Бундестагът гласува вот на недоверие на правителството на социалдемократа Олаф Шолц, което остана в малцинство в парламента след конфликт с коалиционния си партньор, партията Свободни демократи. Този вот е процедурна стъпка към извънредни избори, които вече са планирани за 23 февруари. Победителят на тези избори най-вероятно ще бъде блокът ХДС/ХСС, начело с Фридрих Мерц.
В момента според проучванията ХДС/ХСС има подкрепата на 30-33% от избирателите и ако рейтингът му не падне през оставащите два месеца, този процент ще гарантира на блока първото място и правото да формира правителство начело с Мерц.
Завръщането на позабравения Мерц.
През 2018 година, когато Фридрих Мерц реши да се завърне в голямата политика и да се кандидатира за наследник на Ангела Меркел, той сметна за уместно в началото на пресконференцията да напомни на журналистите, че фамилията му, макар и да звучи като месец март, се пише по различен начин: Merz, а не März.
Само година и половина преди това Мерц беше една от водещите фигури в опозиционния тогава ХДС/ХСС и се бореше за лидерство с Ангела Меркел. Сега на 69 години Мерц може най-накрая да достигне върха в германската политика: след февруарските избори той вероятно ще стане канцлер на Германия, казва BBCnews.
Преди шест години Фридрих Мерц, класически десен либерал, който се завърна в политиката и се застъпваше за опростяване на данъчната система и ограничаване на имиграцията, бързо стана най-популярният кандидат за наследник на Меркел сред обикновените членове на ХДС. Въпреки това партийният естаблишмънт два пъти го отстрани на изборите за лидер. Първо през 2018 г. начело на партията бе избрана протежето на Меркел — Анегрет Крамп-Каренбауер, а след това през 2021 г. Армин Лашет.
През 2021 г. тези безлични дейци — заедно с Меркел, която все още беше канцлер — доведоха ХДС до поражение на изборите, а партията накрая, от третия път, избра Фридрих Мерц за свой лидер.
Каква ще е политиката на Мерц като канцлер?
Преди всичко трябва да припомним, че тази политика в голяма степен ще зависи от споразуменията с бъдещите партньори в правителствената коалиция. На второ място, изказванията на политика в опозиция и действията му във властта могат да се различават и много често се различават — по различни обективни причини. С оглед на тези променливи, трябва да се оценят възгледите и изказванията на бъдещия нов канцлер на Германия.
Ракетите за Украйна
През последните две години Мерц, като опозиционер, критикува Олаф Шолц за нерешителността му в помощта за Украйна и заедно с други политици, не от Социалдемократическата партия на Шолц, призоваваше за предоставяне на ракети с далечен обсег Taurus на Украйна. През октомври в телевизионно интервю той отново заяви, че ако беше на мястото на Шолц, би дал тези ракети на украинците — „но не просто така“, а първо, след като се договори с Великобритания и Франция за единна политика относно ракетите и да изисква от Путин да спре ударите по украинската инфраструктура. Каза го и при посещнието си в Киев преди седмица.
„Бих казал така: ако ударите не спрат, то първата стъпка ще бъде отмяна на лимита за дълбочина на ударите (на територията на Русия). А втората стъпка ще бъде доставка на Taurus. И тогава да видим как Путин ще реши колко далеч иска да стигне в ескалацията на тази война“, каза Мерц.
Великобритания и Франция доставят на Украйна крилати ракети Storm Shadow/SCALP с радиус на действие до 250 км, а германските крилати ракети Taurus имат действие до 500 км.
На 9 декември Мерц за втори път от началото на войната посети Киев, уверявайки президента Зеленски, че продължава да оказва пълна подкрепа на Украйна, както и съобщи, че предлага да се създаде нов алианс на най-големите европейски съюзници на Украйна — или поне контактна група — за да се изработи обща визия за бъдещия мир в Украйна. Според Мерц в тази група биха могли да влязат Германия, Франция, Полша и Великобритания.
В същото време Мерц се опита да покаже, че, призовавайки за мир, той не иска Украйна да отстъпи на исканията на путинска Русия. „Войната в Украйна трябва да приключи възможно най-скоро. Путин ще седне на преговори само когато Украйна е способна да се защитава“, заяви Мерц в Киев.
130 млрд. за отбрана
Фридрих Мерц, подобно на много европейски политици, заявява, че Европа трябва да бъде готова за изолационистката политика на Доналд Тръмп и изобщо да бъде в състояние да се защитава от руската заплаха. Но в отличие от много от тях, той обещава бързо да увеличи военните разходи.
Според лидера на ХДС военните разходи от 2% от БВП — дълго установен стандарт в НАТО, до който Германия достигна едва тази година — са твърде малко, необходимо е не по-малко от три процента, и то в най-близко бъдеще. Три процента от БВП на Германия в момента представляват около $134 млрд. (127 млрд. евро).
Русия, заяви Мерц в октомврийско интервю, се въоръжава с темпове, които ще ѝ позволят да нападне страна от НАТО след пет до осем години. Германия и Западът, каза Мерц, сбъркаха, решавайки, че Русия няма да нападне Украйна. Нова такава грешка ще струва много по-скъпо.
Да затворим границата за нелегални
По въпроса за имиграцията Фридрих Мерц явно се надява да отнеме гласове от основния си опонент, антиимигрантската партия „Алтернатива за Германия“: той призовава за решителен обрат от политиката на отворени врати, която започна неговата предшественичка на поста лидер на ХДС Ангела Меркел и която продължи сегашното правителство.
„Трябва нещо да се направи на границите на Германия, и нашето предложение е незабавно да започнем да връщаме хора на границата, без отлагане. От 2015 година знаем, че това е юридически възможно, а сега, през 2024-а, трябва най-накрая да се решим и да го направим“, казва Мерц.
Въпреки това той решително отказва да сътрудничи и да създава правителствена коалиция с „Алтернативата“, която в проучванията заема второ място след ХДС/ХСС.
В същото време резултатите от проучванията показват, че на Мерц вероятно ще се наложи да формира коалиция със социалистите на Шолц.
Преди години Фридрих Мерц беше един от главните поддръжници на концепцията за Leitkultur („водеща култура“). Тази концепция, за разлика от политиката на мултикултурализма, предполага, че в Германия има водеща култура, германската, с нейните традиционни ценности (включително либерални), и тя трябва да има приоритет пред културите на имигрантските общности.
Година след напускането на Мерц от политиката Ангела Меркел призна, че политиката на мултикултурализма в Германия е провалена.
Напусна — спечели — върна се
Фридрих Мерц, юрист по образование, стана депутат в Европейския парламент от ХДС преди 35 години, през 1989 г., към който той се присъедини още в младежките си години. Пет години по-късно, през 1994 г., той стана депутат в Бундестага.
През 2000 г., когато канцлер беше „приятелят на Путин“, социалистът Герхард Шрьодер, а опозиционният ХДС се ръководеше от Едмунд Щойбер, Мерц беше избран за председател на фракцията в Бундестага. Тогава го смятаха за един от най-вероятните наследници на Щойбер, но в крайна сметка борбата за това наследство спечели Ангела Меркел. След ново поражение на социалистите на извънредните избори през 2002 г. Меркел оглави както партията, така и фракцията, а Мерц беше изтикан на заместнически позиции.
По-лявата от идеологията на Мерц идеология на Меркел в крайна сметка доведе партията до успех: през 2005 г. ХДС/ХСС спечели и се завърна на власт. Мерц постепенно прекрати борбата за лидерство и през 2009 г., на 55 години, напълно напусна политиката, за да работи по специалността си като корпоративен юрист.
Мерц беше съветник и член на управителния съвет на няколко големи компании и сега, както предполага германската преса, е много и много осигурен финансово човек.
През 2018 г., когато 63-годишната Меркел обяви намерението си да се оттегли и първо да остави поста на председател на партията, 62-годишният Мерц реши да се върне и да заеме нейното място.
Това му се отдаде от третия опит. При това сред обикновените членове на партията Мерц неизменно беше най-популярният от кандидатите за лидер, но два пъти ръководството на партията бе избрано не от всички членове на ХДС, а от делегатите на партийния конгрес. В първия случай партийният естаблишмънт гласува за предложената от Ангела Меркел наследница, Анегрет Крамп-Каренбауер, а когато тя не се справи и напусна, избра на нейно място ръководителя на правителството на провинция Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет.
След поражението на изборите за Бундестага през есента на 2021 г. ръководството на ХДС реши да предостави правото на избор на лидера на всички членове на партията — и тогава Мерц спечели срещу двама опоненти с разгромяваща победа, събирайки 62% от гласовете.
