В кашата с болничните засега е ясно едно - че никой не желае да ги плаща. Работодателите вече ултимативно отказват да поемат първите три дни, след като десет години плащат сметката за тях като "временна" мярка. Правителството обаче категорично не приема да ги върне към НОИ, защото ще трябва да извади още около 200 млн. лв. годишно. Затова и бизнес, и правителство от няколко години създават митология, че с болничните има масови злоупотреби.
- "Много съм разтревожен, над 3.5 млн. болнични са издадени, миналата година са били 2 млн.", би аларма премиерът Бойко Борисов миналия юли, когато според официалната статистика на НОИ броят на платените обезщетения за временна неработоспособност беше 1 188 331.
- "Знаете, като дойде петък, колко болнични се издават, и айде в Гърция на почивка", възмути се премиерът през октомври 2017 г. Макар че според анализ на НОИ "в контекста на разпространеното схващане, че болничните листове се използват от осигурените лица като инструмент за „сливане на празничните дни“, данните на съвкупностно ниво не позволяват това допускане да бъде потвърдено". Сезонен компонент има, но той не предполага почивка в Гърция - най-много болнични се издават през зимните месеци (януари, февруари, март) и късната есен (октомври и ноември).
- "Става въпрос за над половин милиард щети", ядоса се Борисов през октомври 2017 г. Според статистика на НОИ за половин година - от януари до юли 2019 г., са изплатени 244 378 658 лв. за временна неработоспособност.
В заканите на правителството да се справи с измамите също има цикличност. От 2017 г. все се прави "последен опит" да се овладее проблемът, като рано или късно обещаваните мерки финишират в джоба на пациента - веднъж с опит да се намали размерът на болничния за първите три дни от 70 на 50% през 2017 г., и още веднъж в края на 2019 г. с идея първият ден да стане неплатен. Засега подобни експерименти се парират в зародиш.
Под натиска на работодателите Министерският съвет бе задължен със закон да предложи анализ и предложения за мерки за ограничаване на злоупотребите. Предложенията в оригиналния им вариант създаваха впечатление, че всеки болничен ще телепортира пациента в един здравен Див Запад, където хайки от лекари, началници и даже граничари ще дебнат от всички страни дали е прикован към леглото и си пие лекарствата, или затваря консерви, бере дини на бостана или се цамбурка в морето в Гърция. След няколко обсъждания в комисии към националния съвет за тристранно сътрудничество мерките са претърпели редакция, но са все така неефективни. От протоколите на заседанията, с които "Сега" разполага, се вижда, че за пореден път за правителството е най-лесно да накаже добросъвестните граждани, без да е сигурно, че ще засегне тарикатите.
За държавата ще падне голямо преливане от пусто в празно
На пръв поглед изглежда, че в държавните институции ще се вдигне голяма пушилка около болничните - ще се пишат правилници, ще се сформират съвети, ще се разширяват правомощия, ще се създава организация и ... разбира се, ще се интегрират информационни системи. Повечето от тези мерки обаче стъпват на съществуващи, но очевидно неработещи текстове в законите. Въпросните работни съвети по временна неработоспособност например са предвидени в закона за здравето от десет години, но тепърва ще се регламентира тяхната дейност и отговорности. НОИ от години събира болничните в електронен регистър, но тепърва ще му се организира ежедневно експертно наблюдение. Тепърва към този регистър ще се подава информация от всички органи на медицинската експертиза в деня на издаването на болничния. Незнайно защо и МЗ чака специална покана да разпорежда проверки на РЗИ върху дейността на службите по трудова медицина и как те изпълняват задълженията си по закон да следят здравното състояние на работещите - задължения, които също съществуват от години.
От общите формулировки може с голяма доза достоверност да се заключи, че работните съвети, ежедневният контрол и пр. ще си останат заключени между параграфите и алинеите на закони и наредби. За разлика от институционалните ангажименти, мерките, насочени срещу пациентите, са много конкретни и ще произведат бърз и силно негативен ефект.
Стигат ли 20 дни на година?
Почти сигурно е, че правителството ще намали продължителността на болничния лист. Предложението е лекуващият лекар да има право еднолично да издава болничен лист за максимум 7 дни непрекъснато за едно или повече заболявания при 14 дни сега, като в рамките на една календарна година той ще може да издава болничен за не повече от 20 дни с прекъсване. Болничният, определян от лекарска консултативна комисия (човек отива там след първите 14 дни болнични), се намалява от 30 на 20 дни еднократно, а за решенията от ТЕЛК - от 180 на 120 дни без прекъсване.
Тези ограничения ще създадат излишни затруднения за много коректни служители - майките с малки деца. Според джипитата промяната ще има и отрицателен икономически резултат, когато недолекувани хора се връщат в работната среда. И настояват да се направи оценка на финансовото въздействие на тези промени върху бюджета на НЗОК, която ще трябва да заплаща за експертизата на ЛКК - дейност, която ще отклонява пари от същински здравни дейности за обслужване на интерес извън здравноосигурителния.
Глоба за ставане от леглото
Правителството предлага в закона за здравето да се въведе задължение за лицата да спазват предписания в болничните листове режим на лечение, като се въведе и административна санкция за нарушения. Това обаче повдига доста проблеми. Според джипитата режимите не могат да бъдат на 100% указани от лекаря и да се разпишат в задължаваща административна разпоредба, а по-скоро трябва да служат за ориентир. "Дори едно и също заболяване протича различно при различните пациенти", посочват от тяхното сдружение и дават пример с недомислена разпоредба отпреди 7 години, когато НОИ задължи джипитата да определят режим "свободен без напускане на населеното място" при издаване на болничен на майка за гледане на болно дете. Това указание вероятно е останало незабелязано в големите градове, но превърна в нарушител всяка майка от малък град/село, която трябва да пътува до друг град за лекарска помощ.
Още по-спорна е идеята в кодекса за социално осигуряване да се запише, че при неспазване на режима лицето ще се лишава от обезщетение не само за дните на нарушението, а за целия период на временната неработоспособност. Този текст едва ли ще издържи при евентуално оспорване в съда, тъй като предполага отнемане на осигурителни права.
Трудно ще се приложи на практика и желанието на правителството да разшири възможностите за повторна експертиза и второ мнение от лекар при съмнение за мним болен. За целта болничните ще могат да се обжалват от работодател и пред регионалните съвети, а не само пред лекарска консултативна комисия, за да не се губи време в търсене на подходяща ЛКК. При тежките процедури за обжалване обаче едва ли времето за търсене на ЛКК е най-големият проблем на работодателя. Със същата цел е и предложението работодателят да може да изпрати пациент за повторна експертиза при доверен лекар/клиника/служба по трудова медицина, с които има договор. Нищо не пречи това да се прави и сега - така или иначе за повторна експертиза е нужно съгласието на служителя. Според джипитата и сега службите по трудова медицина имат задължение да извършват ежегоден анализ на заболеваемостта по временна нетрудоспособност на работещите по представените болнични.
Към работодателите е насочена една от смислените мерки в пакета на правителството - да им се осигури достъп до изпратената от органите на медицинската експертиза информация в електронния регистър на болничните и решенията по обжалването им, за да имат своевременна информация за началната дата на временната неработоспособност, нейната продължителност, диагнозата и предписания режим. Може само да буди недоумение защо това се предлага чак сега.
Познай кой ще мине границата
Въпреки че няма доказателства, че болнични масово се ползват за море в Гърция и ваканции в актуални емирства, границата продължава да е поле на мечтите за авторите на предложенията. В първия им вариант се предвиждаше граничните органи да имат достъп до електронния регистър на болничните и да подават "незабавно" информация към НОИ, когато дадено лице напуска територията на България през период на временна неработоспособност. Можем да си представим до какви опашки щеше да доведе проверката на всеки преминаващ за болничен в НОИ по и бездруго задръстените ни ГКПП. Тази мярка е редактирана до създаване на възможност НОИ да иска информация от граничните органи дали през периода на временна неработоспособност на конкретно лице, същото напуска територията на България. Това обаче е търсене на игла в купа сено и няма нищо общо с истинските измами.
А какво ще правим с истинските измами?
Измамите с болничните са от съвсем друг характер. Те са свързани най-вече с факта, че права се полагат дори и само при начислени, но неплатени осигуровки. Преди години имаше фабрики за бременни, в които се записваха фиктивно десетки жени с цел без осигуровки да се източват обезщетения от НОИ. Държавата донякъде усложни този бизнес с увеличението на периода, от който зависи обезщетението. Според документите, разглеждани в комисиите към тристранката, обаче тези осигурителни измами са отново в разцвет. Затова работодателите настояват краткосрочни обезщетения и осигурителен стаж за пенсия да се зачитат само срещу изплатени осигурителни вноски. Това обаче ще лиши от права добросъвестни граждани по вина на техните работодатели и към момента институциите не заемат позиция по това предложение на работодателската асоциация. Вместо това не би следвало за НОИ да е проблем да изолира случаите на аномалии и да използва всички законови процедури да ги провери и оспори. Те съществуват и сега.
