Председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен изпадна в Брауново движение още през първата криза в своя мандат. След първоначално стъписване от коронавируса и последвало лутане тя премина към идейна превъзбуда и предложи просто решение: възрастните хора, като по-уязвими, да се поставят в изолация до края на годината, а младите да се радват на свободата си. Хипотезата е, че дотогава ще бъде създадена ваксина срещу COVID-19 и старците ще могат да се покажат безопасно навън. Ако не се появи ваксина, ще си останат под домашен арест, за да не създават проблеми.

Казват, че гениалните решения са прости, но простите решения могат и да си бъдат прости. Изказването на госпожата пред германския вестник "Билд ам зонтаг" на 12 април бе толкова смайващо, че породи политическа тишина. Само по медийните форуми и социалните мрежи се надигна буря от възмущение и подигравки. Урсула фон дер Лайен предложи ни повече, ни по-малко

възрастова сегрегация в Европа,

за да се отложи един медицински проблем, който още няма фармацевтично решение. Като се има предвид, че в кариерата си на най-дългогодишен член в правителствата на канцлерката Ангела Меркел тя е била и министър по семейните въпроси и по проблемите на възрастните хора и младежта, би трябвало германците да се чудят за какво са отивали парите им. Самата Меркел, която е почти на 66 години, може да се запита защо я е покровителствала толкова дълго, след като попада в групата за изолация. Тъй като средната възраст на починалите от коронавируса е около 65 години, идеята за профилактичния безсрочен домашен арест на застрашените възрастни хора би трябвало да се отнася и до канцлерката. Много медици смятат, че в червената зона на заплахата попадат всички от 60 години нагоре, което автоматично поставя в тази категория самата Фон дер Лайен, която скоро ще подкара 63-тата си година, както и нейният връстник Бойко Борисов.

Председателката на ЕК, която не успя да се превърне в консолидиращ център за европейски дебат по кризата с коронавируса, направи няколко опита да заяви присъствието си на държавите членки, чието самозатваряне предизвика немислимия доскоро въпрос:

"Има ли все още Европейски съюз и каква е ползата от него?"

Когато пандемията настъпваше и се виждаше, че няма да подмине Европа, Фон дер Лайен продължаваше да смята, че най-неотложният приоритет е борбата с климатичните промени, заради който трябваше да се преработи вече закъснялата многогодишна финансова рамка (2021-2027). Тя говореше за ЕС като глобален лидер и чертаеше перспективи до 2050 г. Жената, която изненадващо за самата нея бе поставена като компромисен фигурант начело на ЕК, едва преодоля през юли 2019 г. с 9 гласа мнозинство бариерата в Европарламента (при тогавашни 751 евродепутати). Това не й попречи да заживее с илюзията, че е придобила общоевропейска политическа тежест със самото си назначаване на поста, който й носи 33 400 евро месечно (както разкри на 11 април британският в. "Експрес"). В същото време националните власти се захванаха по своя преценка да си градят стратегии за борбата с коронавируса и с икономическите последици от него, защото чувстваха, че липсва общоевропейска координация. Резултатът бе раздробяване на ЕС на национални държави и заместване на солидарността с егоизъм.

Когато най-засегнатите държави започнаха да отправят вопли за европейски план "Маршал", Фон дер Лайен хареса терминологията, която започна да се върти в речника и на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Това бе в края на март. Но в началото на април взе завой и каза, че новият план "Маршал" всъщност ще е следващият многогодишен европейски бюджет. От нея се очакваше да назове числа

и тя рече: 100 млрд. евро

Сумата трябваше да отиде за спасяване на работни места, но в сравнение със зейналата икономическа пропаст в Европа бе незначителна. Затова на 2 април я наду: 2,77 трилиона евро. В това колосално число включи разрешените от Еврокомисията държавни помощи, които са от националните бюджети, както и вече отпуснатите пари за структурни фондове. С други думи, "отпусна" на държавите сумите, с които и без това  разполагаха.

Словесната еквилибристика не заблуди никого и разправията за повече европейска солидарност продължи. Въртеше се около идеята за пускане на европейски "коронаоблигации", чрез които да се споделят дълговете на най-засегнатите държави от южната част на континента с по-богатите държави от северната част. Главен платец трябваше да бъде, разбира се, Германия. На 10 април след тридневни кавги бе постигнато помирително решение: "коронаоблигации" няма да има, но Европейската инвестиционна банка ще създаде гаранционен фонд в размер на 200 милиарда евро. Отделно Европейският стабилизационен механизъм даде достъп на държавите до 240 млрд. евро, които обаче ще могат да се използват конкретно за укрепване на здравеопазването. Тези пари  няма да са безвъзмездна помощ, а преференциални заеми. За да стане числото по-внушително, министрите добавиха в кошницата и вече обявените от Фон дер Лайен 100 млрд. евро. По този начин афишираното от нея число се яви на две места, но не издигна двойно авторитета й.

Това я тласна да продължи да търси свой оригинален принос в европейския дебат срещу коронавируса. Първоначално намисли да обяви европейска пътна карта за колективно излизане от извънредното положение. Но на 8 април се отказа и отмени насрочената за целта пресконференция. Седмица по-късно се осмели да покаже творбата си, която нямаше как да повлияе на държавите, които вече прилагаха национални мерки с определени срокове. След още размисъл как да влезе в пряк диалог с европейците, заобикаляйки държавните бариери,

излезе с проблясък:

"При липсата на ваксина трябва да ограничим възможно най-много контакта с възрастните хора“, заяви тя пред неделното издание на "Билд". “Знам, че е трудно и че изолацията е бреме, но това е въпрос на живот или смърт, трябва да останем дисциплинирани и търпеливи”, обясни тя. А за компенсация добави: “Децата и младите хора ще се радват на по-голяма свобода на движение по-рано от възрастните и от хората с предварително установени здравословни проблеми".

Ако държавите вземат насериозно идеята й, би се задало пресяване на населението по възраст и здравен статус, което ще бъде задача не толкова на медиците, колкото на полицаите, защото те ще следят кой излиза от дома си. Колко грозно послание носи идеята на Фон дер Лайен, можем да разберем от книгата "Стигма и личностна биография" (2010 г.) на един от най-изявените български социални психолози проф. Дончо Градев. Той пише: "Териториалната сегрегация на старите хора е психологическо разделение на света на "ние" и "те"; това е обичайният резултат от всяка по-силно изразена стигма - създава се отношение на междугрупова предразсъдъчна дистанция, предпоставяща появата на дискриминационно поведение... Старите хора могат да бъдат стигматизирани, защото напомнят на останалите, че са смъртни и смъртта е неизбежна. Стигматизирането на старостта е една илюзорна преграда пред страха от смъртта."

А би трябвало да си мислим, че председателката на ЕК изразява загриженост за възрастните, в чиято категория може да се причисли.