facebook
twitter

Наблюдател

Елитите се сменят, а бедността си остава

Изборите в Латвия, Чехия, Босна и Бразилия белязаха края на редица политически кариери и партии, предизвикан от отчаянието на обезверените граждани
851
ЕПА/БГНЕС
Латвиец лежи на спирка на градския транспорт в столицата Рига на фона на предизборен плакат.

Изборите са нещо нормално за демократичните страни. В последно време обаче те все повече приличат на лошо режисиран спектакъл, по времето на който повечето зрители, тоест избирателите, все по-малко се радват на представлението. Много от тях дори предпочитат въобще да не участват в подобни събития. Причините са много, но сред основните е безверието на гражданите, че някой пореден нов спасител ще подобри значително живота им. Дори е безсмислено отново да се привежда огромният брой статистики на уважавани организации, които постоянно бият тревога, че пропастта между най-богатите и бедните се увеличава застрашително. И тези констатации се увеличават с всяка година.

Миналата седмица апатията и отчаянието сред обикновените хора проличаха ярко по време на няколко различни вида избори, които се проведоха в няколко страни на различни континенти. Като начало недоволните латвийци отхвърлиха управлявалата досега дясноцентристка коалиция на парламентарните избори, като

 

десетки нейни депутати отидоха в забвение

 

и кариерите им приключиха безславно. Подозренията към клонящата наляво и спечелила най-много гласове проруска партия "Съгласие" вероятно ще доведат традиционно до съставянето на нова коалиция от десни етнически латвийски сили. Уморената от корупция и слаба демокрация балтийска държава с население 2 млн. души наказа досегашните управляващи, които загубиха почти половината от привържениците си. Най-малко 18 политици и депутати се простиха със своите властови кресла, а като цяло от 100 народни представители в парламента поне 67 са нови лица. Две наскоро създадени партии пък спечелиха подкрепата на досегашните избиратели – популистката "На кого принадлежи държавата" и дясната "Нови консерватори" взеха съответно второ и трето място. Те са поредните, които обещават, че ще поведат безкомпромисна война срещу корупцията. Резултатът идва на фона на рекордно ниска за Латвия активност на гласоподавателите - 54%, което не се е случвало, откакто страната получи независимост от Съветския съюз през 1991 г.

От присъединяването на Латвия към ЕС през 2004 г. близо една пета от населението на страната обаче е заминало да работи в по-богати държави като Великобритания, Франция, Ирландия и Германия. През 2000 г. населението на Латвия е било 2.38 милиона души. Никоя друга държава не е имала толкова сериозен спад на населението - 18.2% според статистиките на ООН. Ефектът от демографската криза на Латвия е най-сериозен и най-очевиден в най-бедния й регион – Латгалия, в най-южната част на страната по границата с Русия. Средната месечна заплата в Латвия е 670 евро. В Латгалия хората обикновено получават около половината от това. “Заплатите тук са смешни”, казва Александър Рубе, журналист в регионалния вестник Latgales Laiks. “Какво чудно има тогава, че хората искат да заминат?”, сподели той пред "Дойче веле". Някои млади хора се местят в столицата Рига, чието население от 640 000 души всъщност леко е нараснало след дълъг спад. Но мнозинството от тях просто напускат страната. Близо до центъра на регионалната столица Даугавпилс има цели квартали с празни къщи. Те карат града да изглежда частично изоставен. “Не искам да се връщам”, казва 22-годишната Ирина Сивакова, която е заминала за Англия преди няколко години и е в града за кратко, за да посети сестра си. "Тук положението е твърде тежко”, обяснява младата жена.

Това, че хората не са доволни от живота си, показаха и местните избори в Чехия. Политическо движение "Действие на недоволните граждани" (АНО) на чешкия премиер Андрей Бабиш - основната политическа сила в страната, спечели вота за местни органи на властта кажи-речи в повечето административни центрове, но

 

претърпя болезнен неуспех в столицата Прага,

 

въпреки скъпоструващата кампания. Тези избори се разглеждаха като първо изпитание за кабинета след назначаването му през юни. В Прага - град със статут на регион, традиционна крепост на десницата, центристкото движение на Бабиш - много богат бизнесмен, обявил се срещу имиграцията и корупцията, се нарежда този път едва на пето място. АНО бе изпреварено от дясната Гражданска демократична партия (ГДП), антисистемната Чешка пиратска партия, инициативата "Прага - на самата нея" и дясноцентристката коалиция "Обединени сили за Прага". Бабиш следеше с особено внимание вота в Прага, където досегашният кмет Адриана Кърначова от неговата партия АНО не се кандидатира отново за поста. Действията й бяха остро критикувани, по-специално заради транспортните проблеми на града и малкото жилища на достъпни цени. Според местните медии АНО е похарчила близо 150 милиона крони (5.8 милиона долара) за своята кампания - сума, многократно надхвърляща средствата, изразходвани от другите големи партии. Бюджетът на Пражката община - седмият по богатство регион в ЕС според Евростат, възлиза на около 70 милиарда крони (2.7 милиарда евро) и надминава този на някои министерства. Бабиш увери, че посредственият резултат на Чешката социалдемократическа партия, младши партньор в управляващата коалиция, няма да се отрази на сътрудничеството й с АНО. Двете политически сили заедно разполагат едва с 93 от общо 200 кресла в долната камара и успяха да формират управляваща коалиция само благодарение на подкрепа от комунистите. Критиците на премиера го упрекват по-специално във връзка с обвинения срещу него в злоупотреба с европейски средства заради някогашното му членство в компартията и предполагаемото му сътрудничество с тайната полиция на режима отпреди 1989 г., което той отрича.

Друг пример за пропастта между политиците и обикновените хора е забравената след войната през 90-те години на миналия век Босна и Херцеговина. Добрата новина е, че все пак 54% от имащите право на глас, а в Босна това са 3.4 милиона души, взеха участие в изборите. Избирателната активност на тези президентски и парламентарни избори бе само с една десета от процента по-ниска от тази на предишните избори преди четири години. Положително е и това, че

 

избирателите не допуснаха двама отявлени националисти

 

като лидера на босненските хървати Драган Чович и този на босненските сърби Милорад Додик заедно да влязат в състава на тричленното колективно председателство на Босна и Херцеговина. И двамата са известни с това, че редовно заплашват с отцепване на контролираните от тях сръбски области, което би могло да разруши фрагментираната по етнически признак босненска държава. Само Додик успя да спечели място в босненското председателство, докато Чович бе победен от умерения социалдемократ Желко Комшич. Представителят на "Демократичния фронт" е антинационалист и убеден привърженик на общата босненска държава.

При бошняците спечели мюсюлманската Партия на демократичното действие (ПДД). Накратко, и тези избори още веднъж заздравиха господството на националистическите партии в предвидената от Дейтънското мирно споразумение етническа федеративна демокрация в Босна и Херцеговина. Такава беше цената, която трябваше да бъде платена за прекратяването на една война, продължила няколко години и отнела над 100 000 човешки живота. Именно национализмът на босненците, независимо дали са от хърватско католически, мюсюлманско бошняшки или сръбско православни семейства, играе и до днес централна роля на всички политически нива. Босненските политици обичат да говорят за "националните интереси", но почти

 

не се интересуват от проблемите на гражданите,

 

с които те се сблъскват всеки ден. Официално безработицата в страната възлиза на 25%, а тази сред младежите под 25-годишна възраст достига почти до 60 на сто. Бедността е проблем, който засяга не само малцинствата. От нея страдат и много от пенсионерите. Като цяло, жизненият стандарт на босненците не може да достигне и 1/3 от средния за ЕС. Неспособна и бездейна администрация, претоварени съдилища, корупция, хаос по пътищата и безогледно замърсяване на околната среда – това са само част от ежедневните проблеми на хората. И понеже почти нищо не се е променило през последните 22 години след края на войната, босненците започнаха сами да търсят решение на проблемите си, като всяка година десетки хиляди напускат страната - предимно млади и образовани хора, които заминават на Запад. Голяма част от тях напускат Босна завинаги. В същото време представителите на международната общност в Босна се държат все по-пасивно. Това се отнася най-вече до ЕС, чийто протекторат всъщност е Босна (редом с Косово). Силната и богата Европа изглежда тихомълком се отказа от своя мирен проект на Балканите, оставяйки инициативата изцяло в ръцете на националистите.

В една от най-големите страни на Южна Америка пък не успяха да изберат президент още на първи тур в Бразилия. На балотажа на 28 октомври ще се явят крайнодесният кандидат Жаир Болсонаро и съперникът му от левицата Фернандо Адад. На първия тур за Болсонаро гласуваха 46% от избирателите, а за Адад - 29 на сто. Президентският вот раздели бразилците и

 

мнозина обявиха открито, че гласуват за по-малкото зло

 

Това е наказателен вот срещу управлявалата до момента Работническа партия, смятат анализаторите. Дори бившият президент Дилма Русеф, която беше свалена с импийчмънт заради подозрения в корупция, не можа да се пребори за място в Сената. От една страна са онези, които не искат на власт да се върне потъналата в корупция лява формация, от друга са онези, решени да не позволят на крайнодесен кандидат, който вече провокира с редица свои крайни изказвания, да управлява крехката бразилска демокрация. "Бразилия отделя немалко пари за образование, но не ги влага ефикасно. Качеството на държавното образование е много ниско", казва Бернар Апи от мозъчния тръст CCiF. Последиците са катастрофални. Поради ниската производителност на труда заплатите остават трайно ниски. "А действията на държавата почти не допринасят за намаляване на неравенството", твърди Самуел де Абреу Песоа. Данъчната система задълбочава това неравенство още повече. Докато 10-те процента най-бедни бразилци плащат близо 32% от доходите си под формата на данъци, данъчното бреме за най-богатите 10 процента от гражданите възлиза на едва 21%. Бразилците с високи заплати са в по-изгодно положение и по отношение на ДОД. Той би трябвало да е прогресивен, в действителност е регресивен, защото печалбите и дивидентите за физическите лица не се облагат с данъци", каза икономистът Татиане дос Сантос Писцители. Ширещата се от 2014 г. икономическа криза застрашава и някои от постигнатите успехи на Бразилия в борбата срещу бедността. "Сега неравенството отново расте силно - за първи път от 1989 г.", споделя той и допълва, че седем милиона бразилци са затънали в бедност от 2014 г. Равносметката е печална: 13 милиона безработни, 34 милиона социално неосигурени трудови отношения, 27 милиона души, които вече са се отказали да търсят каквато и да е работа.

Ключови думи:

#беднотия
1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

БСП не изключва съюз с ДПС и не е против Пеевски и порциите

Диян Божидаров

11.12.2018

4091 20
Уж има свободен пазар на ток, ама не съвсем
Жълтият парижки код

Коментари

Peaceful Citizen
снимка на Peaceful Citizen

Грешка - бедността се увеличава. А средната класа, този стълб напдемокрацията намалява в Западния свят. 

 

Изобщо постиженията на неолиберализ-ъ-мът са просто страхотни - войни, бедност, алчност, корупция, корпоративен свят. 

Влез или се регистрирай за да коментираш