Голямата идеологическа битка за оцеляването на ЕС, която се очаква на изборите за Европейския парламент догодина, започва от линията на разлома - ЕНП. Тази седмица се състоя важно събитие, което предвещава вземането на сериозни решения из европейските столици и горко на онези, които избързаха. В надпреварата за водещия кандидат на ЕНП за председател на ЕК, така наречения шпиценкандидат (Spitzenkandidat), се включи много силна фигура, олицетворяваща новото поколение европейски политици, чието ДНК съдържа европейската идентичност. Става дума за бившия премиер на Финландия Александър Стуб. Той е добре познат на европейската публика и особено на онези, които го следят в "Туитър". Превърна се в любимец на журналистическата гилдия със своята непринуденост, когато беше министър на финансите по време на все още нестихващата гръцка драма. 50-годишният Стуб редовно споделя в "Туитър" книгите, които чете, а те обикновено са сериозна литература или публицистика, задълбала в най-дълбоките проблеми на нашето съвремие и често с поглед в бъдещето. Европейската идентичност е кодирана в него още с раждането му - дете е на швед и финландка, което автоматично му е осигурило първите два езика от общо петте, които говори свободно (+английски, френски и немски). Както се случва обикновено на деца от смесени бракове, Стуб завършва магистратура в една от ковачниците за европейска идентичност - Колежа на Европа в Брюж. Освен премиер и министър на финансите Стуб е бил още министър на външните работи и на европейските дела и външната търговия. Преди да обяви кандидатурата си, беше заместник-председател на Европейската инвестиционна банка, но си взе неплатен отпуск, за да провежда кампанията си.
На барикадата на либерализма
Стуб обяви кандидатурата си на 2 октомври в Европейския парламент в Страсбург в много солидна компания. От дясната му страна стоеше Петери Орпо - министър на финансите на Финландия, който беше там в качеството си на лидер на Националната коалиционна партия, откъдето тръгва политическата кариера на Стуб. Непосредствено до Орпо беше друг известен финландец – заместник-председателят на ЕК Юрки Катайнен, който също е с европейска закваска. Сред присъстващите бяха изявени финландски членове на групата на ЕНП в ЕП и самият шеф на партията Жозеф Дол. На трибуната беше и един от най-познатите гласове на разума в Страсбург - шведският евродепутат Гунар Хьокмарк, отявлен бунтар срещу популистите и фаражистите, ярък представител на либералното крило на ЕНП.
Александър Стуб не губи нито секунда и още с първите си думи обяви война на антилиберализма. „Мисля, че европейските ценности в момента са атакувани както отвън на ЕС, така и отвътре, а и в нашата собствена партия”, каза той. За него ЕС не е организация на левицата и десницата, а на ценностите, изброени в член 2 от Договора за ЕС, сред които човешките права, човешкото достойнство, свободата, либералната демокрация и върховенството на закона. Отвън ЕС е атакуван от САЩ, Китай и Русия, за които той каза, че са само „малък” пример, а отвътре - от Полша, Италия и Унгария, обясни той, без изобщо да се поколебае да спомене Унгария, но включването на Италия в групата на лошите момчета не е нещо, което се чува често от европейския елит. И все пак не е никак изненадващо за човек като Стуб. Нещо повече, той съобщи, че партията на унгарския премиер Виктор Орбан може да излети съвсем скоро от ЕНП. На 17 октомври ЕНП ще се събере на среща на върха, както повелява традицията преди всеки Европейски съвет. Тогава се очаква да бъде отворена процедурата по напускането на Фидес, обясни финландецът. „За мен въпросът с ценностите е черно-бял – или си с нас, или не”. Оцеляването на либералната демокрация е въпрос на мисия за г-н Стуб. Той описа миналото столетие като доминирано от три идеологии в западния свят – фашизма, комунизма и либералната демокрация. Фашизмът умира през 1945-а, комунизмът през 1989-а. „Не искам 2016-а - с Бризхода, избора на Доналд Тръмп и ръста на популизма - да бъде смъртоносният пирон в ковчега на нашия начин на живот – либералната демокрация. Готов съм да застана на барикадата и да я защитавам”, обяви той. Закани се да се изправи срещу популизма челно и се застъпи за повече Европа – концепция, която европейските политици избягват да споменават от последните избори за Европейския парламент досега, когато евроскептиците отбелязаха поредния си ръст.
Ами Манфред?
Кандидатурата на Александър Стуб по същество и съдържание е значително по-силна от тази на шефа на парламентарната група на ЕНП Манфред Вебер (Германия), най-малкото защото има много силна биография - бил е премиер, което е неписано условие за поста шеф на ЕК. Друг плюс на Стуб е, че идва от „добра” членка - необременена от тежките политически и идеологически борби от последното десетилетие с едно изключение – кризата в еврозоната, когато Финландия първоначално се запъна за отпускането на спасителен заем на Гърция. Кризата обаче отдавна вече е минало. Финландия е символ на стабилност и безупречно отношение към ЕС. За разлика от Стуб Вебер няма богато политическо CV, но за сметка на това зад него застана най-мощната жена (все още) в ЕС – канцлерката Ангела Меркел. Освен че няма солидна политическа кариера, Манфред Вебер сам се позиционира през годините като водещ фактор в разцеплението на ЕНП, като направи реверанс към десничарското крило. Безусловната му подкрепа за Виктор Орбан, от когото в крайна сметка се отрече заради кандидатурата си, се помни и едва ли ще бъде скоро забравена. Вебер засега успява да събере подкрепата на маргиналите. Неговите усилия са основно насочени на югоизток. Сред първите, които му засвидетелстваха подкрепа, беше и партия ГЕРБ. На 30 септември "Туитър" профилът на партията обяви на английски език, че подкрепя Манфред Вебер да бъде водещият кандидат на ЕНП за евроизборите. Това е най-малкото, което ГЕРБ може да направи за него, за да върне жеста. Вебер многократно се застъпваше за България и дори прибегна до говоренето на неистини в пленарната зала в Страсбург. През януари тази година, по време на представянето на приоритетите на българското председателство на Съвета от премиера Борисов, Манфред Вебер заяви: „Като погледнете България, разбирате, че можете да разчитате на ценностите й. Това е модернизирана държава, която върви към европейските ценности в борбата против корупцията. Нещо, което България прави през последните години много успешно". Последният доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка от ноември миналата година показва, че България все още е много далече от изпълнението на задачите, свързани с борбата с корупцията, а допреди смяната на правителството в Букурещ България видимо изоставаше от Румъния. В този смисъл и друга част от януарското изказване на г-н Вебер звучи нелепо: "Накрая можем да научим, че България иска да бъде пълноценна част от ЕС. Тя има ясна идея за следващите стъпки напред: да бъде част от Шенген и да бъде част от еврозоната. Ясните ангажименти на българското правителство ни дават ясен сигнал, че трябва да вярваме в нашия проект". Само че "ясните ангажименти" на правителството в София се оказаха не толкова ясни за Еврогрупата (министрите на финансите от еврозоната), която недвусмислено каза на България, че условията за приемане вече са се променили и ги обвърза, както и при Шенген, с борбата с корупцията и организираната престъпност.
Ако либералните сили в ЕНП надделеят и вместо Вебер водещият кандидат на ЕНП бъде Александър Стуб, той може да получи подкрепата и на френския президент Еманюел Макрон, който се надява да организира мощен либерален фронт в ЕС. Със собствени сили може да му бъде трудно, но няма ли да е ирония на съдбата, ако се окаже, че конят на ЕНП му пасва идеално, особено след като Стуб определи Вебер като умерен десноцентрист в ЕНП, а себе си като социален либерал? А в национален план голямата ирония ще е, че онези, които са против антилиберализма, ще трябва да гласуват за ГЕРБ (или друга членка на ЕНП), за да подкрепят Стуб. На 7 и 8 ноември в Хелзинки ЕНП ще излъчи победителя. Ако е Стуб, българските избиратели ще трябва да се подготвят да гласуват с отвращение. Точно това е най-големият недостатък на системата на шпиценкандидатите. Добрата новина за онези, които планират да ходят за гъби следващия май, е, че в крайна сметка тази процедура може да бъде изцяло пренебрегната от лидерите на страните членки, ако политическият контекст се заплете още повече.
