- Как се престрашихте вие, един дебютант, да направите първия български коледен филм? 

- Влязох да уча кинорежисура с единственото желание да правя детски и семейни филми. Когато завършвах, Националната телевизия беше обявила конкурс за детски сериал. Много исках (и още искам) да направя сериал за деца и вложих големи усилия и старание за подготовка. При заснемането на демо се запознах с Павел Павлов, продуцента на "Смарт Коледа", който ми помогна с безвъзмездно осигуряване на студио и техника за снимките. За мое голямо огорчение в деня, в който трябваше да се започне подаването на документи в телевизията, точно конкурсът за детски сериал изчезна под претекста "Намален бюджет". Тогава Павел ми се обади и ми каза, че би било хубаво да реализираме тази или друга моя идея за деца на филм. Разрових се в чекмеджето и най-много натежа "смартколедната" ми идея, която преди години бях реализирала на камерно представление и беше приета доста добре. Кандидатствахме и взехме, че спечелихме. Чак тогава се замислих колко сложно реализируем е проектът, но вече нямаше връщане назад.

- Игрална пълнометражна продукция е скъпо и сложно начинание. Кое беше най-голямото предизвикателство в работата по "Смарт Коледа"?

- Най-голямото ни предизвикателство беше финансовото осъществяване на проекта. Получената сума от НФЦ беше недостатъчна. Дълго време прекарахме в търсене на спонсори, партньори, рекламодатели, но детското кино не се оказа особено интригуващо за тях. Пристъпихме към реализиране на филма с идеята, че ще опитаме да се ограничаваме, но все пак не бяхме склонни към генерални компромиси и скоро финансите привършваха. Успяхме да довършим филма благодарение на извънреден труд на съмишленици от екипа, отложени плащания, много труд и малко заеми.

- Традицията на хубавите филми за деца у нас е ако не прекъсната, поне сериозно нарушена в последните 20-30 години. Защо днес рядко се снимат детски филми?

- Да, почти изчезна детското кино у нас. Отчасти според мен се дължи на това, че по принцип малко филми се произвеждат у нас поради ниския държавен бюджет за кино. Отчасти и авторите нямат интерес към този жанр. Но главната причина е, че нямаме държавна политика - не само за детско кино, а изцяло за изкуство, насочено към децата. На никой от конкурсите за финансиране на кино във Филмовия център, Националната телевизия, нито по фестивали, няма отделна категория за детско кино. 

И все пак тази година излязоха цели три детски филма - "Лили Рибката", "Случаят Кюри" и нашият. Дано да се продължи започнатото...

- Като писахте и снимахте "Смарт Коледа", вдъхновявахте ли се от старите кино и тв образци, с които ние сме израснали? А от популярните холивудски модели? 

- Mного харесвам старите български детски филми и сериали. Любими са ми "Търси се съпруг на мама", " Горе на черешата", както и всички по сценарии на Братя Мормареви, Рада Москова... Пусках си ги, докато пишех. Разбира се, оставам на светлинни години от тяхното майсторство. Те живяха в едно друго време, с друг морал, когато се раждаха, изграждаха и ценяха големи личности. А и сега да си киносценарист е хоби, не ми се струва възможно да ти е професия и да се изхранваш от това.

Американците имат доста коледни филми, някои от които много добри. Но не сме следвали техния модел. Дори и да искахме, не можем да постигнем подобен мащаб, една тяхна продукция е с бюджет най-малко 200 пъти по-голям от нашия. Ние искахме да направим по-задушевен филм. Преди да срещне първите си публики, ме беше много страх дали ще бъде гледаем за децата, които са свикнали на страхотна динамика в холивудските анимации. Но слава богу, те го гледат и харесват. 

- Сега, когато филмът е на голям екран и вече получил оценка от зрители и критици, а и от гледна точка на придобития опит - имате ли критики към себе си? 

- Всеки път, когато гледам филма, се ядосвам на себе си и си казвам "ех, това трябваше не така, а така да го направя..." Но когато залата е пълна и хората реагират, това чувство изчезва. И надделява чувството на благодарност, как в първия ми проект съм имала огромния късмет да работя с толкова качествени хора. Актьорите, талантливи и креативни, които повярваха в проекта и се раздадоха. Сценографа Мира Каланова, която години наред проучваше, твореше и създаде един приказен свят. Костюмографа Антония Попова, която също гореше в работата си и създаде чудни костюми, изпипани до последното копче. Оператора Георги Челебиев, който страшно много ми помагаше и компенсираше моята неопитност в кинематографията. Композиторите Александър Костов и Георги Стрезов, монтажиста Стоян Велинов, специалните ефекти и още много хора, благодарение на които филмът се получи.

- Занимавате се от години с детски театър. Взискателна публика ли са децата? 

- Мисля, че в последните години стават все по-взискателни. Може би защото са презадоволени и вече не е толкова лесно да хванеш интереса им. В същото време са най-искрената и доверяващата се публика. И за мен те са най-важната публика, защото човек се изгражда именно в тези години. Каквито ги възпитаме, такива личности ще станат. Най-важното в работата с тях според мен е нещо, което не се придобива, а е вродено - усетът към децата. Друго важно нещо е енергията. Работата с деца изисква огромна енергия, както казваме в театъра, не на 100% , а на 200%. И не на последно място - искреност, всеотдайност и любов.

- Филмът е прицелен в начина, по който израстват днешните хлапета - със смартфони, компютри, фейсбук, видеоигри...  

- Да, точно това е темата на нашия филм - смарт технологиите и пристрастяването ни към тях. От една страна, е чудесно, че децата могат да боравят толкова добре с тях. Това ги прави по-умни, по-напредничави и по-информирани. От друга страна, става малко опасно, когато технологиите изместват реалното общуване. Ето тук, мисля, е мястото на родителя - да внимава детето да не мине тънката граница на зависимостта и пристрастяването. Знам, че е трудно, може би понякога непосилно, но родителят трябва да се опита да подсигури реални изживявания, емоции, забавления на детето извън виртуалния свят. Донякъде децата ни и копират - ако ние сме забили нос в смартфона си или телевизора, не можем да очакваме от децата си друго!

- Колко важно е да се вярва в Дядо Коледа?

- Според мен е много важно да се вярва в Дядо Коледа. Той е като олекотен, подготвителен вариант на Бог - добрия старец, който винаги ни наблюдава, иска да сме добри и награждава, когато сме такива, проповядва сърдечност и любов към семейството. Дори и да не сме вярващи, мисля, че това е добра ценностна система. А и по принцип е хубаво децата да вярват в чудеса. Това им помага да бъдат по-възвишени, по-духовни, по-нематериални. 

- Възможно ли е да се преборим с комерсиализацията и материализма на празника?

- Не съм съвсем сигурна, че по принцип можем да се преборим с комерсиалността и консуматорството, които все повече завладяват нас и съвременния свят - във всеки един ден от годината. А що се отнася до празникa, колкото и да сме го комерсиализирали, все пак си остава един от най-романтичните. Колкото и да тичаме за подаръци в мола, колкото и да преяждаме, все пак покрай Коледа се замисляме за семейството си, за близките си, иска ни се да сме по-добри, мечтаем за топлина и уют. Надявам се тези хубави страни на празника да натежават над другото.