На фона на обтегнатите отношения между Украйна и САЩ ЕС взе курс за ускорено укрепване на военния си капацитет. Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен представи мерки, които да позволят и стимулират държавите членки да отделят повече пари за отбрана. Така Европа би трябвало бързо да мине на "военни релси" и да отговори на предизвикателствата, възникнали след началото на войната на Русия срещу Украйна.

Всъщност обещанието за "голям скок" в отбранителната индустрия бе дадено още миналата година от първия в историята на ЕС еврокомисар по отбраната - бившия министър-председател на Литва Андрюс Кубилюс. Инструментите на Европейския съюз и лично на Кубилюс за постигането на това не са много. Засега става дума най-вече за икономическо стимулиране на страните да харчат повече и по-ефективно за армията и производството на въоръжение, а не за пълноценна военна стратегия, съвместни учения и обща войска.

„Генералният секретар на НАТО Марк Рюте и разузнавателните служби на страните — членки на ЕС предупреждават: ако не предприемем нищо, след пет години Русия може да бъде готова за военна конфронтация с НАТО и Европейския съюз“, заяви еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс на 22 януари на годишната конференция на Европейската агенция по отбрана.

Руското нахлуване в Украйна показа, че ЕС, а и НАТО, като се има предвид, че голяма част от страните са членки и на Алианса, 

имат сериозни проблеми в областта на отбраната.

Един от красноречивите примери за това е обещанието да се доставят на Украйна един милион 155-милиметрови артилерийски снаряди за 12 месеца, като така трябваше да се реши проблемът със "снарядния глад" на Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/. Приетото през март 2023 г. „историческо решение“ /по думите на тогавашния ръководител на европейската дипломация Жозеп Борел/ се оказа не по силите на Европа. Осем месеца след гръмкото обещание Европа беше доставила на Киев по-малко от 1/3 от обещания обем.

За провала на амбициозната инициатива имаше няколко причини.

Първо, ЕС се сблъска с недостиг на промишлени мощности. „Имаше гласове, които предупреждаваха: По-добре бъдете внимателни за този един милион — лесно е да се каже, има пари, но трябва да има производство. Тези опасения, за съжаление, се потвърдиха“, обясни тогава министърът на отбраната на Германия Борис Писториус.

Второ, производителите имаха проблеми с поръчките. Страните от Европейския съюз не бързаха да подписват договори. Комисарят на ЕС по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон каза, че отбранителните заводи са увеличили мощностите си предсрочно, но не могат да стартират производството на свой риск: „Да правят поръчки — това е отговорност на съюзническите държави“. Когато след доставката на 1/3 от обещаните боеприпаси складовете почти се изпразниха, се оказа, че са поръчани само 180 хиляди нови снаряда.

Трето, възникнаха противоречия между политическите приоритети и интересите на бизнеса. Сроковете за доставки в Украйна се изместиха, отпускането на средства се забави, а през това време европейските отбранителни предприятия изпращаха 40% от произведената продукция за износ извън ЕС.

Между страните от ЕС имаше разногласия и как да се реализира планът за доставки. Президентът на Латвия Едгар Ринкевич, например, предложи да се купуват снаряди извън ЕС. Но евробюрократите дълго не искаха да финансират такива проекти.

Европа успя да достави на Киев един милион снаряди, но със закъснение от девет месеца.

От изявленията на украинския президент Володимир Зеленски стана ясно, че подобни проблеми има и с друга техника, особено със самолетите, които Украйна все още е получила в минимални количества.

Очевидно е, че 

на Европейския съюз му липсва координация на усилията

Създаването на поста на еврокомисар по отбраната трябва да реши този проблем, но правомощията му не са особено големи.

Европейският съюз ще продължи да се придържа към предварително договорената обща политика за сигурност, а укрепването на отбранителните способности означава преди всичко не военни, а икономически мерки. Координацията на армиите не е в компетенцията на новия еврокомисар. По-скоро става дума за  координатор на отбранителните поръчки. Въпросите, с които ще се занимава Кубилюс, досега бяха разпределени между различни структури и програми на Европейския съюз. Част от задълженията изпълняваше комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон — именно той отговаряше за увеличаването на производствените темпове в отбранителния сектор.

Кубилюс може да разчита на подкрепата на други еврокомисари и правителства на отделни страни от ЕС. Например, заедно с него в състава на Европейската комисия влезе бившият премиер на Естония Кая Калас, известна със своята твърда реторика по отношение на Русия. През първата половина на 2025 г. Полша, която председателства ЕС, обяви мотото си: „Сигурност, Европа!“ И Калас, и настоящият полски премиер Доналд Туск подкрепят увеличаването на разходите за отбрана и са солидарни в мнението, че Русия представлява сериозна заплаха за европейската сигурност.

В обръщение към Кубилюс председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ясно заяви, че „новият подход към отбраната“ трябва 

„да подготви ЕС и държавите членки за най-екстремните военни ситуации“.

Освен поемането на контрола върху вече съществуващите отбранителни проекти на ЕС, фон дер Лайен изброи и други направления на дейност на еврокомисаря. Тя предлага създаването на „единен пазар на отбранителни продукти и услуги“: стимулиране на съвместните покупки на европейска военна техника, привличане на инвестиции в отбранителния сектор и стандартизация на отбранителната продукция. Еврокомисарят по отбрана ще се занимава и с въпросите на производството и логистиката на стоки с двойно предназначение. Фон дер Лайен спомена и междудържавни отбранителни проекти – например създаването на европейски въздушен щит и единна киберзащита. ЕС вече има формулирани приоритети в областта на космическата дейност, които също са свързани с отбранителните способности (например навигационни и сателитни системи).

Така че Кубилюс не трябва да започва от нулата – фон дер Лайен препоръча на новия еврокомисар в работата си да се опре на доклада на бившия президент на Финландия Саули Нийнистьо, в който той предлага ЕС да възприеме финландския подход към сигурността, основан на постоянна готовност за потенциални рискове.

„Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна показа, че за да се запази мирът, са нужни двама, а за започването на война – само един. Руското нахлуване също така затвърди дългогодишното убеждение на Путин, че Западът и западните народи са слаби“, се казва във въведението на доклада на Нийнистьо.

Бившият финландски президент предлага 

сигурността да се възприеме като обществено благо

– „необходимо условие за запазване на нашите ценности и демократичната политическа система, както и за нашия икономически успех и конкурентоспособност“.

Както в посланието на фон дер Лайен към Кубилюс, така и в доклада на Нийнистьо, за повишаване на отбранителните способности на ЕС се препоръчва укрепване на отношенията с НАТО. След избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ обаче става ясно, че Европа ще трябва сама да мисли за своята защита и най-важното – сама да плаща за нея.

„За Европа това е сериозен ритник отзад. Защото в продължение на десетилетия, включително през 60-те години на миналия век, в началото на Студената война, Европа винаги се е изкушавала да се скрие под американския ядрен чадър. И сега европейците трябва да направят избор. Първият избор е дали ще се превъоръжават? Ще влагат ли повече пари в своята отбрана?“, заяви френският военен министър Себастиан Лекорню малко след встъпването на Тръмп в длъжност.

По този въпрос интересите на Европейската комисия и Доналд Тръмп съвпадат – Европа трябва да харчи повече.

 „Вторият въпрос: тези пари ще бъдат ли изразходвани за закупуване на оръжие от Съединените щати и за по-нататъшна зависимост от тях? Или, напротив, за създаване на европейска автономия?“, пита Лекорню.

Тук интересите на Тръмп и европейските членове на НАТО могат да се разминат. През 2022 г. 

страните от ЕС закупуваха 78% от въоръжението си от външния пазар, 

като почти 80% от него идваше от САЩ. В Европейската стратегия за отбранителната индустрия е предвидено европейските държави постепенно да увеличават обема на покупките си в рамките на ЕС, така че до 2030 г. той да достигне поне 50%, а до 2035 г. – не по-малко от 60%.

Вътре в Евросъюза вероятно ще възникнат въпроси относно отбранителните реформи.

„Рязкото влошаване на ситуацията със сигурността в Европа трябва да се отрази в преразпределението на бюджетните ресурси на фона на десетилетия на относително недостатъчни инвестиции в сфери като отбраната“, се казва в доклада на бившия ръководител на Европейската централна банка Марио Драги.

Преразпределението на бюджетите ще се извършва на национално ниво. А предложенията на ЕС за увеличаване на финансирането на отбраната – от увеличаване на заемите до използване на замразените руски активи – ще трябва да получат одобрение от Европейския съвет и Европейския парламент.

Когато средствата бъдат осигурени, могат да възникнат спорове как ще бъдат изразходвани. Например, идеята за унифициране на въоръжението звучи добре, но това означава, че една страна от ЕС ще получава повече поръчки, а друга ще трябва да пренасочи или затвори своите производства.

В Европа се произвеждат 17 вида танкове (в САЩ – един), 

29 вида фрегати (в САЩ – четири), 20 вида бойни самолети (в САЩ – шест).

И както показа примерът с инициативата за създаване на „Европейски небесен щит“ - въпреки общото виждане и цели, когато става въпрос за избор на доставчици на въоръжение, дори твърди поддръжници на засилването на европейската отбрана като Франция могат да забавят процеса на вземане на решения.

Още повече, че готовност за увеличаване на разходите за отбрана демонстрират само страни като Полша, Литва и останалите балтийски държави, за които военната заплаха от Русия не е абстракция. Те биха искали да увеличат военните си бюджети до 5% от БВП, както предлага на европейците Доналд Тръмп. Но дори министърът на отбраната на Германия Борис Писториус, известен със своята твърда подкрепа за помощта към Украйна, казва, че 5% за Германия е невъзможна цифра.

Предстои да видим дали инерцията ще се окаже по-силна от инстинкта за самосъхранение.