Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) е натоварен да прави проверките за почтеност и конфликт на интереси на магистратите. Да следи дали някой от тях накърнява престижа на съдебната власт. За вече близо 15-годишното му съществуване обаче той се доказа единствено като регистратор на затлачени дела, а при нужда и замитащ скандали в съдебната система.
ИВСС периодично бълва към публиката бодри съобщения за забатачени дела, които е открил. Последният хит е как дело за грабеж на 22 агнета, придружен със средна телесна повреда, продължило повече от 19 години и накрая било прекратено, защото изтекла абсолютната давност. Когато обаче стане дума за проверките за почтеност и конфликт на интереси, които ИВСС прави, изведнъж
всичко потъва в дълбока тайна.
Включително и за проверяваните магистрати.
Не че обществото не трябва да знае за забавените дела като това за грабежа на агнетата. Бавното правосъдие е по същество отказ от правосъдие. (Не че като вади на показ тези дела ИВСС променя нещо.) Но не по-малка е нуждата обществото да е наясно защо един магистрат се приема за почтен или непочтен. Кога негови действия или бездействия са конфликт на интереси? Кога имотното му състояние не отговоря на доходите му и има ли последици от това.
Неотдавна след дълга съдебна сага главният инспектор Теодора Точкова беше принудена да предостави данните от проверката на някогашния главен прокурор Сотир Цацаров по скандала "ЦУМ-гейт". Съдът подчерта в мотивите си, че "решението на ИВСС, с което приключва образувана проверка за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите, съдържа официална обществена информация, достъпът до която не може да бъде ограничаван". За обществена информация бяха приети и докладът и протоколът от заседанието на ИВСС, на което казусът е бил дискутиран, преди да бъде прекратен.
Тази информация би дала възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на главния прокурор и на ИВСС. "За информацията по повод извършвани проверки за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване независимостта на магистратите, винаги е налице надделяващ обществен интерес", прие съдът.
След като ИВСС най-сетне склони да предостави информацията, отново със скандал, се потвърдиха съмненията, че
Цацаров е проверен проформа.
Висшият съдебен съвет покри Точкова, а тя явно прие, че поведението по случая "ЦУМ-гейт" може да е еталон. Защото дори не си направи труда да отговори на искане на граждански активист да получи проверките срещу председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. По тази причина ИВСС отново отива на съд заради критата информация. А когато самият Панов поиска да види проверките срещу себе си, Точкова не му ги даде. Институционалното безумие стигна до там, че искането на Панов бе прието за заявление за достъп до обществена информация. А ИВСС си измисли, че трябва да пита за съгласие трети лица, явно подателите на сигналите срещу Панов. Схемата е точно като по "ЦУМ-гейт", когато Точкова си изми ръцете с отказите на Цацаров и Георги Гергов информацията да стане публична.
И както проверката за Цацаров беше крита, за да не стане ясно как той реално не е проверен и че дори не е благоволил да се яви пред инспекторите, така и сега проверките срещу Панов вероятно се пазят, за да не видим
колко старателно е нищен председателят на ВКС,
когото съдебното статукво, меко казано, недолюбва.
Сега излиза, че заради твърденията на някого може да започне проверка и пак по волята на подателя на сигнала, тя ще остане скрита завинаги. Дори от проверявания. Което е напълно лишено от логика. Особено когато фактът, че някой магистрат се проверява от инспектората, е станал публично известен, няма аргументи да не бъде оповестена и проверката срещу него. А когато говорим за тримата големи в системата - председателите на върховните съдилища и главния прокурор, е направо задължително обществото да бъде информирано. Това е не по-малко важно и за редовите магистрати - то чертае границата, която и те самите не би трябвало да прекрачват в поведението и контактите си.
Инспекторатът обаче е тук, за да ни информира за 19-годишните "агнешки" дела. Това е толкова по-лесно. Демонстрират колко много работят, без да засягат неудобни за статуквото теми. Затова и управляващите удобно "забравят", че мандатът на инспекторите и Точкова е изтекъл преди близо година и неглижират законовото си задължение да изберат следващия състав на ИВСС. През това време ИВСС продължава да взема заплати и да се ползва с привилегиите, които тази институция дава. А Точкова сигурно разчита и да се намести във върховния съд, вместо да се върне в Хасково. Така работи номенклатурата в системата - тя се отглежда грижливо и се възпроизвежда, за да гарантира, че хранителната верига от зависимости няма да бъде прекъсната. И ще е винаги там, за да "опраска" или покрие когото трябва. А ние може агнешки да стоим и да наблюдаваме този спектакъл, или като гражданско общество да настояваме на тези практики да бъде сложен край, да има контрол, отчетност и публичност на важните решения.
