24 ученици са притихнали на чиновете си в очакване на среща с журналист, на която да разкажат как създават своя училищен вестник. Изглеждат оживени и развълнувани. Няма време за "стопяване на ледовете". От първата минута всички започват непринудено и нетърпеливо да вдигат ръце, за да отговорят на репортерските питания. Всеки иска да изкаже мнението си, да говори, да изяви себе си и въображението си. И всеки толерантно изчаква своя ред, спокоен, че този момент ще дойде, както се е случвало и преди. Учениците не устояват на възможността и самите те да зададат своите въпроси, научавайки на практика първия урок по журналистика - да питат.
Вълнуващо е да видиш любопитни деца, които се радват, че са в клас и намират смисъл в това, което правят там, противно на честата практика в българските училища скучните часове просто да се избутват. Това е само един от многото резултати от новата инициатива на частно средно училище "Българско школо" за създаване на училищен вестник. Появата на вестника е част от насочената кампания през цялата година с множество различни дейности за повишаване на функционалната грамотност на учениците и четенето им с разбиране. Но както повечето добри идеи, и тази надхвърля замисъла си, увличайки децата и учейки ги на куп важни умения за живота.
Идеята за училищния вестник дошла от Петя Косева, или просто Петя, както я наричат учениците й. В "Българско школо" тя отговаря за проектобазираното обучение в областта на езиците и културите, за литературните събития и клуба по четене "Лигата на четящите". Преди време Петя постепенно започва да намалява дейностите си като адвокат, водена от обичта си към книгите и към децата.
Превръща отглеждането на четящи деца в своя лична мисия
и се впуска в учителското поприще, което очевидно й импонира напълно. Индивидуалното внимание и уважение към мислите и идеите на всяко дете е първото, което се набива на очи в срещата с нея и с учениците й - едва ли иначе те щяха да се държат толкова свободно, спокойно и непринудено и да се впуснат в поредното ученическо приключение, наречено "Училищен вестник".
Вестникът засега има само един брой, но размерът му е внушителен - цели 37 страници, на които са поместени събитията в училището и преживяванията на учениците за три месеца - от септември до ноември м.г. Вторият брой, който ще обхваща последните три месеца, предстои да излезе до дни. В него ще намери място всичко, което вълнува учениците - училищните събития, видени през погледа на младите репортери, спортните състезания, на които са (и не са) присъствали, културните мероприятия, които са ги впечатлили, глобалните теми в света, които ги карат да не са безразлични. А също така и най-впечатляващите рисунки, творби, стихотворения, та дори и смешките и училищните шеги.
Както подобава на всяка медия, авторите й се събират на традиционна планьорка на всеки три месеца, за да планират съдържанието на новия брой. По-често е по-трудно, тъй като списващите училищния вестник са от 3 до 9 клас и стиковането на учебните им програми става трудно. След набелязване на основната задача за всеки автор, следва и подготовката на материалите, като учениците държат постоянна връзка с преподавателя си за изясняване, насоки и обратна връзка. "Предават ми текстовете си през класрум, както правят с домашните. Така имам възможност за редакции. Много е важно да има обратна връзка и коментар, за да могат учениците да знаят къде и как да надграждат и да се подобряват с всяка своя задача", казва Петя.
Въпросът с редакциите очевидно много вълнува младежите
- те се чудят случва ли често даден журналист да види публикуван своя материал, редактиран във вид, в който не може дори да си го познае. "Всеки автори си харесва творбата, но по-често има индивидуален поглед. Редакторът има богат опит и по-друга гледна точка, която му позволява да погледне от по-широка перспектива", обяснява Петя на може би бъдещите журналисти. Тя споделя за друга училищна инициатива, когато децата е трябвало да измислят истории за „Книгата на четящите“ от предварително зададени им еднакви герои и местоположения за развитие на действието. "Получиха се 15 различни истории, които нямат нищо общо помежду си. След като бяха автори, децата влязоха и в ролята на редактори един на друг. Тогава някои от тях бяха много ревниви към творбите си и редакциите по тях, но пък научиха какво е да си автор и какъв път извървява книгата от една идея до страниците в ръцете ни", споделя тя. Темата продължава да провокира ученическото въображение: "Колко ли от моите любими книги са стана ли такива, благодарение на редакторска намеса и какъв ли е бил първоначалния им вид", разсъждава на глас Зари.
Основна рубрика във вестника е "Училищни събития". В нея намират място всички събития, свързани с училището и неговите възпитаници - математически състезания; Монтесори игрите, приютили в "Българско школо" деца от 9 държави; екскурзията до екопътека "Бели Искър" или до Ботаническата градина, по време на която учениците научават толкова много за лютите чушки, че дори посвещават материал на най-лютият вид "Каролина рийпър"; училищният карнавал за Хелоуин, около който учениците са намерили връзка с подобни празници в Мексико, Китай, Испания; гостуването на наши ученици в Аликанте по програма "Еразъм+" в опит за търсене на отговор на въпроса: "Защо водата изчезва", по време на което децата научават много за живота в екоселище Muro D’ Alcoy, където хората сами си правят кремовете, сапуните и пастите за зъби и др.
В културната рубрика учениците могат да прочетат например за концертите на Андреа Бочели или на Дара Екимова, а в спортната - за ролковите кънки, в състезанието по които е спечелил училищният отбор "Елеганс", за "Европейския ден на спорта в училище", организиран в "Българско школо", а защо не и за Рафаел Надал и историята на неговата кариера. В рубрика "Наука" учениците разсъждават за дивата природа, а в аналитичната рубрика "Да помислим заедно" - за митовете и предразсъдъците към днешното поколение.
"В първия брой Митко писа за състезанието "Математика без граници", в което участва. За втория брой дойде с категоричната идея да пише за мръсния въздух, която му хрумнала на ски в Боровец. Сам си събра информацията, много е прецизен в статиите си, винаги цитира източниците, които ползва", разказва Петя. Във втория брой Мими от 6 клас ще пише за Коледния книжен карнавал и чудатите герои от приказни истории, в които са се превърнали учениците и книгата, създадена по техните истории, Крис - за мюзикъла "Парижката Света Богородица", преди който дори е прочел книгата и в материала си ще може да направи сравнение между двата жанра, Ния от 9 клас - защо е яко да знаеш и тъпо да си тъп, а Мартин - за всички спортни събития през тримесечието, описани с подобаваща сленг терминология и прякори на отборите, както прилича на истински спортен журналист.
Събирането на данни, и то надеждни, проверката на източниците на информация, разграничаването на фактите от коментара са често срещни теми, върху които разсъждават младите автори на училищния вестник.
"Събираме информация от интернет, от родители, от книги и енциклопедии",
казват те. "Аз писах за Трифон Зарезан - дядо ми има лозе и го питах някои въпроси, когато писах материала", казва Дария от 4 клас. За да направи интервю с писателката Петя Кокудева, Мая от 6 клас пък е направила сериозно проучване за книгите и живота й. "Свалянето" на интервюто от телефона, на който е било записано, на лист хартия и после напечатването му на компютър възложена на паралелката по „Визуални и сценични изкуства“ в училището е било доста трудоемка работа, която забавя процеса, но и учи - на упоритост, прецизност, работа с компютър, с документи и т.н. А Рада е прочела разказите на Георги Господинов и О. Хенри, за да може да пише за тях.
Работата по вестника определено им помага да се потопят надълбоко в професията и журналистическите стандарти. Откъде да намерят надеждна информация за големите събития по света, след като нямат кореспондент там, как може да сме сигурни, че информацията е вярна, как трябва да цитираме източниците си, как стои въпросът с авторските права върху снимките, по-трудно ли е да се работи в екип, какво да правим при писателски блокаж - все въпроси, около които разсъждават младежите.
Едно от най-ценните неща на инициативата е, че
децата намират смисъл в нея.
А дали вдъхновяващата работа по вестника мотивира децата един ден да станат журналисти? "По-скоро искам да стана писател", казва Николета. "Вече имам написани няколко творби". "Аз пиша само за удоволствие, повече ме влече сцената и танците", споделя Мая. "Мислех да стана журналист, но не е много доходно. Може би към края на живота ми ще се занимавам с това. За начало на живота е добре друга професия, например свързана с математика, макар че математиката не е моето", споделя и Алекс. "А как ти се струва това, че аз бях адвокат, а после станах учител", пита го Петя, учейки го на друг важен житейски урок - че понякога е по-важно да изберем това, което наистина обичаме да правим.
