в някои случаи дори си тръгват. Логично отговорът на недостига на работна ръка е да се увеличат заплатите, но това не се случва или поне не е извън пределите на страната. В бивша Югославия автобусните компании нямат пари в брой, за да конкурират заплатите на германските фирми, които се нуждаят от шофьори. Ситуацията е същата в Белград или в Риека, Хърватия, където работата е сравнително лесна и се опира на ниски заплати, като например в производството на автомобилни части в Молдова за компаниите е по-евтино да се местят другаде, отколкото да плащат повече. Това не се случва навсякъде, разбира се, а някои компании повишават заплатите и задържат работници, особено в най-високо квалифицираните сектори като информационните технологии. По-високите им заплати може да не се конкурират с тези в Лондон или Калифорния, но разходите за живот са много по-ниски и за мнозина, ако не и за всички, си струва да останат там.
И все пак това не се случва навсякъде или икономическите структури затрудняват конкуренцията.
В Хърватия например доминацията на сезонния туризъм е силно изкривена. В миналото винаги е било възможно да се намерят достатъчно хора от по-бедните части на Хърватия или от по-широкия регион, които да бъдат ангажирани за три месеца по крайбрежието, но сега те все по-често отказват, ако могат да си намерят целогодишна работа или дори за 6 месеца, но за много повече пари и с доста по-добри условия в Германия.
През юли хърватското правителство клекна под натиска на отчаяни работодатели да предоставят повече разрешителни за работа на чужденци. Румъния направи същото.
Един от начините за решаване на проблема с намаляващата работна ръка е имиграцията. Полша пое по този път, като отвори вратите си за украинците и повече за хората от други места. Други държави ще трябва да я последват, ако искат икономиката да им расте, но в страни, които нямат традиция в имиграцията, това ще бъде трудно. Правителството на Полша твърди, че е против имиграцията, и отказа да приеме няколко хиляди бежанци, когато ЕС поиска от нея в разгара на миграционната и бежанската криза през 2015 г. В същото време страната тихо пуска голям брой украинци. Този вид политика може да бъде прототип, който другите да следват, но също така може да е трудно да се възпроизведе, поне за Балканите.
Селските райони може да се обезлюдяват навсякъде, но има и места, където населението се увеличава. Кметът на Тирана Ерион Веляй казва, че градът нараства с 25 000 годишно, въпреки че страната като цяло губи хора.
Град Клуж в Трансилвания също бурно се разраства и там идват хора от други части на Румъния и чужбина. Успехът се основава на икономиката на знанията и ИТ сектора. В Румъния има примери, където чуждестранните инвестиции, водещи до изграждането на модерни фабрики, са спрели обезлюдяването, и дори са довели до ограничена възвръщаемост. Ако градове като Клуж могат да бъдат възпроизведени хиляди пъти и се работи навсякъде за подобряване на жизнения стандарт, както в Тирана, ситуацията би била много различна.
Подразнени от ЕС
Въпреки че е неудобно да се признае, членството в ЕС влошава нещата, поне в началото. Разликата между страните членки и тези, които не са част от ЕС, сякаш намалява. За Полша, Румъния, Хърватия и други отварянето на пазара на труда доведе до напускане на милиони. Сега Германия и други също се отварят за квалифицирана работна ръка от страни извън ЕС. Преди няколко години проблемът беше нелегалната миграция и хората, опитващи късмета си, като се представяха за търсещи убежище. Тази история обаче остава в миналото. Сега пред консулствата от Белград до Баня Лука и Прищина има опашки от хора, които искат разрешителни за работа, често финансирани от компании в ЕС, от Хърватия и Словения.
Миграцията доведе и до политически последствия. В региона демографският проблем става политически въпрос и не само че правителството е обещало да направи нещо. В Сърбия президентът противопоставя сегашния брой сърби и албанци с бъдещите, които показват, че сърбите драстично намаляват пропорционално на албанците. Той прави това в стремежа си за консенсус преди всяка непопулярна сделка, която може да сключи с Косово.
Избирателните списъци навсякъде остават пълни с хора, които вече са емигрирали. Политиците имат интерес да правят това и е по-лесно да печелят избори, ако имат списъци. Референдумът през 2018 г. в Северна Македония относно промяната на името се провали не само заради бойкот на опозицията, но и защото прагът не можеше да бъде достигнат лесно, тъй като много избиратели бяха в чужбина.
През юни 2019 г., след като едно правителство беше свалено, а друго взе властта в Молдова, сред първите решения беше да се отмени правило, влязло в сила на последните избори, че диаспората не може да гласува с изтекли молдовски паспорти или лични документи. Защо това беше важно? Защото голям брой привърженици на премиерката Мая Санду са в диаспората на Запад, пътуват и работят там с румънски паспорти и имат по-голям процент, отколкото такива с изтекли молдовски документи. В Албания опозицията атакува правителството, като твърди, че до половин милион души са напуснали страната в последните години. Това е фентъзи политика, защото стотици хиляди също са се върнали или са мигранти, които се връщат и пак заминават.
Миграцията също така има ефект в страните, където чужденците отиват, като подпомага за засилването на възхода на национално-популистките партии. Няма начин да се прецени до каква степен пристигането на голям брой поляци, румънци, българи и др. преобърна баланса на британския референдум за Брекзит през 2016 г., но без съмнение те са изиграли роля.
Изгубена кауза?
Как страните могат да решат тези проблеми? Или е загубена кауза? Това са големите въпроси на нашето време и понякога правителствата могат да се чувстват като хора, които се опитват да вървят нагоре по ескалатор, който се спуска надолу.
Защо хората мигрират? Не е само за пари. Става въпрос също за образование, здравеопазване и услуги - и все повече, защото хората губят надежда, че някога ще живеят в нормални, демократични и възможно най-некорумпирани общества. Когато страните забогатяват, големи прослойки от населението вече са се установили в чужбина и искат същите стандарти на живот, включително социални услуги, каквито са имали на Запад. „За поколението на баща ми нещата се променят много бързо, но не толкова бързо за мен“, казва Майлинда, която е 25-годишна албанска студентка, учеща в Холандия. Така че пропастта между очакванията се увеличава, което не се е случвало при друго поколение в миналото.
Логично, може да си мислите, че ако тези страни са днешните села, тогава фискалните трансфери в по-федерална Европа може да са отговорът, но ние знаем, че сега това няма да се случи. Всъщност страните от Западните Балкани не са в ЕС и някои дори започнаха да се съмняват, че някога ще бъдат. Но какви са доказателствата от тази част на бившия комунистически свят, която реши проблема с фискалните трансфери? Не е обнадеждаващо. Източна Германия продължава да се обезлюдява почти три десетилетия след обединението.
За да забавят и с надежда да обърнат тенденцията на упадък, правителствата трябва да направят държави, в които хората искат да живеят. Това не е ядрена физика, но може и да е прекалено късно вече. Държавите не могат да намалеят до нула, но просто могат да застареят и това означава да останат по-бедни от западните страни, а това от своя страна означава повече емиграция.
Ако те бяха много богати в началото като Япония, щеше да има повече възможности да се направи нещо, но тъй като не са и тенденциите са изключително мрачни, това е тема, която спешно се нуждае от внимание.
Необходими са действия и идеи не само от правителствата и експертите в страните, чието население намалява, но и в цяла Европа, преди дисбалансът на случващото се да стане още един проблем, застрашаващ нашите либерални демократични основи.
