Броят на болничните листове намалява, но разходите за плащането им се увеличават. През 2023 г. държавното обществено осигуряване е платило близо 870 млн. лв. за обезщетения за временна неработоспособност, което е с близо 2,7% повече спрямо 2022 г. Средната изплатена сума по един болничен лист се увеличава от малко над 329 лв. на 387 лв., което е нарастване с около 18%. Броят на болничните листове пък намалява с 12,6% до 2 247 845. Това съобщи Националният осигурителен институт в анализ на разходите по това перо за изминалата година.

Наблюдаваното намаление се дължи най-вече на сериозната промяна в броя на листовете, по които се изплащат парични обезщетения за временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина. Спадът при тях е с 57,7% - от 576 052 за 2022 г. на 243 453
за 2023 г. Гледането на болен член и карантина претърпяха забележима промяна покрай пандемията, а сега се връщат в по-естествените си граници.

През 2022 г. броят на работните дни в неработоспособност, за които има плащане от ДОО, е 18 865 569. Година по-късно тези дни са 17 478 514 или с 1 207 055 (6,46%) по-малко.

До края на 2023 г. първите три дни от временната неработоспособност поради общо заболяване бяха за сметка на осигурителя, който изплащаше на осигуреното лице 70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца. След третия ден плащането се поемаше от Националния осигурителен институт (НОИ), който изплащаше дневно парично обезщетение, изчислено в размер на 80% от среднодневното брутно трудово възнаграждение за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Със законодателни промени от 1 януари 2024 г. НОИ вече поема изплащането на средствата още след втория ден. Така първите два дни се покриват на 70% от работодателя, а НОИ поема от третия ден нататък, като плаща 80%.